Бразилия – евтиното месо заплашва тропическите гори
Бразилия планира да разшири производството на биогорива, но защитниците на околната среда са разтревожени за последствията, които ще има това върху тропическите гори. Немският министър на екологията, който съвсем скоро посети страната, смята, че още по-голяма заплаха е търсенето на евтино месо.
Когато немският министър на околната среда Зигмар Габриел посети изследователския център Амазония в Белем (Бразилия), дискусията за опасностите, пред които е изправена джунглата, беше заглушена от крясъци. „Намалете цените на храната”, викаше тълпата от гневни бразилци, които се бяха събрали пред природонаучния музей в Гоелди и вееха червени знамена. В този момент Габриел видя със собствените си очи защо посещението му в Бразилия е толкова политически експлозивно.
Напоследък за глобалния недостиг на храни и за унищожаването на тропическите гори се винят биогоривата. Те бяха и фокусът на преговорите на Габриел с бразилското правителство по време на едноседмичната му визита.
Като зелен гигант Бразилия има желание да се изкачи на водещо място в света сред страните, използващи биоетанол, добиван от захарна тръстика. С бързорастящото растение вече са засети около 70 000 кв км. След четири години посевите трябва да се увеличат до 120 000 кв км, а през 2025 да стигнат 210 000 кв км, колкото е площта на Великобритания.
Бразилия се надява биоетанолът да я направи независима от вноса на петрол и да й позволи да задоволява пет процента от нуждите от гориво в света. Това е розово бъдеще и шанс за страната да се сдобие с място на масата на големите и могъщите. За нещастие сега тези мечти са заплашени, тъй като първоначалната еуфория за биогоривата отстъпи пред скептицизма, а в някои случаи дори беше напълно отхвърлена.
Политиците се боят, че необходимостта от земя за производство на биогорива намалява селскостопанското производство и в резултат увеличава цените на хранителните продукти. Групите за защита на околната среда като Грийнпийс твърдят, че въпреки че увеличението на производството на захарна тръстика се случва далеч от джунглата, то все пак може да измести производството на соя и отглеждането на животни в екологично чувствителни райони. Освен това учените изчислиха, че биоетанолът произвежда повече от парниковия газ въглероден двуокис отколкото нормалното гориво.
В защита на биогоривата
В столицата на Бразилия министърът на околната среда Марина Силва застава начело на защитата на биогоривата. Тя е твърд политик с голямо доверие, прочута като човек, който е наясно с нуждите на бедните. Освен това самата тя е родена в най-беден квартал, като се научила да чете и да пише едва като тийнейджър. Силва е привърженичка на каузата за защита на тропическите гори. Като дъщеря на събирач на каучук, тя е израснала в горите. Лидерът на нейната организация за защита на горите Чико Мендес беше убит заради работата си.
Силва предостави данни, които показаха, че биоетанолът е екологичен и увери, че правителството не лъже с фактите. Разрастването на производството на захарна тръстика се контролира стриктно, каза тя, така че саваните не се жертват, а растенията се засаждат основно в изтощената земя на пасищата.
Според Силва в момента само един процент от територията на страната е засадена със захарна тръстика. Така че не е възможно да застрашава производството на храни. Тя добави, че се подготвя забрана за използване на соята за производство на биогорива. А в защита на амазонската джунгла правителството е прокарало строги правила, които позволяват да се блокират банковите заеми на фермерите, които отглеждат животни нелегално.
Габриел изглежда доволен. „От това, което чух оставам с впечатлението, че може да разчитаме на внос”, каза министърът. И просто на Бразилия трябва да се даде шанс да докаже на какво е способна. А задължението за прилагане на селскостопанска стратегия, която щади околната среда, ще бъде част от бразилско-германския енергиен пакт, който ще бъде подписан от германския канцлер Ангела Меркел.
След обиколка в Амазония говорителка на Грийнпийс изрази подкрепата си за плановете на правителството. „Точно сега захарната тръстика не е проблем. По-скоро тя може да е част от решението”, каза тя. И все пак проучването на министерството на екологията показва колко условна е възможността за износ на етанол: той е възможен само ако културата се отглежда на изтощена земя и ако създава положителен баланс на въглеродния диоксид. Цената за наторяване на подобен тип почва обаче може да се окаже между 400 и 500 долара на хектар.
Габриел изрази загриженост и за плановете на Бразилия да увеличи производството на биодизел. Президентът Лула да Силва не иска да използва соята за гориво, защото тя е важен източник на храна. Но правителството е не дотам взискателно, когато става дума за палмовото олио, въпреки че палмите „изяждат” тропическите гори в Индонезия и в Малайзия като заразна болест.
Биогоривото обаче не е най-голямата заплаха за тропическите гори. Големият проблем е соята и износът й за Европа като храна за животни, както и субсидиите, които се отпускат на европейските фермери. „Немските фермери печелят от изсичането на тропическите гори много повече, отколкото бразилците”, заяви Габриел. И настоя немското общество да се замисли сериозно за консумацията си на месо. От офиса си в Берлин той работи за въвеждане на оценки за храните на животните и на другите продукти. Това може да има сериозни последствия за фирмите и за консуматорите, които получават евтино месо благодарение на унищожаването на горите.
След разговорите си в Бразилия немският министър ще продължи плановете си да наложи сертификати за всички продукти. „Ако се разбързаме прекалено много, възможността за преговори ще изчезне”, казва той. Но пък прекалено дългото чакане може да доведе до изчезването на тропическите гори в Амазония и в Азия.