Миша Глени: Глобализацията е златната епоха на мафията
Миша Глени е 49-годишен журналист, британец от руски произход. Обикаля Източна Европа и Балканите като журналист на Би Би Си в продължение на почти 20 години. Промените в пейзажа, които наблюдава по време на дългогодишната си работа в региона го карат да смени своята специалност – от анализа на политическите революции преминава към разследването на друг вид движения, по-дълбоки и по-опасни: нарастващата власт на мафиите. Новата му работа го води из най-различни сцени на действие, някои от които твърде неочаквани: от североизточната граница на САЩ, потънала в насаждения с марихуана, до нигерийските колиби, където се планират и осъществяват такива интернет-измами, пред които бледнеят и най-заплетените холивудски сценарии.
Глени решава да обобщи своите дългогодишни разследвания в книга. Резултатът е томче от 500-страници, което излезе през април тази година на няколко езика едновременно под името „МакМафия: престъпност без граници”. (Откъси от книгата виж тук и тук.) Едно пътуване из страховитата обратна страна на глобализацията, из тъмните кътчета на един свят, в чиито отворени пространства се движи с все по-голяма гъвкавост гигантската хидра на организираната престъпност. Героите на „МакМафия“ вече не са само типовете от la coppola (традиционната сициланска върхушка), които контролират хиляди милиони евро в трафика на оръжие и дрога от сламения си стол в някоя селска къща, нито безпардонните българи с техните толкова дебели златни вериги, че спокойно биха служили за котва на някой презатлантически кораб. Днешните герои са много по-изискани и умели личности, хора, които знаят как да се възползват от слабите места на системата, в която живеят. А в един глобален свят, това означава просто цялата планета. Интервюто е взето в Брюксел, където Миша Глени е поканен на международен конгрес като специалист по организираната престъпност.
– Според вашата книга се намираме в златната епоха на мафията. Не мислите ли, че това твърдение е прекалено черногледо? Излиза, че мафията живее в постоянна златна епоха.
– Разрастването на сивата икономика, в която организираната престъпност в цял свят има основна роля, е по-голямо от всякога. Особено след падането на комунистическите режими и като последица от глобализацията. Въпреки че в днешно време капиталът се движи изключително бързо, все още съществуват някои важни ограничения като например Общата земеделска политика на ЕС, които отварят възможности пред организирана престъпност да трупа значителни приходи. Тези процеси съвпадат с падането на комунизма и един гигантски преход, който засяга не само пряко страните от Източна Европа и Централна Азия, но също и отдалечени места като Южна Африка. Да не забравяме и настъпателната икономическа мощ на Китай. Легалните възможности, които предлага глобализацията не са в състояние да задоволят материалните искания на хората, особено в т. нар. все още развиващи се страни. Един пример: Албания потъна в момента, в който потъна източноевропейският пазар, за който бяха предназначени ключовите й износни стоки, като цитрусовите плодове. Тогава се опита да продава своите портокали и лимони на Западна Европа, но не успя, понеже Общата земеделска политика защитава производителите на Португалия, Испания, Италия и Гърция. Албанските производители не можеха да се мерят със западните си колеги заради условията и тлъстите субсидии от ЕС. Какво се случи? Много от тези производители унищожиха насажденията си от цитрусови плодове и започнаха да садят канабис, който се продава в индустриални количества. И тези примери постоянно се множат в целия свят. Докато течеше прехода, организираната престъпност не спеше и разви интелигентна глобална система, която на практика представлява една алтернативна икономика.
– Един от най-страшните моменти във вашата книга е когато читателят, който предварително е настроен за мафия да се говори в Неапол, Палермо, може би София или Москва, се сблъска с примерите на Ванкувър, Нигерия, Южна Африка, Израел или Бомбай. Толкова ли се е променила ситуацията?
