Костадин Паскалев: Дребни политкомисари, наречени европейски комисари, не трябва да оценяват България
Костадин Паскалев е кмет на Благоевград от БСП. Бил е и депутат от същата партия. Роден в село Кърналово, Благоевградско. Завършил е математика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, работил е като учител по математика и хоноруван асистент в Югозападния университет „Неофит Рилски“. По време на първия си мандат като кмет влезе в правителството на Симеон Сакскобургготски като вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството, а по-късно подаде оставка заради несъгласие с политиката на своя заместник от квотата на ДПС в МРРБ. Бил е член на управителния съвет на Сдружението на общините, негов председател и представител в Конгреса на местните и регионални власти към Съвета на Европа в Страсбург през 1998 и 1999 г.
През 2007 г. бе избран за трети път за кмет на Благоевград.
– Г-н Паскалев, сега отстрани как ви изглеждат скандалите с Пътния фонд? Като министър на регионалното развитие и благоустройството, вие наглеждахте Агенция “Пътища”, която всъщност се превърна във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”?
– Всичко, което се случва там, е заложено предварително. Лично според мен, в момент, когато има финансов недоимък, е нормално да се започне една система на възлагане на обекти, които не са изцяло финансово обезпечени. Това води пък до някакъв странен ред в изплащането на задълженията на държавата към фирмите, на връщането на комисионни, на създаването на корупционни схеми и така нататък.
– Ако вместо в Благоевград, бяхте в Министерството на регионалното развитие, щяхте ли да пресечете някои от нещата, които се случиха там?
– Много си ми е хубаво в Благоевград. Там ми е мястото.
– А как ще коментирате проблема със замразяването на европейските пари за инфраструктурни проекти. В края на краищата, те засягат регионални проекти?
– Аз ще си позволя да направя само един коментар. Слушах едно изказване на госпожа Кунева, която казва, че било по-добре тези пари да се спрат, отколкото част от тях да отидат там, където не им е мястото. Подобно говорене е безотговорно. По този въпрос аз ще кажа следното: в България има толкова корупция, колкото в Европейския съюз и това трябва да се казва ясно. И разни дребни политкомисари, наречени европейски комисари, не би трябвало да си позволяват да оценяват България, без да познават реалността.
– Какъв е вашият извод, какъв е изходът?
– Моят извод е, че ние като държава и политиците ни, трябва да се държат като държавници по отношение на взаимоотношенията ни с Европейския съюз. Тоест ние сме държава, която има своето самочувствие, нацията ни има самочувствие и би следвало да го отстояваме. Този, който няма самочувствие да си подаде оставката. Комплексари не са нужни в държавното управление.
– Как се чувствате в „държавата Благоевград”?
– В свои води.
– Какво се случи в Благоевград откакто отново сте негов кмет? Какво от опита си в управлението на държавата приложихте в своя град?
– Още с влизането си в Благоевград като кмет, се заех първо с подобряване на административното обслужване на населението. Ние имаме изградена много отдавна една доста добра система за административно обслужване, която обаче беше позанемарена. В рамките на около 2 месеца това беше направено. Бяха определени приоритетите на основните направления за развитие на общината. Беше подготвен планът за нейното развитие и бе приет от Общинския съвет. Анализирахме структурите и преструктурирахме бюджета във всички направления – като се започне от културата, през социалната дейност, здравеопазването и образованието. Много бързо приключихме с тези въпроси.
– Държавата откога говори и все не може да се оправи с тези дейности?
– Държавата може да си говори, а ние го правим. Отделно от това подредихме ясно приоритетите за развитие на инфраструктурата на града. Онова, което беше необходимо на Благоевград, беше подготвено в проекти. Кандидатстваме по оперативна програма “Регионално развитие” с няколко проекта. Утре подписваме първия си договор по структурните фондове. Това са проекти за междуселищните пътища в общината за около 4,350 млн. лева. Кандидатствали сме с проекти за рехабилитация на социалната инфраструктура с три проекта. С тях ще се опитаме да обновим образователната инфраструктура на общината, социалната и културната. По Регионална програма ”Околна среда”- кандидатствахме с два проекта. Единият е за техническа помощ за работно проектиране на ВиК инфраструктурата в старата част на града. Това са така наречените стари махали на Благоевград – Татарли махала, Циганската махала, Плаж махала и Широкия център… Хората в Благоевград знаят за какво говоря. Отделно от това подготвихме инвестиционни проекти за около 30 млн. лева за подмяна на ВиК структурата. Това са проектите за реконструкция на каналната и водопреносна мрежа в два от крайните квартали – Грамада и Струмско и на два от новите квартали – Четвърти микрорайон и Беларош. Отделно от това, в момента проектираме основните комуникационни артерии в града – 4 лентова улица, тази която видяхте пред гаровия площад. Там ще има кръгово движение. Работи я софийски проектантски екип. Ще бъдат готови с регулацията до края на ноември и включваме в бюджета за следващата година реализация на инфраструктурния проект на стойност около 15 млн. лева. Работим доста здраво. Отделно от това направихме нова организация на Синята зона. Направили сме предварителната подготовка – разчертаване на местата за паркиране за целия град, приемане на наредби. Проектирали сме три нови парка в крайните квартали на града – около 30 дка с детски и спортни площадки.
– В Благоевград имате ли, проблем с детските градини както в София?
– Детските градини ни стигат. Това, което не ни достига в момента, са детските ясли. Имаме 6 детски ясли, в които натовареността на групите е доста висока. Ние имаме посещаемост, която е изключителна за страната. Около 85-90% от децата редовно посещават яслите. Предлагаме според мен най-добрата услуга в цялата страна в отглеждането и възпитаването на децата. Детските ясли и детските градини в Благоевград са перфектни според мен от гледна точка на услугата, която предлагат. Започнали сме и искаме до края на годината да обновим и 6-те детски ясли. Подписали сме договори с фирми, които предлагат подобна услуга.
– Стигат ли ви парите, като гледам колко мащабни неща сте започнали?
– На никого не му стигат парите. На вас стигат ли ви?