Руското ядрено куфарче – чий пръст е на копчето?

Алексей Арбатов*

Израелска ракета-носител „Шавит“, която по мнението на специалистите може да пренася бойни глави на повече от 7000 км. В Русия има три „ядрени куфарчета”, които при данни за атака с балистични ракети може да започнат ядрена война. Снимка: елджиплюс.ру

Един от най-интересните епизоди в състоялото се неотдавна встъпване в длъжност на новия президент на Русия беше предаването на т.нар. „ядрено куфарче”. Този предмет стана символ на висшата власт в страната и на функциите на върховния главнокомандващ на въоръжените сили.

Системата „Казбек” за управление на балистични ракети е създадена в СССР в началото на 80-те години на миналия век по аналогия със същата система в САЩ, изградена 20 години по-рано. Краткото време за полет на балистичните ракети (15-30 минути) при внезапно нападение може да свари държавния глава извън подземния или авиационен команден пункт. Руската система „Казбек” позволява на държавния глава да получи информация за ракетна атака и да издаде заповед за ядрен удар, независимо къде се намира, с помощта на т.нар. „ядрено куфарче” (радиоелектронния терминал „Чегет“). Чрез личния президентски код в централата на командния пункт постъпва сигнал, който се предава в пункта за управление на наземните ракети и на ядрените подводници.

Русия не внесе промени в съветската система. Освен президентското куфарче обаче (в миналото то се намираше у генералния секретар на ЦК на КПСС) има и две други, които са поверени на министъра на отбраната и на началника на Генералния щаб. Възниква въпросът дали за ядрен удар е необходима обща заповед (код от три съставни части), която идва и от трите терминала, или е достатъчен само един от тях. Официален отговор естествено няма и ни остава само да градим логически схеми.

Ако е необходима „тройна команда“, това е трудно да бъде обяснено, тъй като министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб не са равнопоставени на президента: министърът му е подчинен, началникът на Генщаба изпълнява заповедите на министъра. От правна гледна точка върховният главнокомандващ няма нужда от тяхната санкция, за да действа. Освен това, как трябва да се реагира при внезапно ракетно нападение в случай, че президентът няма възможност да даде съответната заповед, тъй като е в чужбина или по някаква друга причина?

Според конституцията, ако президентът не е в състояние да даде заповед, функциите му трябва да бъдат поети не от министъра на отбраната или от началника на Генералния щаб, а от премиера. Досега обаче не е било съобщавано преди пътуване в чужбина държавният глава да е предавал терминала си на министър-председателя, а още повече, че нерядко президент и премиер пътуват зад граница едновременно и не са на „бойния си пост”.

Ако трите терминала не работят задължително заедно и в краен случай от всеки може да се издаде независима заповед за изстрелване на ракетите, означава ли това, че има техническа възможност да се започне ядрена война като се заобиколи президентът? Ще бъде ли възможен тогава контролът върху най-важното решение във военната политика? Как ще сработи „тройното копче“ при случайна или провокационна ракетна атака срещу Москва или ядрен терористичен акт, ако връзката с президента бъде прекъсната?

За разлика от Съветския съюз, Русия върви по демократичен път. Необходимо е политическото й ръководство да разполага със сигурен и технически гарантиран контрол върху употребата на ядреното оръжие – най-важното от всички решения. Целесъобразно ще бъде да се преразгледа старата съветска система и, както предвижда конституцията, „ядрени куфарчета“ да имат само президентът и министър-председателят. Полезно би било също така да се приеме закон за приемствеността на върховния главнокомандващ, в който да се определи последователността при предаването на пълномощията за взимането на това решение на висшите длъжностни лица в държавата в критични ситуации.

Неотдавна министър-председател стана Владимир Путин, но авторът на тези редове не трябва да бъде подозиран в лични мотиви, тъй като тези предложения бяха дадени и преди няколко години, а и по негова инициатива този въпрос се повдигаше в законопроектите на парламентарната фракция „Яблоко” в Държавната дума до декември 2003 година. Те не бяха приети. Но за мнозинството в Думата личността на премиера играе особена роля, което сега може да го подтикне да подкрепи тези предложения. И това би била важна стъпка в демократичното развитие на страната и в гарантирането на безопасността й, независимо от личностите във висшето ръководство на Русия.

*Алексей Арбатов е член-кореспондент на Руската академия на науките, ръководител на Центъра за международна безопасност и на Института по световна икономика и международни отношения.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.