Виетнам се стреми към света на богатите

Банкова служителка брои пари във Виетнамската банка за инвестиции и развитие. Виетнамската икономика е една от най-отворените в света и преживява невиждан разцвет. Снимка: Ройтерс

Виетнам се възстанови по забележителен начин от войната и бедността, казва Питър Колинс. Може ли обаче да се промени достатъчно, за да се присъедини към света на богатите?
Приведени, посетителите се мъчат да следват гида си, който чевръсто ги води през лабиринт от предизвикващи клаустрофобия проходи, изкопани в коравата земя. Легендарните тунели Ку Ши, от които Виет Конг е започвал множество изненадващи атаки срещу американците по време на войната във Виетнам, сега са популярна туристическа атракция. Посетители от целия свят пристигат всекидневно на това място, близо до някогашния Сайгон, преименуван на Хо Ши Мин, след като комунистите завзеха юга през 1975 г.
Край останките на изоставен танк М41 друг приветлив екскурзовод показва десетки импровизирани капани с остри колове, разположени вътре и около тунелите, за да осакатяват американските войници, преследващи виетнамците. Местните не само приветстват приходите от туристи, които Ку Ши им носи, но и се гордеят с тунелите. Те смятат, че проходите демонстрират тяхната находчивост, адаптивност, упоритост и преди всичко решителността им да устоят на много по-силните чуждестранни завоеватели, пред които страната се е изправяла неколкократно през вековете.
В наши дни има и много други неща, с които Виетнам да се гордее. През 80-те години наследниците на Хо Ши Мин начело на партията навредиха на опустошената от войната икономика на страната дори повече. Те се опитаха да въведат реалния комунизъм, като колективизираха собствеността върху земята и ограничаваха частния бизнес. Това докара Виетнам на ръба на глада. Разпадането скоро след това на Съветския съюз, който финансираше страната по време на Студената война, допринесе за дълбоката й изолация и прекъсна потока от рубли, които движеха икономиката й. Съседните държави бяха наводнени от отчаяни виетнамски „бежанци с лодки“.
През следващите две десетилетия, в които Виетнам отвори широко вратите си за външния свят и либерализира своята икономика, беше преобразен от бързия и стабилен икономически растеж. През последните десет години средният годишен растеж на икономиката е 7,5 %. Млади, проспериращи и самоуверени виетнамци се тълпят по шикозната централна улица в Хо Ши Мин „Дон Кой“ с нейните дизайнерски магазини. Качеството на живота е високо за страна, която доскоро беше толкова бедна, а големите й градове запазиха част от колониалния си чар, въпреки че задушаващият трафик и постоянните строителни дейности вече взимат своето.
Селскостопанско чудо превърна 85-милионната държава, преди едва способна да изхрани себе си, в един от най-големите доставчици на земеделски стоки в света. Виетнам стана и голям износител на дрехи, обувки и мебели, към които скоро след като „Интел“ отвори струващата й един милиард долара фабрика близо до столицата Ханой, ще се присъединят микрочиповете. Вносът на машини нараства главоломно. Износът и вносът, които се равняват на 160 % от БВП, правят виетнамската икономика една от най-отворените в света.
Всичко това задържа приходите на държавата високи въпреки намаляването на вносните мита. Въвеждането неотдавна на корпоративни данъци също помага да се пълни държавната хазна. Социалните разходи растат, но въпреки това публичният дълг, на приемливото ниво от 43 % от БВП, остава сравнително стабилен.
Помирил се с бившите си врагове, Виетнам прие президентите Буш, Путин и Ху на азиатско-тихоокеанската среща на високо равнище през 2006 г., а през 2007 г. се присъедини към Световната търговска организация. Тази година той държи едно от непостоянните места в Съвета за сигурност на ООН.
Виетнамските комунисти признаха икономическото си поражение преди 22 години, в разгара на кризата. Те въведоха пазарно ориентирани реформи, наречени „дой мой“ (обновление), подобни на тези, които Дън Сяопин започна в Китай няколко години по-рано. Също както в Китай, мина време преди резултатите да се проявят, но през последните няколко години икономическата либерализация подпомогна бързия растеж и намаляването на бедността.
Представителят на Световната банка във Виетнам Аджей Чибер нарича страната „дете пример“ за ползите от пазарно ориентираните реформи. Тя не само се съобразява с доктрината на „Вашингтонския консенсус“ – свободна инициатива, свободна търговия, разумни държавни финанси и т.н. – но и постига всички цели, заложени в програмата за борба с бедността на ООН. Процентът на домакинствата с електричество се е удвоил от началото на 90-те години и достига до 94. Почти всички деца посещават начални училища и получават поне основна грамотност.

