Петрол има, но ще поскъпва
Високата цена на горивото и на петрола заплашва да унищожи икономиката и потребителите. В САЩ християните дори вече се молят за по-евтин петрол. Да помогне обаче може само значително повишение на добива на петрол. От който пък големите снабдители като Русия и Саудитска Арабия нямат интерес.
Един долар за литър бензин? Това, което би довело европейските шофьори до възторг, кара американците зад воланите да проклинат. Роки Туимън счита, че в случая може да помогне само едно. И то не е ОПЕК, не е президентът, а Бог. Американският общественик и ръководител на хор обикаля страната и събира край бензиновите колонки във Вашингтон и в калифорнийските зали вярващи, които се молят за по-евтин бензин. За година и половина цените на бензиностанциите се повишиха с около две трети. „Господ е единственият, към който може да се обърнем,” казва 59-годишният Туимън.
Досега Всевишният не е чул молбите му. А цената на петрола неуморимо расте към все нови и нови рекорди. Преди седмица един барел суров петрол (159 литра) се продаваше за пръв път за повече от 125 долара. Шофьорите недоволстват, политици и икономисти се притесняват, а експертите предвиждат още по-ужасяващи цифри. През предстоящите 24 месеца цената на петрола можело да стигне до 200 долара, считат икономистите от инвестиционна банка Голдман Сакс. А тяхната дума си тежи на мястото. Те предвидиха доста точно сегашното положение.
В действителност недостиг на суровината няма. Има достатъчно петрол. ExxonMobil оценява известните в момента световни резерви на около 180 милиарда тона. За сравнение: през 2006 година добиваното количество е било около четири милиарда тона. А и непрекъснато се откриват нови петролни полета. Повишаването на цените на суровината, така необходима за световната икономика, отразява по-скоро изместването на глобалното съотношение на силите. По-рано най-големите потребители бяха САЩ и Европа. Ако петролът поскъпваше, потреблението се свиваше, а цената на черното злато отново падаше. Днес обаче жадни за петрол са и проспериращите държави от Азия и Латинска Америка.
Към това трябва да се прибави и фактът, че държави като Русия, Венецуела, Иран и арабските страни възложиха добива на държавни компании. А те все по-често отказват достъпа до новите петролни полета на международните концерни като BP, Exxon и Shell. Така конкуренция липсва, предлагането е оскъдно, а държавните петролни компании може да определят цените. А стимулите за инвестиции и откриване на нови хранилища са недостатъчни.
Така в Русия, вторият производител на петрол в света, от януари до март добивът се е намалил с един процент в сравнение с миналата година. Лидерът на пазара Саудитска Арабия също намали добива. В средата на април саудитският крал Абдула каза, че посрещнал най-новите петролни находища с думите: „Оставете ги в земята, с милостта на Бог, защото те ще трябват на децата ни.”
Докато скъпият петрол не пречи на световната конюнктура, държавите-производителки едва ли ще се намесят. Защото колкото по-скъпа е експортната им стока, толкова повече милиарди ще влизат в касите на техните държавни фондове. Това огромно богатство позволява на държавите да се отказват от помощта на западните концерни, когато разработват новите находища.
Така президентът на Венецуела Уго Чавес принуди чуждестранните фирми да се ограничат до минимално участие в проектите за добив на петрол в страната. Енергийният национализъм означава грижи за Запада. „Чавес властва като крал и демонизира капитала на петролните концерни,” казва Райнер Вик, шеф на хамбургската Енергийна информационна служба. „И в Русия инвеститорите нямат поле за действие.”
Петролните концерни са гонени от страните-производителки
Със своите държавни компании Роснефт и Газпром Кремъл вече се превърна в най-големия производител на петрол в страната. Методите на одържавяване са брутални. Мултинационална компания като Шел трябваше да се откаже от мажоритарното си участие в най-големия проект за добив на газ и на петрол Сахалин-2 в полза на Газпром. В резултат инвестициите пропаднаха. При това според данни на петролния концерн Лукойл през следващите осем години петролната индустрия трябваше да инвестира само в Русия 300 милиарда долара.
Саудитска Арабия изгони всички международни концерни от страната преди години, като одържави фирмите за добив на петрол. Достъпът до най-големите петролни резерви в света се разрешава от кралското семейство. Затова Кристоф Рюл, главен икономист на концерна BP твърди, че държавите-производителки използват монополното положение: „Действията на държавата са напълно рационални. Печалбата се максимизира, като се избягва конкуренцията при цените.” Ефектът е поразителен. „Производството нараства значително по-бавно, отколкото когато на пазара властваха частните концерни.” А от това страдат най-вече потребителите в западните индустриални държави.
Експертите настояват за достъп на концерните до петролните полета
За да се увеличи добивът на петрол в съответствие с търсенето и така да се намалят цените, държавите с големи петролни резерви трябва да се отнасят по-открито със западните концерни, настоява Вик. „Петрол има достатъчно. Но в момента просто не получаваме достатъчно и навреме, в съответствие с потребностите,” казва той. За това допринася и неадекватното планиране на петролните концерни в сферата на инвестициите, които трябваше да инвестират по-рано и по-дългосрочно.
ExxonMobil и другите подобни фирми влагат милиарди в новите полета в регионите, където имат право да добиват петрол. Но това не е достатъчно. Защото старите им резерви намаляват по-бързо, отколкото се откриват нови. И тъй като почти нямат поле за действие на Арабския полуостров или в Русия, те разполагат най-вече с полета, до които достъпът е труден. Често те са далеч от брега, дълбоко под дъното на морето. Така американската Chevron се измъчва с едно поле в Мексиканския залив, което е на 6,5 км под дъното на океана.
Двете големи новооткрити находища край бреговете на Бразилия може да бъдат разработени с огромни усилия. „Трябва да мислим за по-нетрадиционни пътища, за да стигнем до тези ресурси, защото ще ни трябват много сонди за много години,” казва Хосе Габриели, директор на държавната петролна компания Петробраз. А наемът за плаващите сонди междувременно се удвои на повече от 500 000 долара на ден. Така бразилският петрол се оказа нито бързо достъпен, нито евтин.
Светлината в тунела може да се окаже убедеността на търговците, че късите пасове в производството ще спрат. Молитвите на Роки Туимън засега обаче нямат ефект, а цените на бензиностанциите продължават да растат – както в САЩ, така и в Европа.