Безбрачното съжителство

Тези, който държат на ясно регламентираните отношения и приемат безбрачното съжителство като бягство от отговорност, навярно са толкова прави, колкото и апологетите на свободната любов, за които един подпис не значи нищо.
Нека излезем от омагьосания кръг на абстрактната полемика и се опитаме да разграничим случаите, при които безбрачното съжителство е предимство, от тези, при които то по-скоро е израз на индивидуален или междуличностен проблем.
Бракът като форма за уреждане на човешките отношенията претърпява значителни модификации в различните времена и общества. Дали, кога и как дадена двойка ще се възползва от тази културна придобивка, днес се приема като въпрос на личен избор. Семейното съжителство, включително и създаването на поколение, очевидно е възможно и без наличието на брачен договор, но връзката между брака и това съжителство може да бъде твърде различна, ако разгледаме някои от най-типичните ситуации:

Безбрачното съжителство като прелюдия към брачния семеен живот

При него интимните партньори живеят заедно на „семейни начала” преди да решат дали да сключат брак. Това е модел на поведение, типичен за постмодерните общества от втората половина на двадесети век насам. Логиката на този избор е съвсем ясна – живеейки заедно при условия, максимално близки до семейните, хората могат най-добре да се опознаят и да преценят дали си пасват. По принцип, докато са в „пробен брак”, партньорите се въздържат от създаване на потомство, но е възможно детето да бъде заченато и родено и преди родителите да са оформили юридически своята връзка. Ако обаче пробното съжителство разкрие непреодолими различия и спънки, двамата сравнително лесно могат да прекратят отношенията си, без от това да следват някакви значими последици за когото и да било.
Този модел на предбрачно съжителство отдавна е доказал своите предимства и множество научни проучвания са установили, че партньори, преминали през неговата проверка, имат значително по-стабилни семейни отношения. Моралните норми в повечето съвременни общества отдавна са приели като напълно допустимо подобно съжителство. Въпреки това, в някои изолирани консервативни кръгове изискването за добрачна девственост остава в сила и днес. Колкото и да е парадоксално, но в една от най-напредналите в икономическо отношение страни – САЩ, през последните години определени консервативни среди отявлено проповядват идеята за въздържане от сексуална активност до брака, активно насърчавани и финансово подкрепяни от администрацията на президента Буш и новото ръководство във Ватикана. Тази абстинентна политика има своите радетели и в някои европейски страни със силно католическо влияние. Реалният живот обаче следва собствената си логика и броят на съжителстващите на семейни начала без брак хора непрекъснато нараства в почти всички страни. Преобладаващата част от двойките, особено на възраст около 30 години, след различно продължителен период от време обикновено достигат или до решение за раздяла, или за сключване на брак и създаване на семейство.

Безбрачното съжителство като компромис

Този модел има няколко типични разновидности. Общото между тях е в това, че партньорите не възприемат безбрачното съжителство като преходен етап, а като опитват да бъдат съвместени различни, трудно съчетаеми тенденции като:

Съчетаване на свободата и ангажираността

Привържениците на тази практика мечтаят по-дълго да останат в ерата на семейно необвързаната младост с присъщите й удоволствия и индивидуална свобода, като едновременно с това се стремят и към относителната сигурност на една по-постоянна връзка. Често партньорите с подобни отношения се въздържат от брак, защото смятат, че той само би ограничил личната им свобода. В същото време обаче, те не се отказват и от предимствата на сериозната връзка, която неизбежно поставя своите изисквания, свързани с поемане на отговорности и спрямо други хора. Продължителното пребиваване в това състояние би могло да е израз на нежеланието човек да се раздели с безгрижната младост, приемайки естествените предизвикателства и натоварвания на зрялата възраст. Реална пречка за излизане от подобен капан може да безпомощността, породена от отсъствие на сериозно образование, професия или воля за самостоятелна професионална изява. Нерядко родителите правят мечешка услуга на подрасналите си деца, като по различен начин насърчават с финансовите си субсидии и свръхзагриженост тяхната несамостоятелност.