Президентът на Европейската комисия Хосе Мануел Барозу (вляво) и министър-председателят на Виетнам Нгуен Тан Зунг на пресконференция в Ханой. Виетнам вече няма нужда от помощта на международните организации, но и през тази година чуждите донори ще влеят в страната 5,4 млрд. долара. Снимка: Ройтерс

Реално Виетнам вече не се нуждае от помощта на международните организации. Чуждите донори обещаха на страната общо 5,4 милиарда долара заеми и субсидии за тази година, а при толкова много инвестиции Виетнам почти удвои валутните си резерви от миналата година насам. Донорите поне се поучиха от опита си от средата на 90-те, когато прекомерните хвалби обезкуражаваха Виетнам по пътя към реформите, което на свой ред водеше до бягство на инвеститори. Сега тонът на частните срещи с местни служители е много по-откровен, казва дипломат, който е присъствал на такива срещи.
Виетнам стана любимецът на чуждите инвеститори и на интернационалните компании. Фирмите, които следват стратегията да строят нови предприятия в още една държава освен Китай, като застраховка, в случай че нещата там се объркат, често избират именно Виетнам. Разходите за заплати остават далеч под тези в Южен Китай, а производителността нараства бързо, макар и от много ниска база. Когато Конференцията на ООН за търговия и развитие попита интернационалните корпорации къде планират да инвестират през тази и следващата година, единствената страна от Югоизточна Азия в десетката беше Виетнам, който зае шестото място.
Правителствената програма за продажба на дялове в държавни компании и за налагане на пазарна дисциплина в тях напоследък набра скорост. В същото време преминаването от централизирана икономика към свободна конкуренция позволи на предприемчивостта на виетнамците да разцъфне. Сега почти всяко домакинство се занимава със страничен малък бизнес, а на фондовата борса се появяват множество амбициозни големи фирми.
Днес голяма част от похвалите, изсипвани върху страната, са заслужени. Правителството успешно се зае да превърне Виетнам в държава със средни доходи до 2010 г. Дългосрочната му цел до 2020 г. страната да стане модерна индустриална държава не изглежда нереалистична.
Но отсега нататък може би ще е по-трудно. Както отбелязва Чибер, малко страни избягват „капана на средните доходи“, докато забогатяват. Те обикновено са склонни да се откажат от реформисткия си устрем и икономическият им растеж намалява. Проучване на Виетнамската академия за социални изследвания от 2006 г. заключи, че по-нататъшното намаляване на бедността ще изисква по-високи темпове на растеж, отколкото в миналото, защото оставащите бедни са далеч под линията на бедността, докато мнозина от онези, които я прекрачиха напоследък, не могат да отидат по-далеч.

Миризма на корупция

Ръководството на комунистическата партия открито признава, че на виетнамското общество му е дошло до гуша от ендемичната корупция на всички нива на обществения живот – от пътните полицаи и нисшите чиновници до високопоставени служители в министерствата. През 2006 г., точно преди поредния партиен конгрес, министърът на транспорта подаде оставка, а няколко служители бяха арестувани заради скандал с милиони долари чуждестранна помощ, залагани на резултати от футболни мачове.
Ръководството настоява, че дава всичко от себе си, за да очисти страната от корупцията, но много остава да бъде направено.
Почти толкова лоша, колкото злоупотребите, е бавната скорост на законодателните и бюрократичните процедури. Преди да влязат в сила законопроектите срещат всякакви спънки, с безкрайни консултации за постигане на консенсус. Разграничителната линия между комунистическата партия, правителството и

