Колко струва спасяването на света?

Икономистите изчисляват “работата” на природата и на различните видове на не по-малко от 16 трилиона долара на година. Снимка: макоули.ак.юк

Един човек, който има нужда от нова статистика или още по-добре – от собствено ново име – доказва, че сме навлезли в ново летоброене по отношение на екологията. Става дума за Паван Сукдев, милиардерът от Индия. Икономистът е живо доказателство за това, че хладните финансисти на пазара, с техните вратовръзки и с високото си екологично съзнание, могат да имат по-голям успех от утвърдените защитници на околната среда.

Във всеки случай Сукдев мисли много по-прогресивно от тях. И така следва примера на лидера в бранша сър Никълъс Стърн, който през миналата година застана начело на движението в защита на климата като икономически директор на Световната банка. Защото той вече направи от политиката по отношение на климата това, което тя тепърва разпалено обещава да стане: глобална мегаиндустрия.

Носителят на надеждата е жабата, която мъти в корема си

Паван Сукдев се интересува повече от горите и от жабата, която мъти в корема си. Тъжната история на това животинче е образец за драма, разтърсила целия свят, която от десетилетия се дискутира от експертите, изтъква се от екологичните активисти и въпреки това не се приема на сериозно от големите политици. Тази драма засяга измирането на видовете, изчезването на природата и многообразието й и това, което американският еколог Едуард О. Уилсън нарече през 80-те години „биоразнообразието на планетата ни”.

В целия този ансамбъл жабата, която мъти в корема си, е само една отметка. Но пък за сметка на това е доста обезпокоителна. Земноводното беше открито в Австралия едва през 80-те години. Но тъй като за разлика от роднините си, не снася яйцата си във водата или на гърба, а в собствения си стомах, предизвика у учените огромен интерес. Изследователите откриха стомашен секрет, който явно пази яйцата от разлагането от стомашната киселина и така от това откритие изгря надеждата за ново средство срещу гастрита и язвата. Но преди учените да стигнат до края на следата, изследванията трябваше да бъдат прекъснати. Защото жабите, които мътят в стомаха си, измряха.

Докладът за кризата в биологичното разнообразие

Ако питате Паван Сукдев, зад подобни принудителни кацания в еволюцията за в бъдеще ще се крият не само звуци на ужас, не само понятия като „бедствие” или „екологична сеч”. Те са пълни със смазващи числа, изразяващи се в долари, които трябва да причиняват сериозно безпокойство. На срещата на Г-8 в Хайлигендам през миналага година Сукдев беше натоварен със задачата да изготви доклад за кризата в биологичното разнообразие. Целта е да се изчисли цената на унищожаването на природата, или казано на политическо-икономически език: да се определи валоризацията на услугите в екологичните системи.

Още преди десетилетия тази идея свързваше консервативните и радикалните леви еколози, а подобни числа витаят отдавна. В Международния съюз за защита на природата например са убедени, че „работата” на природата струва не по-малко от 16, а вероятно и дори 64 трилиона долара на година. За сравнение – световният вътрешен национален продукт в момента се оценява на скромните 18 трилиона долара. И днес никой не се наема да обори природозащитниците по отношение на тези данни.

Сукдев ще принуди политиците да действат

Карта на животинските и растителни видове на планетата. С червено са отбелязани районите с високо разнообразие на видове. Снимка: ФАЦ

И сега се оказва, че именно Сукдев е човекът, който ще нанесе решителния удар в полза на еколозите и най-накрая ще принуди световната политика да действа в полза на природата. Като шеф на лондонския Global Market Centre на Дойче банк 48-годишният мъж основа в Индия и движението за защита на природата Green Indian States Trust, което вече проведе пилотното си национално изследване. Резултатът: 550 милиона индийци са заплашени икономически от загубите в биологичното разнообразие.

Първите резултати от глобалното си изследване Сукдев ще представи след дни на заочващата конференция за биоразнообразието на ООН в Бон. То ще представлява истинска заря от цифри. Сукдев разкри за пръв път подробности от изследването TEEB – The Economics of Ecosystems and Biodiversity – на конфенерцията на министрите на немските провинции в Майнц. А основната теза беше дежа ву от дебатите за климата: трябва спешно да се вземат мерки, има смисъл от това. Заради измирането на видовете до 2050 година човечеството е заплашено от загуба в благосъстоянието си от около 7,1 процента, в сравнение с положението през 2000 година.

Биологичните ресурси намаляват най-бързо в тропиците

Според визията на Сукдев за бъдещето капиталът на природата намалява стъпка по стъпка. Особено драматично това става в бурно развиващите се страни като Индия, Китай, в много държави на Северна и Южна Америка, и в централна Африка. Основният индикатор е „средното богатство на видовете”. А според Сукдев най-голямото намаление на биологичните ресурси се случва, каквито са и очакванията, в богатите на видове тропици. Докладът обаче констатира и загуби над средните в Европа: намаляване на видовете от 0,3 процента на година. По този начин Европейският съюз се нарежда с една трета над глобалните средни показатели. Основните причини са инфраструктурата, т.е. асфалтирането и бетонирането на земята (11 процента), промените в климата (3 процента) и непосредствено след това – селското стопанство.

Икономистите все още откриват шансове в тези обезпокоителни статистики. Може би заради това политиците обещават нов импулс за действие, причинен от метаекологичните данни. Според Сукдев всяка година от природните резервати в целия свят се печелят пет трилиона долара. Автомобилната индустрия може да се похвали с едва 1,9 трилиона, информационната и софтуерната индустрия – с 942 милиарда, а стоманодобивът – с 530 милиарда.

Предвижданията на екологичния финансов инструментариум на Сукдев са за биобанки, съоръжения за поддържане на блатистите местности и кредитни писма за застрашените видове. Значи ли това, че времето, в което хората смятаха цената на природата за неизчислима, е отминало? Със сигурност не, но новите икономисти със сигурност знаят за какво става дума.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.