Хилари – Обама: ще се повтори ли историята от 1976 г.?
Джералд Форд си отиде от този свят с мисълта, че съперничеството с Роналд Рейгън за президентската номинация на Републиканската партия му е струвало мястото в Белия дом през 1976 година. В действителност обаче надпреварата с Рейгън направи кандидатурата на Форд по-убедителна, както кампанията на Хилари Клинтън направи Барак Обама по-убедителен кандидат през 2008-а. Това, което попречи на Форд да победи демократа Джими Картър, не беше онова, което Рейгън му причини през пролетта на 1976-та, а онова, което последният пропусна да направи през есента. Също както тогава, въпросът сега е каква роля ще изиграе Клинтън след като Обама официално си осигури номинацията на демократите.
Изпълнената с обрати тазгодишна надпревара за президентската номинация на демократите има много прилики с надпреварата за републиканската номинация през 1976 година. Докато Форд имаше предимство, тъй като беше действащ президент, консервативното крило на Републиканската партия го възприемаше като случаен президент, заел поста единствено защото Ричард Никсън беше принуден да подаде оставка. Консерваторите подкрепяха Рейгън, за когото се очакваше, че ще спечели първите първични избори в щата Ню Хемпшър. Форд обаче победи Рейгън, както Обама победи Клинтън на партийните събрания в щата Айова, а след това постигна серия от победи на първичните избори в няколко щата.
Номинирането на Форд за кандидат-президент на Републиканската партия изглеждаше сигурно до момента, в който Рейгън излезе на тепиха и спечели първичните избори в Северна Каролина. Това сложи началото на продължителна надпревара, подобно на победата на Клинтън в Ню Хемпшър, с която тя се завърна в играта. Също като Клинтън Рейгън спечели победи в много от по-важните щати, без дори да настигне Форд, който беше номиниран на националната конференция на Републиканската партия в Канзас сити, побеждавайки Рейгън с малко повече от сто гласа.
Когато спечели номинацията, Форд беше станал по-добър кандидат, отколкото би бил без съревнованието с Рейгън, както и Обама беше облагодетелстван от съперничеството с Клинтън. До 1976 година Форд беше участвал само в избори за Конгреса като представител на район Гранд Рапидс в Мичиган. Той беше заслужаваща уважение личност и недооценяван президент, скучен кандидат и често ужасен оратор. Хората, които му пишеха речите, веднъж се опитаха да подобрят начина, по който ги поднася, като написаха думите „с ентусиазъм“ в полето на листа. Форд, който често определяше едно или друго нещо като „глупост“, включи бележките в речта си и заяви пред слисаната публика: „Казвам ви, това е глупост с ентусиазъм!“
Съревнованието с Рейгън беше от съществено значение за Форд, тъй като то го принуди да уволни неспособния ръководител на предизборния си щаб и да покани талантливи политически съветници като Стюарт Спенсър, най-изтъкнатия стратег на републиканците, и Джеймс Бейкър, който по-късно стана важна фигура в администрациите на Рейгън и на Джордж Буш старши. Те се обединиха със социолога Робърт Тийтър и сътрудника на Форд Дик Чейни и създадоха ефективна кампания. Форд, чиито умения да произнася речи се подобриха в надпреварата с Рейгън, беше по-добър от Картър в първия им дебат за вътрешната политика. Във втория дебат Форд направи добре известен гаф, като заяви, че Полша не е контролирана от Съветския съюз, което заличи спечеленото предимство. Въпреки това обаче Форд загуби от Картър с разлика от по-малко от два пункта, докато в началото на кампанията изоставаше с 19 пункта.
По-късно Форд с основание се оплака, че през есента Рейгън не е направил достатъчно, за да му помогне. Рейгън стана кандидат за вицепрезидент на Форд, но не полагаше усилия за успеха им. В мемоарите си Форд определи представянето на Рейгън в единственото им съвместно начинание като „хладно“. Тъй като присъствах на една от предизборните прояви в Бевърли хилс мога да кажа, че това определение далеч надхвърляше реалната температура. По време на президентската надпревара Форд помоли Рейгън да води кампанията му в четири югоизточни щата, но той заяви, че има по-важни ангажименти. В един от тези щати – Мисисипи – Картър спечели с по-малко от 15 000 гласа. Може би Рейгън, който беше популярен там, би могъл да допринесе за заличаване на тази разлика. Ако Рейгън се бе ангажирал по-дълбоко, това най-малкото щеше да позволи на Форд да не прекарва толкова много време в родния щат на Картър и да посвети повече време на Охайо, където загуби с малко повече от 11 000 гласа. Ако Форд беше спечелил в Охайо и Мисисипи, той щеше да бъде избран за президент.
Докато мнозина близки до Форд политици останаха ядосани от неангажираността на Рейгън, самият Форд, известен с великодушието си, прости на Рейгън и работи неуморно за избирането му през 1980 година. Когато го попитах защо прави толкова много, Форд отговори, че Рейгън би бил по-добър президент от Картър. Форд никога не промени мнението си, въпреки че по-късно стана близък приятел на Картър.
Барак Обама е сигурен кандидат на демократите и е почти сигурно, че Хилари Клинтън ще го подкрепи. Големият въпрос е дали тя ще положи усилия, за да му спечели привърженици в избирателните райони, в които може да му помогне. Иначе казано: дали тя ще избере да бъде Роналд Рейгън през 1976, или Джералд Форд през 1980 година? Изходът на изборите може да зависи от отговора на този въпрос.
По БТА