Съчетаване на добрите отношения с родителите и с любимия човек

Има млади хора, които, независимо че са постигнали завидна материална независимост от своите родители, не се решават да напуснат емоционалните граници на бащиното гнездо. Съпротивата често е двупосочна. От една страна младият човек се опасява да поеме по самостоятелен свой път, а от друга – родителят (родителите) всячески осуетяват подобно решение, тъй като се страхуват да останат сами на стари години. Компромисът се постига като за неопределено време човек е ангажиран в сериозна интимна връзка с любим партньор, но въпреки това не се жени, за да остане верен и на любимите си родители, които разчитат на неговата грижа и преданост. Често такива хора дори и да се оженят, остават разпънати между собственото си семейство и семейството на своите родители, без да са наясно кое от двете е с приоритетно за тях значение.

Съчетаване на раздялата с неспособността да се започне нова връзка

При този сценарий партньорите постоянно се разделят и събират, без обаче всеки пореден цикъл в отношенията им да води до някаква съществена промяна. Още след първите години на съжителството си те констатират сериозни разминавания и основания да се разделят. Отсъствието на стабилно самочувствие, в съчетание с различни манипулативни прийоми, които се използват и от двете страни, може да доведе до постоянни разкаяния и обещания за промяна, които бързо се забравят след събирането и така отново се стига до поредната раздяла. Често такива хора не са наясно и със себе си дали имат сериозна връзка или са се разделили, тъй като се случват и състояния на полураздели. Ситуацията става още по-сложна, когато междувременно се появят и трети лица. Терапевтичната ми практика ме е сблъсквала с изключително заплетени лични съдби, объркани допълнително от появата на множество деца, родени от родители в неясни отношения.

Безбрачното съжителство при хора в зряла и напреднала възраст

Тук има поне две разновидности:

Съжителство между съпрузи, които трайно не живеят с брачните си половинки

Определена категория хора избират да запазят брака си с партньор, с когото от години не живеят заедно. Мотивите най-често са икономически, но се срещат и абсурдни обяснения като: „Не се развеждаме, за да не притесняваме децата.” Естествено е такива самотни съпрузи да си намерят сродни души, с които да заживеят заедно на семейни начала. Освен общественото неодобрение, такива двойки нерядко се натъкват и на трудно решими морални дилеми, свързани с явното разминаване между формалното и действителното състояние. Ощетени от този сценарий могат да се чувстват както партньорите на неразведените половинки, така и „законните” съпрузи, които винаги имат повод да се чувстват лишени от неща, които им се полагат по право.

Съжителство между зрели свободни хора

Става дума за хора в зряла и напреднала възраст, които са останали сами поради предшестващ развод или смърт на брачен партньор. Обикновено в тези двойки идеята за създаване на потомство вече не е актуална и това поставя под въпрос нуждата от брачна регламентация на отношенията. Не са рядкост случаите, когато вече порасналите деца на такива партньори активно се противопоставят на тяхната връзка (особено ако е свързана с мисълта за брак), тъй като се опасяват, че подобен ход на родителите им би ги лишил от наследствени дялове.

Многообразието на безбрачното съжителство е трудно да бъде изчерпано в подобен текст. Дори и от този бегъл преглед обаче, става ясно, че в много случаи, когато сме склонни да представим безбрачния си избор като проява на либерално свободомислие, е възможно да се самозалъгваме или да прикриваме от себе си сериозни индивидуални или партньорски проблеми. Осъзнаването на този факт би позволило да потърсим компетентна психотерапевтична помощ, чрез която да постигнем по-голяма яснота и предвидимост на отношенията ни. Психотерапията няма за цел нито да вкарва някого под венчилото, нито пък на всяка цена да отстоява безбрачната му свобода. Тя е начин да бъдем подпомогнати в един много по-осъзнат и мотивиран избор, които ни осигурява по-хармонични отношения.

* Доц. д-р Румен Бостанджиев е сексолог-психотерапевт. Специализирал е сексология в Белгия и Холандия, член е на Европейската федерация на сексолозите и на Европейската асоциация по сексуална медицина. Като психотерапевт е специализирал по програма на Американската психологична асоциация, обучавал се е в Германия по т.нар. психодрама (вид психотерапевтичен метод), има няколко квалификации и е изучавал методите на невро-лингвистичното програмиране, терапията, ориентирана към решения, теорията на избора на Уилям Гласър, теорията за емоционалната интелигентност на Даниел Голман и позитивния подход на Джон Кехоу. В терапевтичната си практика съчетава всичко това, като използва свой стил. Основател и ръководител е на Фондация „Сексуалност и здраве”
Повече за д-р Бостанджиев и контакти с него в сайта www.erbos.com