Мисията на Блеър в Близкия изток – много усилия, малко резултати

Специалният пратеник за Близкия изток Тони Блеър (вляво) разговаря с президента на Палестина Махмуд Абас. След осем месеца усилени преговори с Израел обявените цели все още остават добро пожелание. Снимка: Ройтерс

През юли 2007 г. Тони Блеър беше определен за представител на Квартета (САЩ, ЕС, Русия и ООН) за Близкия изток, а през септември пое функциите си. Мисията му беше дефинирана в писмото на десет външни министри от държави членки на ЕС от Южна Европа. Той трябваше да работи за създаване на палестинска държава, „постигайки конкретни и незабавни мерки от страна на Израел“. „Твърде късно е за увъртания… Предоставя се историческа възможност, която може да е и последната“, се казваше в писмото за мисията.

Осем месеца по-късно, на пресконференция на 13 май, г-н Блеър обясни какви са постиженията му от контактите с израелските му събеседници. Равносметката е по-скоро оскъдна, но бившият британски премиер смята, че „това е първа крачка, опит, който предстои да се приложи на място“. Тони Блеър призна, че е преговарял неуморно с екипа на израелския министър на отбраната Ехуд Барак, за да се стигне до конкретни резултати, „макар и да предстои още много работа“.

Стремглавото бързане, с което се водеха преговорите и бяха обявени тези няколко стъпки на напредък, не е без връзка с идването на Джордж Буш на 14 май в Ерусалим за 60-годишнината от създаването на Израел – тридневна визита, с която американският президент целеше „да насърчи“ мирния процес. „Съединените щати не могат да наложат мир… Не се стремя към Нобелова награда за мир“, заяви той пред израелски журналисти преди посещението си. „Опитвам се просто да бъда човек, който използва влиянието на САЩ, за да съдейства за напредъка на процеса“.

Тъй като след конференцията в Анаполис (САЩ) от 27 ноември 2007 година не беше постигнат никакъв значителен напредък, беше нужно да се обявят стимулиращи действия, понеже – както изтъкна един дипломат – „положението при американците е така да се каже „Паника на борда!“. Поради това Блеър се помъчи да запълни празнината с, както той казва, „практически реалности“, състоящи се главно в действителни подобрения, които позволяват напредък в икономическата област на Западния бряг и благоприятстват свободното движение на палестинците на тази окупирана територия.

Тони Блеър се ръкува с обикновени палестинци на пазар в град Дженин на Западния бряг. Резултатите от преговорите на Блеър са скромни, а окупацията – все така сурова. Снимка: Ройтерс

Става въпрос за изграждане на индустриален парк в Дженин, за осъществяване на проекти за пречистване на отпадни води и за това, палестинците да получат нови разрешителни за работа в Израел. Блеър привлече вниманието и върху четири обявени още миналия ноември цели, които си остават на етап проекти.

ЧЕТИРИ ОТМЕНЕНИ ПРЕПЯТСТВИЯ

Що се отнася до премахването на пропускателни пунктове, за което палестинската автономна власт упорито настоява, ударението беше поставено върху 12 стратегически, според Квартета, пункта от общо 600 съществуващи. Четири от тях трябва да бъдат затворени, а останалите – преустроени, за да се ускори преминаването на палестинците. Блеър обяви и редица единични мерки, чието конкретизиране е оставено на добрата воля на израелските власти и тяхната оценка за състоянието на сигурността.

Помпозно наречени „Към палестинска държава“, тези проекти, както призна Блеър, са само скромно начало, за да се разхлаби здравата хватка на окупацията. В обкръжението на бившия британски премиер смятат, че не бива да се прахосва и най-слабата искрица надежда, колкото и малка да е тя, дори и ако тези дребни стъпки напред предизвикват огромен скептицизъм. Все още разстоянието между целите от писмото и постигнатия напредък е голямо.

В писмото се говореше за „освобождаване на затворниците, чиито ръце не са изцапани с кръв, за освобождаване на основните палестински лидери, които да поемат щафетата от Фатах, за замразяване строежа на нови и премахване на незаконните селища“. „Нито една от тези мерки не може да бъде оспорвана като за претекст се използва сигурността“, се казваше в текста. Десет месеца след обявяването им тези искания остават само добро пожелание.

Сякаш за да илюстрира това разочарование, палестинският премиер и по-скоро сдържан икономист Салам Фаяд се възмути от факта, че Израел може да празнува 60-годишното си съществуване, докато „палестинският народ пъшка под гнета на еврейските селища, на престъпленията на заселниците, обсадното положение и окупаторските действия на израелската армия“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.