Женомразци, доволни ли сте, Хилари отпада
в. Вашингтон пост
Надпреварата при демократите върви към края си и е време да обобщя нещата, които няма да ми липсват. Няма да ми липсва рекламата на тениски с надписа „Bros before Hoes“ (приблизителен превод “мъжът превъзхожда жената“). Тениските, на които са изобразени Барак Обама и Хилари Клинтън, вървят като топъл хляб по Интернет. Няма да ми липсва продаваната по летищата „Хилари Лешникотрошачката“ – кукла с лика на Клинтън, разтваряща крака, с бедра от неръждаема стомана, които… ами които трошат орехи или лешници. Няма да ми липсват телевизионните репортажи и вестникарските публикации, които насочват вниманието към новия продукт.
Няма да ми липсват случки като тази, при която либералната радиоводеща Ранди Роудс нарече Клинтън „голяма проститутка“ и каза същото за Джералдин Фераро, бивша кандидатка за вицепрезидент. Роудс говори на проява, финансирана от радиостанция в Сан Франсиско, пред приветстващи я привърженици на Обама. Един от тях дори рекламира предаването на официалния уебсайт на вероятния избраник на демократите.
Няма да ми липсва „Citizens United Not Timid“ (моля, не използвайте в абревиатура) – антиклинтъновата групировка, създадена от републиканския гуру Роджър Стоун.
От политическия дискурс най-накрая ще изчезнат шеги като тази, която фокусникът Пен Жилет изтърси по телевизия MSNBC: „Обама се представи великолепно през февруари,
защото това беше „Месецът на черната история“. А сега Хилари се представя много по-добре, защото сега е „Месецът на белите кучки“, нали така?“ Двамата водещи на предаването Джо Скарбъроу и Мика Бжежински смъмриха Жилет.
Няма да ми липсват политическите коментатори, включително политическият редактор на Националното обществено радио Кен Рудин и Андрю Съливан, журналист и блогър, които сравняват Клинтън с героинята на Глен Клоуз от филма „Фатално привличане“. В христоматийния филм от 1987 година Клоуз играе независима нюйоркчанка, която има връзка с женен мъж (в ролята е Майкъл Дъглас). Когато връзката им приключва, зарязаната жена просто полудява, превръща се в преследвачка, която добре си служи с ножа и тероризира щастливото семейство на мъжа. Посланието е: Махай се, психопатка такава!.
Телевизионният ефир най-накрая ще бъде изчистен от коментари, в които Клинтън е оприличавана с „дявол в женски облик“ (думи на Крис Матюс по телевизия MSNBC, който беше така добър да покаже и карикатура на Клинтън с рогца). Или пък коментари, в които се твърди, че тя „изглежда като средностатистическа първа съпруга, която чака пред съда за легализиране на завещанието“ (думи на Майк Барникъл по същата телевизия). Но вероятно много по-проблематични от съпругите са майките. Защото, в края на краищата, Клинтън прилича повече на „майка, хокаща малкото си дете“ (думи на Джак Кафърти по Си Ен Ен).
Там, където всички образи бледнеят, се откроява още един, който няма да ми липсва. Това е основната, най-примитивна представа: „Белите жени са проблем, нали разбирате, всички ние сме принудени да живеем с тях“ (Уилям Кристъл от „Фокс нюз“).
Няма да ми липсва поредният трактат, написан от мъж или жена, от ляво или от дясно, в който се казва, че сексизмът не е имал дори минимално влияние върху курса на кампанията на демократите. Да се намеква, че сексизмът може да е имал дори минимална роля, означава, че този глупав коз всъщност се поставя на масата.
Но най-малко ще ми липсва мълчанието.
Няма да ми липсва оглушителното, потискащо мълчание на председателя на Националния комитет на демократите Хауърд Дийн и други видни демократи, които, доколкото ми е известно, с изключение на Барбара Микулски от Мериленд, не са проронили на публично място и дума на възмущение от несекващата омраза по полов признак, която беше отприщена към бившата първа дама и два пъти сенатор от Ню Йорк. Сред онези, които не посмяха да си отворят устата, са стотиците демократи, за които Клинтън е водила кампании и е събирала милиони долари. Дори Дон Еймъс предизвика повече обществен гняв от страна на политическата класа, когато обиди женския баскетболен отбор на университета Ратджърс.
Дали мълчанието ще продължи, ако по летищата започнат да продават танцуваща кукла с образа на Обама? Дали медийните личности, които отделят ценно ефирно време на тези политици, ще продължат да са толкова готини, ако сравнят Обама с герой от някой черен филм от 70-те? А какъв ефект биха имали циничните асоциации с половите органи на Обама?
Има много причини Клинтън да загуби надпреварата за номинацията. Някои от тях са свързани с нейни стратегически грешки, други с мъртвото вълнение, наречено „промяна“. Но в сравнение с всички политически гафове на Клинтън, най-мръсното петно, което се открои в нашето общество, е омразата към жените, приемана като част от културата ни.
По БТА