Колко е компетентна полицията или кой ни будалка за сестрите Белнейски?

Преди няколко години разхождахме един чужденец из България с български автомобил – човекът искаше да шофира сам и на втория ден от пътешествието сподели с нас впечатлението си, което така и не се промени до края на престоя му: „В България човешкият живот нищо не струва!”
В България има и по-лошо – и човешката смърт нищо не струва! Преди две години и половина страната беше потресена от трагичната смърт на сестрите Белнейски. Цяла България повярва, че момичетата са станали жертва на един или повече сексуални садисти. Извършваха се оглед след оглед, разпит след разпит, експертиза след експертиза и високопоставени полицейски началници с траурно сериозни лица ни уверяваха колко усилено и компетентно се работи по въпроса. Даже експерти от Америка ни потвърдиха колко трудно е това разследване с тези негодни проби. Най-странно звучеше твърдението, че момичетата са убити с камъни – нещо, което е рядкост, ако изобщо съществува, при сексуалните престъпления. Никой обаче не постави под въпрос това твърдение тогава – даже се изказваха предположения за етническата и религиозната принадлежност на евентуалните убийци и т. н. А фактите – поне тези, които се тиражираха в публичното пространство – не се връзваха. Най-вече: всякакви следи бяха „изчезнали” – въпреки щедрата инсценировка на местопрестъплението – и нищо не излезе на бял свят. И драмата продължи – не само тази на родителите и близките на двете момичета, но и на всички хора от региона – не е лесно да бъдеш спокоен за децата си, ако вярваш, че навън броди жесток сексуален садист.

Онзи ден републиканските специалисти по съдебна медицина проф. Стойчо Раданов и доц. Йордан Калчев съобщиха резултатите от новата съдебно-медицинска експертиза: сестрите са прегазени от автомобил и впоследствие са замъкнати до уединената местност, където „уликите” са били наредени така, че да инсценират изнасилване и убийство с камъни. От вчера вече валят опровержения и замервания с епитети от пазарджишката прокуратура и експертите, изготвили експертизата преди 2 години; как проф. Раданов е виден манипулатор, колко трудни са били зимните условия за извършване на експертиза, как експертизите „ще се борят” на прокурорска територия и др. кристални недомислици: това си е поредната „манджа с грозде”, която се опитват да ни накарат да преглътнем. Истината е, че резултатът от тази експертиза се връзва с логиката на фактите. За сведение: такова е било предположението и на британските експерти от Скотланд Ярд, които са работили с предоставените им, макар и негодни, проби и протоколите от разследването. Това снема поне една част от тягостната неизвестност за съдбата на момичетата.

Но възникват други, повече от тягостни, въпроси. Колко компетентна е българската полиция и българските експерти, които не са различили сцена на тежко местопрестъпление, където (не само по филмите) се работи с едва ли не херметизирано облекло, за да се предотврати всякаква контаминация (замърсяване на уликите)? Колко компетентни са съдебно-медицинските експерти, които не са видели  и не са изследвали наличието на следи не от погалване с перце, а от удар с автомобил, който е причинил вероятно едновременно смъртта на двете момичета? Колко грешни пари от данъкоплатеца са отишли за изготвяне на 3000 ненужни ДНК профила, разпити и работа на (колко?) професионалисти за доказване на грешни предположения, за разнасяне и изследване на негодните проби по света – в същото време, в което телата на момичетата в България са носели ясните отпечатъци на това, което е причинило смъртта им?

Въпросите могат да станат и още по-тягостни: наистина ли цялата тази история, която се тиражираше в медиите и на която повярва цяла България, е плод на некомпетентност? Възможно ли е един стресиран човек, току-що причинил две смърти, да инсценира толкова талантливо обстановка на перверзно престъпление, която да заблуди безвъзвратно хора-професионалисти със знания и опит? Възможно ли е при наличието на толкова противоречиви улики нито един от разследващите да не е сглобил фактите в друга версия за престъплението – ако това се е случило, защо обществеността нищо не знае? Защо новата експертиза не излезе в продължение на 2 год. и 4 месеца, а излиза само месец след драматичната смяна на ръководството на вътрешното министерство? Възможно ли е истинската инсценировка да не е тази, която е била на местопрестъплението, а тази, която МВР е сътворило и тиражирало в публичното пространство – с толкова интензивни внушения, които не са оставили никакво място за съмнение във версията за садиста-изнасилвач? Ако е така, това със сигурност не е направено в интерес на разследването – а в интерес на провала му!

Значи ли това, че МВР е действало в интерес не на жертвите, а на убиеца? Умишлено ли МВР е действало в интерес на убиеца?
Сегашното ръководство на МВР и прокуратурата би трябвало да дадат отговори на тези въпроси. Тиражирането на една лъжа или сериозна заблуда от една институция, от която се очаква да бъде едва ли не една от най-солидните в държавата, поставя под въпрос самата държавност – в една държава, в която крещи кръвта на много невинни жертви. Веднъж един американски следовател сподели следното за своята професия: „Чувствам, че това, което върша, е изключително важно. Аз съм единственият човек, чрез когото жертвите могат да проговорят и да кажат истината за това, което се е случило.”
А в България ще се намери ли човек, чрез когото сестрите Белнейски да кажат истината за своята ненавременна и трагична гибел?

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.