Духът на Милошевич изплува след изборите в Сърбия
Когато Ивица Дачич измисли лозунга „Започваме любовта отначало“, той знаеше, че победителят в изборите още в понеделник ще го повика на разговори за формиране на правителство. Макар че никой не можеше да бъде сигурен дали това ще бъде Борис Тадич или Томислав Николич, лидерът на социалистите беше готов на двата варианта, а източници от политическите кулоари твърдят, че именно поради това още преди изборите са били водени преговори едновременно с двете страни. Има и такива, които твърдят, че социалистите са дали обещание на демократите още преди десетина дни.
Ръководството на Социалистическата партия на Сърбия (СПС) засега публично не е заело позиция. Във всеки случай е почти известно, че британският „Индипендънт“ не греши, когато в анализ за резултатите от изборите пише, че „Милошевич сигурно се усмихва в гроба, тъй като неговите политически наследници са близо до завръщането си на власт“.
Как се стигна до това, Социалистическата партия на Сърбия да стане приемлива за повечето партии и за нейната подкрепа да се бият два напълно противостоящи блока? Особено след като при преговорите за формиране на правителство през 2004 г. за Демократическата партия беше напълно неприемливо да бъде в правителство, в което се намират или което е подкрепяно от социалистите, т.е. партията, “начело на която е Слободан Милошевич”, както тогава каза Тадич.
Ледът беше пропукан от Воислав Кощуница, който прие подкрепата на социалистите за малцинственото правителство и показа, че те не са неприемливи. От друга страна социалистите се показаха като конструктивен и стабилен партньор във властта – подкрепиха приемането на ключови закони и не поискаха в замяна нищо.
Макар по профила на избирателите си социалистите да са по-близки до радикалите и народняците, желанието им да се освободят от лошия имидж и да се превърнат в партия без ипотеката на Милошевич ги прави във възможен партньор за Коалицията за европейска Сърбия. Същото желание се криеше зад подкрепата на малцинственото правителство на Кощуница, заедно с апетитите за места в управителните съвети. СПС успя по някакъв начин да се интегрира в следоктомврийския блок и да се приближи към семейството партии на Социалистическия интернационал. Днес социалистите са на прага на влизане в Социалистическия интернационал, което ще им даде международно реноме.
Макар че в кампанията си Дачич се разграничаваше от Демократическата партия, той лесно може да оправдае евентуално присъединяване към демократите. Това може да направи не само с гласуването на социални закони, но и с факта, че след правителство с Тадич никой на Запад не би могъл да нарече социалистите „сили на миналото“. Демократическата партия не би имала вреда от формиране на правителство със социалистите, тъй като към своята партия, която сред местната общественост не е приета като тази, която се бори за социална справедливост, би добавила имиджа на партия, която се бори за застрашените слоеве от населението. Западните правителства също дадоха ясен сигнал, че не са против правителство със социалистите.
Именно високопоставеният функционер от Демократическата партия Божидар Джелич непосредствено след изборите въведе и шести принцип за формиране на правителство – постигане на нов социален договор.
Високопоставен представител на СПС заяви вчера, че в партията преобладава настроение за европейска ориентация и не могат да се случат никакви впечатляващи обрати.
Разговорите, както заявихме, първо ще бъдат осъществени с Демократическата партия на Сърбия, но независимо от досегашното добро сътрудничество, правителство с радикалите и народняците не би продължило повече от половин или една година, а СПС играе на по-дълги писти, заяви източник от СПС. Той обясни, че целта на СПС е приемът в Социалистическия интернационал и водене на политика, която е обърната към бъдещето.
Контрааргумент за онези, които не вярват, че електоратът на демократите може да преглътне Дачич като коалиционен партньор е това, че сегашният президент на Полша Александър Квашневски от член на Политбюро се превърна в любим президент на държава в преход, който ръководи Полша два мандата. От други източници обаче научаваме, че известен брой функционери от СПС са против формирането на правителство с коалицията на Тадич и настояват за по-близка в програмно отношение коалиция с радикалите и народняците. В полза на този вариант е предпазливото поведение на социалистите, които в предизборната кампания се държаха двойствено. Макар да се отрекоха от ортодоксалните милошевисти, събрани в сдружението „Свобода“ и бившия високопоставен функционер Милорад Вучелич, в кампанията си на пръв план те изтъкнаха Милутин Мърконич – твърд, но същевременно прагматичен милошевист. Че те успяха на този свой път на неформално отричане на Милошевич, се потвърждава от всички следизборни математики, които оправдават предизборния лозунг на Дачич, че „няма правителство без СПС“.
В изборната нощ след първите резултати Дачич оцени, че социалистите са „единствените истински победители от тези избори“ и заяви: „Ние не се борим да бъдем балансьор на везната и показахме това. Нашата цел не е да вземем едно или две министерски места, а да зачитат нашите принципи. Който не ги зачита, не може да разговаря с нас за сътрудничество,” каза той. Принципите на СПС, по думите на техния лидер, са защитата на териториалната цялост и социалната справедливост. Що се отнася до Европейския съюз и
сътрудничеството с трибунала в Хага, то е възможно, но при определени условия. Преди изборите, отговаряйки на въпрос за искането да бъде анулирано подписаното неотдавна Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС, Дачич заяви, че ратифицирането на това споразумение ще зависи от новото правителство и от мнозинството, но не може да се говори за неговото анулиране. “Нашата партия и коалиция смята, че Сърбия трябва да влезе в ЕС, но никой няма право да води Сърбия в ЕС, като при това не знае дали отиваме там с или без Косово,” казваше Дачич.
Становището на СПС за това споразумение зависи от това, дали то застрашава националните и държавните интереси на Сърбия или не. Но да припомним, че освен Косово, този въпрос беше в основата на разпадането на сегашното правителство именно заради различното тълкуване дали споразумението третира Сърбия с или без Косово. “Ако Споразумението за стабилизиране и асоцииране застрашава териториалния интегритет, то няма да бъде ратифицирано от наша страна,” заяви Дачич. Как социалистите ще тълкуват споразумението ще знаем най-вероятно скоро, когато се разбере към кой блок ще се присъединят.
Застъпвайки се за продължаване на преговорите за Косово, лидерът на социалистите смята, че Сърбия би трябвало с последователна политика да се бори за запазването на областта, което би трябвало да бъде основен принцип за функционирането на новото правителство. Този принцип фигурира като основен принцип на политиката на Тадич, но и на блока на радикалите и народняците.
Що се отнася до сътрудничеството с Хагския трибунал, СПС е против предаването на граждани на Сърбия, но е за сътрудничество с този съд, ако то се основава на доброволна основа. “Нашите задължения към Хагския трибунал са задължения, които могат да се изпълняват по различни начини,” смята лидерът на социалистите. Ако първите два принципа, които събраха предишното правителство, могат да се тълкуват по два начина, социалната програма и настояването за промяна в Закона за труда, пенсионното, инвалидното и здравното осигуряване, прави СПС допълнително приемлива и за радикалите, и за демократите.
По БТА