– Израел е един от най-впечатляващите примери за това. Когато пристигнах там единственият въпрос, за който хората искат да говорят, беше за конфликта с палестинците. Когато обясних, че искам да разследвам организираната престъпност, хората ме питаха: „И за какво ти е?” Става дума за едно общество, което в последните 10-12 години е преживяло драматична либерализация. И беше логично, че нещо се случва там. Но когато отидох да интервюирам началника на борбата с организираната престъпност тя беше много откровена с мен: „Израел харчи огромни пари за сигурност, но всичко е предназначено за палестинския въпрос. А що се отнася до организираната престъпност това, което се случва е, че има голямата способност да „вижда” местата, където се отварят най-добрите възможности за печалба.” През 90-те години в Израел се заселват много руски евреи, сега около 15% от населението. Те говорят друг език, имат други културни ценности и едно чувство за идентичност много по-силно от това на останалите емигранти, създали тази страна. Тази емиграционна вълна създава много промени, води до нови навици на потребление, между които и значителен трафик на наркотици. Също и трафик на жени, една ужасна, но пък огромна по размер индустрия.
– Но всичко това не е новост. Още в книгата си „Пътят към Буенос Айрес” голeмият френски журналист от началото на миналия век Албер Лондр разказва за „вноса” на бели жени от Полша в Аржентина?…
– Така е, но става дума за това, че трафикът се разраства все повече и повече. Да вземем за пример Лондон. В Англия съществува този особен закон, според който проституцията сама по себе си не е нелегална, но пък се преследват всички видове обяви за секс, както и опитите за набиране на клиенти. Дълго време проституцията се свеждаше до някои определени места, на които предимно британки предлагаха сексуални услуги и не беше кой знае какъв проблем. Но в началото на 90-те се появиха първите обяви в телефонните кабини и за кратко време флайерите бяха практически навсякъде, дори в по-малките градове. Това бе едно огромно нашествие, не само в Англия, ами в цял свят. Потреблението на секс-услуги се увеличи драстично сред мъжете във всички западни страни. Когато бях студент в университета, не можех и да си представя никой от приятелите ми да отиде на проститутка. А сега има страшно много младежи, които ходят на специални съботно-неделни екскурзии само за мъже до балтийските републики, в чиято програма официално е включено посещението на някой бардак. Става дума за истински феномен, който излиза от контрол.
– Ние като потребители можем ли да направим нещо, за да се включим в борбата с организираната престъпност, подобно на кампанията срещу кървавите диаманти?
– Без съмнение. Има и други постижения благодарение на работата, както на правителствени, така и на неправителствени организации. Ролята на Global Witness беше основополагаща в борбата срещу кървавите диаманти. Това е една малка неправителствена организация със седалище в Лондон, чиито представители отидоха в Ангола и обясниха, че правят разследване за документален филм. Доказаха връзките между паравоенната групировка UNITA и диамантите в едно наистина опасно разследване. Но знаеха, че ако успеят да заинтригуват няколко сенатори и конгресмени в САЩ, ще си осигурят мощна реклама. И така се стигна до Протоколите от Кимбърли срещу кървавите диаманти. Включих тази история в книгата, за да покажа, че все пак имаме властта да направим нещо, а именно да установим същината на проблемите, които засягат икономиката в сянка и да засечем местата, където двете икономики – легалната и нелегалната, се срещат. Прекалено много пъти на Запад правителствата определят организираната престъпност като външно тяло, нещо чуждо – варварите, които стоят пред нашите врати и чакат сгоден случай, за да унищожат нашата цивилизация и за да ни заразят със своята порочност. А не е така.
– Въпреки всичко е факт, че в глобализирания свят, източноевропейските мафии, и особено българи и косовари, станаха много силни например в Испания…
– Тази идея, че ако държиш една страна вън от Европейския съюз, нейните мрежи на организирана престъпност също не могат да влязат, е тотално погрешна. Ако принадлежиш на организираната престъпност, винаги можеш да минеш коя да е граница. Тези, които не могат да го направят са водопроводчиците, сервитьорите, въобще обикновените хора, които са пряко дискриминирани, когато границите се държат затворени. С падането на комунизма и увеличения приток на емигранти, това се превърна в явен проблем. Да не забравяме, че Испания винаги е била място на установяване на мафиите заради една определена индустрия – кокаинът. Това усядане на организираната престъпност е мотивирано и от възможността за развитие на един от най-присъщите за мафията отрасли – изнудването и рекета, които растат под закрилата на строителния бизнес.
