Българската стратегия на цакането срещу Брюксел

Или как гъстата плетка от лъжи на българските управляващи „топли” нашите европейски партньори

Снимки: Валентина Петрова

Скоро ще станат две десетилетия, откакто българският народ скита из пустинята като в библейската притча за Мойсей, а очакваната промяна все още не се вижда на хоризонта. А и не винаги се споменава, че то не става само със скитане… трябва и акъл. Хората израстват и манталитетът им се променя, когато откриват, че ресурсите им не са достатъчни, за да се справят в нова, непозната ситуация. Това е мъчителен период на объркване и криза, който след време изкристализира в стремеж за усвояване на нови знания и умения, с които ситуацията да бъде разрешена. Психологически погледнато, това е жизнеспособната позиция – човекът се стреми да се адаптира към новите условия и това, в крайна сметка, води до развитие.

В момента българското общество и управляващите се намират в такава криза на „израстването”. За съжаление, признаци на конструктивна и жизнеспособна позиция трудно се забелязват. Преобладаващите прояви на управляващата класа в България свидетелстват само за едно: тези хора не искат промени за страната, те искат само задържане на статуквото.

Във вътрешнополитически план това се изразява в режисирането на всевъзможни кампании, които целят да експлоатират както предразсъдъците от миналото, така и страховете от бъдещето. Те се организират около няколко идеологически извора, по отношение на които се предполага, че българинът проявява особена чувствителност. Един от тях е чувството за национална идентичност и неотстъпните и настойчиви внушения, че някой отвън извършва посегателства върху нея. Превъзходен пример за това беше ловът на вещици, който избуя от скромното научно изследване за една картина за Баташкото клане. На авторите Мартина Балева и Улф Брунбауер бяха приписани какви ли не грехове, смъртни заплахи се разразиха из родния ефир, официализирани и самозвани коментатори се надпреварваха да ни убеждават как тези научни предположения, за които почти никой не беше чувал, уязвяват нашето национално самочувствие… С президентската визита в Батак по случай 131-та годишнина от Априлското въстание и лекцията на Г. Първанов, която имаше за цел “да сложи край на опитите за деформация на българската история”, държавата публично потвърди (а може би и насърчи) участието си в лова на вещици.

Друг извор на манипулация е експлоатирането на параноични страхове от въображаеми противници, толкова добре култивирано през сталинските времена. Примерът е „анти-българската кампания” по случая „ Могилино”, при която чувствата на възмущение, породени от нечовешкото третиране на децата с физически и умствени увреждания в една наша институция (а някой българин съмнява ли се, че в България има много такива институции?), изразени от обикновени хора от Великобритания, се превърнаха в „антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал.”(Г. Първанов)
Официалната „ позиция на държавата” по несъществуващата „антибългарска кампания”, всъщност беше опит за насаждане на недоверие и враждебни чувства, които едва ли могат да изиграят конструктивна роля за нашата толкова желана интеграция в Европа.

Румен Петков и главният прокурор Борис Велчев. Снимка: Красимир Юскеселиев, в. „Дневник“

Друг специалитет е „цакането” с по-силни аргументи – по-мек вариант на стратегията „демонизиране на противника”. Бившият вече министър Румен Петков неколкократно заявяваше, че показателите на престъпността в България са по-ниски от тези в страните на Европейския съюз. Но „пропусна” да уточни, че става дума за различни видове престъпност. В тези страни престъпността в регистрите е ежедневната престъпност – тази, за която у нас българинът не си дава труд дори да сигнализира (с основание, защото нищо няма да бъде направено по въпроса!). „Техните” показатели са високи, защото всяко произшествие и всеки сигнал отива в полицията и съда, където намира своето разрешение – и гражданите знаят и разчитат на това. „Техните” отчети отчитат реалността, нашите отчитат …представите на съответния министър?…

