Трябва ли Израел да остане еврейска държава?

Израелци приветстват самолетите, които прелитат над Тел Авив в чест на Деня на независимостта на страната. За да се запази като държава, Израел трябва да намери баланса между разнообразието и фундаменталните ценности. Снимка: Ройтерс

Да си задаваме въпроса уместно ли е Израел да бъде еврейска държава е все едно да се питаме трябва ли да е католик папата. Защитниците на правата на личността обаче все пак си задават въпроса, вдъхновявайки се от аргументи, изпипани до съвършенство в някои страни, където призовават националната идентичност да се поприглуши, за да могат малцинствата да се чувстват по-удобно и да се предотврати създаването на терористи. Този тип аргументи отказват да вземат под внимание полезния принос на международната общност, нейните фундаментални ценности и идентичност – спойката, която пречи на всяка нация да се разпадне на части.

В Израел пледирането в полза на малцинствата и правата на личността се гради около два аргумента. По-очевидният, ако може така да се каже, изтъква, че една трайна окупация на Западния бряг би осъдила Израел или да остане колониална сила, или да се откаже от еврейската си идентичност в полза на двунационалната държава. Единствено връщането към границите от 1967 година (с леки корекции) може да предотврати бедствията на окупацията и нейните разрушителни за израелския дух последствия, като от друга страна съхрани основната демографска база на една демократична еврейска държава.

Вторият аргумент поставя по-деликатни залози, които засягат също така и много други нации: Израел в границите си от 1967 година би трябвало да се отвори за културното разнообразие. Това означава да се отрече от еврейските си ценности, за да се превърне в културно неутрална държава, способна да осигури интегрирането на над един милион арабски граждани (т.е близо една пета от израелското население). Така същевременно ще позволи на нерелигиозните евреи да се освободят от смятания за подтиснически режим на равините – днес в Израел не можеш да се ожениш, разведеш, нито пък да бъдеш погребан, без да се обърнеш към религиозна институция, било то еврейска, мюсюлманска или друга.

Тези съображения изглежда пренебрегват факта, че всяка нация, пък била тя голяма като американската или китайската, има поне един обединяващ елемент: ценности, история, споделена идентичност. Ако ги превърнем в неутрални държави, те ще бъдат лишени от

Араби протестират срещу Израел като отбелязват 60-ата годишнина от “Накба” или “Катастрофата”, както наричат деня на създаването на израелската държава. Снимка: Ройтерс

положителното измерение, което внасят общностите. Това измерение не бива да бъде подценявано: човек може да бъде готов да умре за родината си, да се възмущава, чуе ли да я очернят или пък просто да изпитва гордост, когато сънародниците му печелят международно състезание или медал от Олимпийски игри.

Защитниците на правата на личността твърдят, че общите ценности на израелските евреи при всички положения са изчезнали и че дори другите нации са съхранили само смътни ценности от общата си култура: във Великобритания понятието за британска идентичност – т.нар.“britishness“ – би могло да се обобщи с прекомерната привързаност към хладната бира и крикета. Установено е обаче, че лишените от силни федеративни ценности нации са изложени на опасността от отцепване (като в Канада или Испания) и се мъчат да наложат национална политика, изискваща жертви в името на общото благо.

Всяка нация, достойна за това име, впрочем си има известна културна ориентация. Може да се подсмихнете като чуете да говорят за Европа като за християнски континент, но е факт, че почивен ден тук по правило е неделята (а не еврейският шабат или пък петък, както е при мюсюлманите), празниците се спазват според християнския празничен календар и дори училищните учебници, както и множество обществени ритуали, са проводник на християнски ценности.

Опитвайки се да изличим националните култури рискуваме да обеднеем. Именно страхът от такава загуба тласка толкова много европейски избиратели към враждебно настроени към имигрантите политически партии и подхранва антипалестинските настроения в Израел. Следователно единствената разумна позиция се състои в зачитането на разнообразието в единството: всяка нация определя кои са правилата, които трябва да бъдат споделяни от всички и до каква степен всяка общност е свободна да следва собствените си традиции. Така във Великобритания вместо да се смесят всички етнически групи, както наскоро беше предложено, би било за предпочитане те да се приемат такива, каквито са, доколкото не застрашават общите национални ценности и институции.

В Израел това би означавало не просто да бъде зачитано правото на евреи и араби да изповядват свободно религията си, но и правото да не изповядват никаква религия. Което означи още, че проповядващите ненавист и насилие не би трябвало да се ползват с никаква снизходителност. Ще трябва също да се премахнат дискриминационните към израелските араби и към нерелигиозни евреи мерки като предоставяните от държавата субсидии и привилегии, например при стипендиите за образование.

Социологията ни учи, че обществата са сложни организми, движени от различни нужди и ценности, сред които не би могло да има привилегировани, без да има ощетени. Не би могло да се задоволят изискванията на всяко малцинство, без риск да пострада най-важното – националната общност.

Всяко усилие, целящо пълното асимилиране на малцинствата (пренебрегвайки собствената им култура) или унищожаването на националния етнос (във вреда на общата култура) само ще изостри конфликтите и напрежението. Общият интерес диктува по-скоро да се постигне правилно дозиране между положителния принос на разнообразието и фундаменталните ценности, които сме длъжни да споделяме, доколкото сме длъжни наистина.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.