– В България и Румъния има много испански, британски и немски полицаи, които работят на място и според тях борбата с организираната престъпност е много по-лесна отвътре, от самия Европейски съюз. Съгласен ли сте с тази теория?
– Имат пълно право. Европейските лидери, които искат да държат тези страни вън от ЕС, правят страхотен подарък на организираната престъпност. Това, което трябва да направим, е да приобщим тези страни пълноценно възможно най-скоро. От другата страна стои безработицата, която също е животворна среда за мафиите, тъй като осигурява големи човешки ресурси за набиране в сивата икономика.
– Това ли е основната причина да се смята, че Косово с неговата 50-процентна безработица е нещо като малката Колумбия на Европа?
– Не е Колумбия, понеже не произвежда кокаин, но е важен пункт за разпределение на хероин и трафик на бели жени в Европа. Също е учебен пример за това как едно място с традиции в мафиотските структури се разраства по вина на един военен конфликт. Има един град в южна Сърбия, с албанско мнозинство, която е център на разпределението на хероина, който идва от България, където пък го внасят турските мафии. И там дрогата се продава както на албанските групировки, така и на сръбските. Един от маршрутите е през Косово, Македония и влиза в ЕС през Италия. Друг път на пратките е през Белград, после Австрия и Германия. От 1999 г. под протектората на ООН брутният вътрешен продукт на Косово се сгромоляса. Освен това, веднъж приключила войната, европейските държави върнаха много от албанските бежанци и това намали количеството на парите, които емигрантите пращаха от чужбина. Комбинацията от една залязваща икономика и препускаща безработица, трафика с жени и хероин, само можеше да превърне Косово в една мафиотска страна. Много малко се работи върху един основен въпрос, а именно как ще функционира тази държава. В момента има пет власти наведнъж, и нито една от тях не знае какво прави другата. Единственото нещо, което наистина работи в тази ситуация на пълен хаос е мафията.
– Италанският съдия Джовани Фалконе преди да бъде убит близо до Палермо през 1992 г. написа, че има задължения към мафията, които може да плати само със смъртта си. По време на вашите разследвания сигурно сте се запознали с много хора с подобен вид задължения…
– Да, наистина много хора. Един от най-необикновените хора, с които се запознах бе Уолтър Майерович, бразилският съдия, който работеше с Фалконе и след смъртта му създаде в Сау Пауло институт за изследвания върху организираната престъпност на името на италианския си колега. Това са личности, с които установяваш много дълбоки връзки, и точно такъв беше в моят случай с Майерович. Той работи с Фалконе по случая Бускета (мафиот, който през 80-те наруши закона на мълчанието и се превърна в pentito, или разкайващ се), ключов момент в борбата срещу мафията. Беше невероятно преживяване да говоря с този човек за работата на Фалконе и неговата професионална решителност. Всички, които се посвещават на тази работа са на ясно, че излагат живота си на опасност, че могат да бъдат убити в който и да е момент. Но са взели своето морално решение да продължават напред. Също опитах да говоря и със самите мафиоти, и в някои случаи успях. Трябва да кажа, че не винаги представляват абсолютното зло, тъй като често осигуряват работа и обществени услуги в региони, където няма никаква друга икономика. И честно, мисля че вършат добра работа.
– Това ли е вашата теория – теорията за добрия гангстер?
– Да, това са хора, които във време на радикални промени осигуряват работа и функционирането на елементарните социални услуги. Макар и в редиците й да има доста съмнителни типове, руската мафия например в своя зародиш влиза точно в тази категория. Това бяха хората, които проведоха прехода към капитализма, тъй като в това време държавата просто беше неспособна да го направи. Така се случи на още много места в Източна Европа. Отсъствието на държавата позволи масовото ограбване на руските природни ресурси. Когато мафията започна да регулира пазара, се стигна до основния проблем – липсата на демократична отговорност, както и на каквато и да била прозрачност. Парите остават по високите етажи на организацията, въпреки че има хора, които продължават да ги уважават, защото само чрез тях се осигурява някаква заетост.