„Цакането” е стратегия, която се прилага и към нашите европейски партньори. Ето как!
На дискусията ”България в Европейския съюз – резултати и предизвикателства“, състояла се в представителството на Европейската комисия в Берлин в края на м. април т. г., зам.-министър Колданова обстойно е представила „успехите на страната ни и добрите социални и икономически резултати”. Присъстващите обаче не се трогнали от нейното старание, а показали добра осведоменост за ставащото в България и директно настоявали да получат конкретни отговори на въпроса: ” Какво прави страната ни в борбата с корупцията?”. Зам.-министър Евгения Колданова е заявила, че „не може да се съгласи, че корупцията е българско изобретение“ и докато развивала тезата си за общоевропейския й характер, се позовала на наскорошни медийни публикации по темата за нарушения в европарламента” (в. „ Капитал”, 25 април 2008).

„Хубава” е тезата на зам.-министър Колданова, само дето манипулира реалността в посоката, която й харесва. Присъствалите на срещата общественици и държавници обаче питали за реалността такава, каквато е, и тотално обезсмислили старанията на българската зам.-министърка. Тя всъщност е действала като представител на държавната власт и тогава е редно да се запитаме: е ли „цакането с по-силни аргументи” нашият държавнически стил на общуване с Европа? И доколко конструктивен и плодотворен за бъдещето на страната може да бъде такъв стил на общуване? Или това е просто един агресивен манипулативен подход, който цели да избегне необходимостта от промени и да циментира статуквото и в новите условия?…
В същия кюп на жалки манипулативни опити във взаимодействието ни с Европа се вписват всички увъртания около оставките на министри, писането на подробни доклади, „диференцирането” на морални и законови декларации (случая с изпълнителния директор на фонд „Републиканска пътна инфраструктура” инж. В. Георгиев), обособяването на европейски и родни фондове, прегрупирането и преструктурирането на министерства, постът на министър по усвояване на фондове (?!?) и т. н… преливане от пусто в празно…

Ето какво мислят и нашите европейски партньори за този „стил на управление”:
Високопоставен източник от Брюксел: „Въпреки декларациите, комуникацията между София и Брюксел продължава да е неадекватна и се превръща в омагьосан кръг от критики, неубедителна реакция и медийна истерия в България и Европа, която пък води до нови критики”.
Високопоставен британски дипломат в Брюксел: „В Румъния структурните проблеми в управлението са далеч по-големи – но поведението на българските политици в ЕС е изключително самонадеяно и неуважително, те смятат, че са недосегаеми и че каквото и да правят, нищо не може да им се случи – затова България ще го отнесе, а не Румъния“ (в.„ Капитал”, 9 май 2008).

в. „24 часа“

В цялата тази трескава дейност без особени резултати личи нежеланието и неспособността на българските управници да погледнат реалността и да потърсят отговор на реалните въпроси, пред които сме изправени. Тази позиция отрича и блокира възможностите за развитие на българското общество – и ако тя не се промени, още дълго ще се чувстваме като чуждо тяло в хомогенизиращия се европейски организъм. Едно чуждо тяло обаче, ако не се приспособи, се изхвърля от здравия организъм – и това ще бъде естествен процес, който никакви манипулативни умения не могат да забавят или предотвратят. Недвусмислени признаци на този процес, за съжаление, вече ясно се забелязват.

Жалко е, че българският обществен и политически живот се върти безплодно в обръчи, приятелски кръгове, роднински седенки, манипулативни кампании… във времето, през което реалният свят стремително върви напред благодарение на компетентността и приноса на своите граждани и на добрата обществена организация. Докато българските управляващи продължават да разчитат на безотговорната (и често престъпна!) лоялност, която споява обръчите, въз основа на които са изградени нашите държавни структури, изход от ситуацията не се очертава: много по- вероятно е порочните родни практики да продължават да излизат на светло и българското общество да продължава да трупа негативи в очите на европейските си партньори.
Решението може да бъде само едно: промяна на принципите, върху които се градят държавните структури и тяхното взаимодействие с обществото. Майсторите на манипулацията и лоялността на „нашите хора” трябва да отстъпят на компетентността и приноса на тези наши съграждани, които са подготвени да се справят с предизвикателствата на реалния живот и на реалната европейска действителност.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.