Жена зарежда с бензин на бензиностанция в Ханой. Бурното развитие на икономиката налага до 2010 г. производството на електричество в страната да се удвои, а въпреки растящите цени на петрола, пътищата се задръстват от все повече автомобили. Снимка: Ройтерс

съдилищата невинаги е ясна. Съдебната система е неразвита. Адвокатите нямат официален достъп до по-ранни дела и затова им е трудно да използват прецедентите като правен аргумент.
Правителството е на средата на гигантски проект за намаляване на бюрокрацията и рационализиране на официалните процедури. Наскоро то намали броя на министерствата от 28 на 22. Но за момента бюрократичните затруднения спират строежа на пътища и електроцентрали и другите публични дейности, от които страната се нуждае, за да поддържа темповете си на растеж. Министър-председателят Нгуен Тан Зунг каза, че ако растежът продължи със същото темпо, до 2010 г. производството на електричество във Виетнам трябва да се удвои. Меко казано, това е тежка задача.
Растящият брой лични автомобили все повече задръстват неразвитите пътища на страната. През февруари, когато петролът стигна 100 долара за барел, в достоен за уважение либерален опит да намали изкривяването на цените, правителството ограничи субсидиите за горивата. Един от ефектите от това обаче ще бъде увеличаващата се инфлация, която вече беше достигнала тревожно високото ниво от 19,4% през март. Миналата година банковите заеми нараснаха с 38%, тъй като фирми и физически лица взимаха кредити, за да спекулират с акции и имоти.
За правителството е по-трудно да ръководи икономика, съставена от хиляди частни компании, банки и инвеститори, отколкото да издава наредби за ограничен брой държавни институции, особено при положение, че публичният сектор в момента страда от изтичане на таланти към частните фирми, които могат да плащат много по-високи заплати.

Къде са слабите места?

Заради всичко това икономическото развитие на Виетнам е застрашено от множество рискове:
– Нарастващата инфлация (която се отразява най-зле на хората с ниски доходи) и увеличаващият се недостиг на достъпни жилища могат да създадат нова градска бедняшка прослойка от неквалифицираните работници, които напуснаха селата, за да се преселят в градовете. В комбинация с растящото негодувание от корупцията във властта и увеличаващата се публичност на новобогаташите във Виетнам, това може да причини социални безредици и да доведе до стачки и протести. Те на свой ред ще подкопаят политическата стабилност, която работеше в полза на големия икономически растеж и инвестициите в страната.
– Либерализацията на търговията и засилващата се конкуренция у дома ще облагодетелстват някои фирми и фермери, но ще нанесат удар на други – особено на неефективните държавни компании. Те могат да се обединят и да окажат натиск на правителството да спре реформите или дори да поеме по обратния път.
– Срив на фондовия пазар или може би крах на пазара за имоти може да причини фалита на голяма компания или банка. При слабите и неизпробвани закони за банкрута и финансовите регулатори във Виетнам властите могат да установят, че е трудно да се справят с такъв проблем.
– Природни бедствия, от птичи грип до наводнения, могат да доведат до хаос.
– Икономиката може да се изправи пред ограниченията, наложени от лошата инфраструктура и недостига на квалифицирани работници. Претоварените пътища, спиранията на електричеството и недостига на управленски кадри и професионалисти, взети заедно, биха могли да доведат до рязък спад на темповете на икономическо развитие.

Виетнам си е поставил толкова високи цели, че дори и някаква комбинация от тези фактори да не доведе до нищо повече от намаляване на годишния растеж до под 5 процента, това би могло да се възприеме като сериозно забавяне. Министърът на външните работи Фам Зя Кхием отбеляза, че настоящият икономически растеж на страната му от около 8-9% е по-нисък от този на най-богатите икономики в Азия на същата фаза от тяхното развитие.
Въпреки рисковете, Виетнам вече показа на света един достоен за похвала модел за преодоляване на войната, разделението, бедността и изолацията и за бърз, стабилен растеж към статута на държава със средни доходи. Този модел може да бъде последван от много бедни държави от Африка или от по-близо – може би от Северна Корея. Ако бъде комбиниран с постепенна политическа либерализация, той може дори да предложи на Китай нещо, за което да помисли.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.