– Винаги се е смятало, че основната разлика между сицилианската мафия и неаполската Камора е, че първата успява да бъде много по-дискретна в операциите си най-вече заради добре подредената си йерархична върхушка. Докато Камората винаги е забъркана в скандали между клановете си… По-опасни ли са нещата, когато няма явен шеф?
– Това, което се случи в началото на 90-те е, че се промени начинът, по който организираната престъпност гледаше на себе си и на своя бизнес. Традиционните структури на мафиите на Ню Йорк и Сицилия станаха архаични и неефективни. Хората започнаха да разбират, че понятия като семейство или лоялност са стойностни само донякъде и че икономическите интереси са много по-важни. САЩ въведоха през 70-те години ново законодателство, наречено RICO. Макар че до 80-те не започна да се прилага, законът RICO се превърна в едно от най-добрите оръжия срещу организираната престъпност, особено срещу мафиите, организирани на семеен принцип. Става дума за норми, които позволяват да се преследва някой само заради принадлежността му към престъпна групировка, без да е нужно да е извършил конкретно престъпление. Други престъпни групи като Камората или Ндрангета се оказаха доста по-децентрализирани. Този феномен е особено виден при колумбийските или руските мафии, които са подготвени за евентуално отстраняване или задържане на „главата” на организацията така, че дори в този случай „тялото” да продължи да функционира. Когато например бе обезглавен картелйт Кали през 90-те години, с цената на кокаина в Ню Йорк не се случи абсолютно нищо. Да се прилага законът вече е много трудно, защото мафиотските структури са си научили урока за слабите места от миналото.
– Кой беше най-страшният момент от вашето разследване?
– Мисля, че беше преди да отида в Колумбия, която дотогава не познавах. Както в Богота, така и на север и на юг, всички хора, с които се сблъсквах, бяха преживели някаква голяма лична трагедия. Но след това нищо особено не се случи. Може би най-страшното беше в Одеса, в Украйна, където интервюирах един гангстер. И по принцип в Русия, където държавата се връща с голяма сила, е страшно. Чувстваш, както по времето на СССР, че си само едно човешко същество и че руската държава няма да се двоуми, ако застанеш на пътя й. Посетих също места с големи показатели на престъпност, но, ако си внимателен и организираш добре срещите си с гангстерите и се изразяваш ясно, може да се каже, че е сравнително безопасно. По време на войните в бивша Югославия или в Сараево минах през много по-опасни ситуации. Там стрелят по теб и бомбардират през цялото време. Единственото място, където се почувствах изцяло в безопасност, беше с членовете на Якудза в Япония, понеже знаеш, че организацията има здрава структура.
– Впечатлението, с което оставам от вашата книга е, че мафията е много по-малко дива, отколкото си представяме. И че рядко прибягва до убийство, едва ли не в краен случай. Така ли е?
– За да се опитаме да разберем организираната престъпност, трябва да анализираме какъв е нейният бизнес, в какви сделки участва. Якудза например го проумяха много добре, тъй като за тях войната на ценностите през 90-те бе истинско бедствие. Не само загубиха хора, но и се провалиха в много бизнес-начинания. В телевизионния сериал „Семейство Сопрано” героят Тони изразява много истини за престъпния свят. Типовете от Бруклин например не го разбират, но той винаги казва: „Избягвай да водиш войни, защото хората ти ще погинат, а те са твоят най-ценен капитал.” Ако започнеш война, ще привлечеш вниманието на медиите и на полицията, която ще се почувства задължена да се намеси, за да спре насилието. От 90-те години насам Якудза съзнателно избягват да прибягват до насилие, но са успели да внушат, че ако се наложи, са напълно способни да го направят. Просто трябва да е ясно, че ако преминеш границата, ще те унищожат.
– А какво каза вашето семейство, когато обявихте, че след военните конфликти на Балканите ще се заемете да разследвате мафията?
– Истината е, че никак не останаха очаровани от идеята… Не им харесва, че пътувам толкова много, но се интересуват от книгите ми. 13-годишната ми дъщеря участва в проект за Афганистан в училище и после ме молеше ужасена да не ходя там. Опитвам се да ги успокоя доколкото е възможно. Тепърва предстои да се видят реакциите на хората, за които говоря в книгата ми.
