Близкият изток след Буш: Светът очаква политиката на САЩ

Американският президент Джордж Буш и израелският министър-председател Ехуд Олмерт на крепостта Масада в Израел. Посещението на Буш в Близкия изток беше без особено значение, тъй като светът е в очакване на наследника му.Снимка: Ройтерс

Близкият изток и околностите му белязаха президентството на Буш. Именно там се роди Ал Каида. А по-голямата част от извършителите на атентатите от 11 септември 2001 г. бяха саудитци. В Ирак президентът заложи репутацията си на картата на свалянето от власт на Саддам Хюсеин и на последвалия това сваляне конфликт.

Вторият президентски мандат на Буш беше белязан от студена война между САЩ и Иран, която оказа голямо влияние върху всяка страна от близкоизточния регион. До този януари самият Буш не беше правил пълна обиколка на Близкия изток. А пък близкоизточната му визита, която приключи преди дни, най-вероятно ще бъде последната му в тази точка на планетата, преди да се оттегли от политиката. Личните дипломатически усилия, които Буш положи на място в Близкия изток, дойдоха твърде късно.

До голяма степен именно поради тази причина, никой не очакваше тези усилия да доведат до нещо съществено. Американският президент посети Израел, за да приветства 60-ата годишнина от създаването на еврейската държава. После посети и Саудитска Арабия, където доста трудно убеди домакините си, че те са тези, които искат да увеличат добива на петрол и петролни доставки. После прекара уикенда в Египет, където се опита да убеди всички заинтересовани страни, че продължава да е верен на поетия ангажимент за постигане на мир между израелците и палестинците, и където пое обещание, че ще подпомага палестинската икономика, което може да излезе доста скъпо на САЩ.

Цялото това старание на Буш не успя да разсее чувството за нереалност. Погледът на целия свят вече се премества от него към приемника му. Израелският премиер Ехуд Олмерт пък е под обсада у дома, заради многото обвинения за корупция срещу него. И ако се наложи да бъде заменен на премиерския пост от Бенямин Нетаняху, тогава повечето от арабските държави ще решат, че преговорите за създаване на независима палестинска държава ще бъдат обречени на провал. Палестинската автономия е физически разделена на Западен бряг и на Газа, като тези две палестински територии са управлявани от две съперничещи си правителства. Възвишените амбиции за бъдещето на Близкия изток, обявени на международната конференция в Анаполис, в Мериленд през ноември миналата година, сега изглеждат неосъществими. Дори Буш призна, че сега само мисли, че до края на мандата му може да бъде „дефинирана“ палестинската държава.

Членовете на Ислямското движение в Израел посрещнаха Джордж Буш с протести и с плакати “Буш и Олмерт – военни престъпници”. Снимка: Ройтерс

Но Близкият изток се нуждае от много повече, а не само от обикновени дефиниции. Още повече, когато тези дефиниции със сигурност ще породят полемика и ще бъдат оспорени. И ако Буш все пак успее да предотврати влошаването на нещата, то това ще бъде от полза за следващия американски президент.

Това са поуките, които сенаторите Маккейн и Обама, най-вероятните съперници в предстоящата президентска надпревара, ще трябва да извлекат от последните осем години на президентството на Буш. Когато Буш встъпи за първи път в длъжност, неговите съветници бяха обхванати от дълбок песимизъм относно перспективите за трайно уреждане на конфликта между палестинците и израелците и бяха решени да не се впускат в така наречената микродипломация, насочена главно върху проблеми от взаимен интерес, която беше присъща за Бил Клинтън. Така че Буш се зае с въпроса за Близкия изток от разстояние, като започна да ниже насърчения, но същевременно остави у всички впечатлението, че няма да поеме риска да вложи прекалено много средства в това начинание. Подходът му съвпадна и с нежеланието на тогавашния държавен секретар Колин Пауъл да пътува зад граница. По онова време той се страхуваше, че отсъствието му ще отслаби позициите му във вътрешните бюрократични борби във Вашингтон. Но това стана видимо едва през втората половина на 2005 година, когато новият държавен секретар Кондълиза Райс натрупа въздушни мили и на президента започнаха да гледат като на човека, който трябва да е на фронтовата линия на американските усилия за постигането на мир между израелците и палестинците.

Сега няма съмнение, че плановете на Буш за Близкия изток са разумни. И на дневен ред не стои въпросът за посоката на американската политика по отношение на Близкия изток, а за енергията, която се влага в тази политика. Ако иска да изиграе някаква роля в постигането на трайния мир между израелците и палестинците следващият американски президент ще трябва да вложи доста голям ентусиазъм и да се захване с близкоизточния въпрос. Америка е необходим актьор в Близкия изток и президентът е необходимата фигура там. Така че следващото пътуване на американски президент до Близкия изток ще трябва да се осъществи възможно най-скоро след 20 януари 2009 г., когато той ще встъпи официално в длъжност.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.