– Да се спечели войната срещу наркотиците в Афганистан изглежда почти невъзможно. Мислите ли, че легализацията на дрогата би била голям удар срещу мафиите?
– Сигурен съм, че талибаните ще спечелят тази война. Войната срещу наркотиците аз я наричам „новите дрехи на краля”. Кралят е гол, но никой не се осмелява да го каже. Това е една борба, която започва през 20-те години, а в по-модерната си форма с правителството на президента Рейгън. Войната срещу наркотиците гарантира на организираната престъпност приток на огромни икономически ресурси в цял свят. Говорих с няколко големи износители на марихуана в Канада и всички те бяха против легализацията на дрогата, тъй като живеят прекалено добре благодарение на нейната забрана. Престъпниците са абсолютно съгласни с хората от Вашингтон, които поддържат сегашната политика. В Афганистан и в Колумбия това се отнася до талибаните и паравоенната групировка FARK, за които би било невъзможно да се издържат без производството съответно на опиума и на кокаина. Затова и губим войната в Афганистан, причината е тази безполезна война срещу дрогата. Трябва да направим своя избор: искаме ли да победим Ал Кайда или не? Ако искаме да разбием тази организация, трябва да преразгледаме политиката за наркотиците. Това не означава незабавна и тотална легализация, но могат да се направят някои междинни крачки, тъй като сегашното положение в дългосрочен план е просто лудост. Интересното е, че когато говоря с политици върху темата неофициално на четири очи, казват, че трябва да се предприеме тази стъпка. И става дума за политици, полицаи и висши чиновници с многогодишен опит. Всички споделят, че трябва да се направи нещо, но ги е страх да го признаят публично.
– Как се отрази войната против тероризма на президента Буш на борбата с организираната престъпност – добре, зле, безразлично?
– През 1995 президентът Бил Клинтън изнесе реч през Обединените нации, в която очерта знака за равенство между борбата срещу мафията и борбата срещу тероризма. Той бе бащата на фразата за „тъмната страна на глобализацията”. Когато Буш дойде на власт, разтури структурите за борба срещу прането на пари на Клинтън, тъй като бе убеден, че накърняват конкурентната способност на американските банки. Това беше ключов момент, понеже само когато успееш да стигнеш до парите им, можеш реално да удариш престъпните групировки. Така че организираната престъпност започна да прави пари повече от всякога. След 11-ти септември американските служби за сигурност не знаеха къде да търсят парите на терористите именно заради липсата на специализираните структури. Голямата разлика между тероризма и организираната престъпност не е толкова в методите, а във факта, че организациите като Ал Кайда си поставят много по-политически цели, като например да унищожат западната цивилизация. Докато организираната престъпност иска да прави пари, иска развлечения, ферарита, материалните неща.
– Предполагам, че съществуват сенчести сфери, където Ал Кайда и организираната престъпност съвпадат в интересите си, за да се финансират?
– Да. Знаем, че Ал Кайда присъства на тройната граница между Парагвай, Бразилия и Аржентина, както и в бизнеса с кървавите диаманти. Това, което ги свързва, е сенчестата икономика. Можеш да преследваш Осама Бин Ладен в планините между Пакистан и Афганистан, но докато не удариш начините му на финансиране, няма да пребориш Ал Кайда. Трябва да се стигне до извора на проблема, който е в сивата икономика, а не в тази смешна стратегия на Буш и Блеър, базирана на голямата военна сила, подготвена да нахлуе в други страни.
– Цитирахте „Семейство Сопрано”. Не мислите ли, че подобни сериали банализират представите ни за мафията?
– В никакъв случай. Има два невероятни сериала, които според мен описват мафията изцяло реалистично – „Семейство Сопрано” и „Наркомрежа”. Това са чудесни портрети на мафията и са направили много повече за това хората да разберат мафията, отколкото специалните предавания, книги, полицейски кампании… Забравете всичко това! Ако искате да разберете кои са мотивите на организираната престъпност, нейните начини на действие, трябва да видите тези сериали. Защото те показват как действат, как търсят възможности за бизнес и описват мафиотите като рационални герои.
Превод Биляна Иванова