Южноамериканци от всички страни, обединявайте се

Съюзът на южноамериканските страни по примера на Европейския съюз добива все по-реални очертания

Президентите на Чили Мишел Бачелет (вдясно), на Боливия Ево Моралес (вляво) и на Бразилия Луиш Игнасио Лула да Силва позират пред фотографите след пресконференция на срещата на Съюза на южноамериканските нации в Бразилия. Съюзът е създаден по модел на ЕС и трябва да гарантира икономическия растеж на региона. Снимка: Ройтерс

Съюзът на южноамериканските нации, който обединява повечето страни на континента, постепенно се превръща от утопичен проект в реалност. След срещата на президентите на държавите-участнички в съюза в края на май страните започнаха да говорят най-сериозно за въвеждане на единна валута, обединение на централните банки и за общ парламент.

Президентите на държавите от Южна Америка започнаха да мислят, че е дошло време да се обединят, през 2004 година. Тогава подписаха декларация за необходимостта от по-тясно сътрудничество и от създаването на Unasur – Съюзът на американските нации. Той включваше и възможността да въведат единна валута, общ пазар и парламент. Преди четири години обаче подобни изявления се възприемаха като декларативни, защото изобщо не беше ясно какви ще бъдат принципите, по които ще се изгражда този съюз.

Знаеше се само, че при обединяването си страните от Южна Америка ще се опират на европейския опит – ЕС въведе единната валута още през 1999 година, а през 2004-та се разшири като прие държави и от Източна Европа. Друг пример за подобно безболезнено обединение на много народи с различни традиции, корени и езици в един тесен съюз, като се съхранява държавният суверенитет, в историята не може да бъде намерен.

Една от основните причини за създаването на Европейския съюз беше да се повиши конкурентноспособността на икономиката на единна Европа на световния пазар. Фактически в ЕС постъпиха така, както постъпват бизнесмените в целия свят, когато темповете на растеж започват да намаляват. В такава ситуация мениджърите във всички отрасли от икономиката търсят инвеститори или други компании, с които могат да се обединят.

С обединението си южноамериканските държави преследват същата цел, но с по-конкретни измерения. За тях първостепенната задача е да се формира единна позиция в отношенията със САЩ, които са основен търговски партньор на всички, които ще влезат в Unasur.
През 2005 и 2006 година се проведоха няколко срещи на държавните глави-участници в Unasur, на които се обсъждаха принципите за обединение. През ноември 2006 година Аржентина, Бразилия, Чили, Колумбия, Еквадор, Гвиана, Парагвай, Перу, Суринам, Уругвай и Венецуела подписаха споразумение за премахване на визите. По този начин беше забелязано и заимствано едно от основните предимства на Европейския съюз – свободното придвижване на хора.

Въпреки това всички тези мерки бяха разглеждани само като подготовка за създаването на общо икономическо пространство. В края на 2007 година южноамериканските страни се договориха да основат свой аналог на Международния валутен фонд – Banco del Sur, а през 2008-ма решиха да подпишат договор за фактическото учредяване на Unasur.

Подписването на важния документ едва не пропадна заради почти избухналия военен конфликт между Колумбия, Венецуела и Еквадор. В началото на март колумбийски военни навлязоха в Еквадор, за да обезвредят колумбийски въстаници. Задачата беше изпълнена, но пресичането на границата от войските на съседната държава не се хареса на Еквадор, който прекъсна дипломатическите отношения с Богота. В защита на Еквадор се изказа и президентът на Венецуела Уго Чавес, но след седмица конфликтът затихна, а ръководителите на трите държави се съгласиха да го считат за приключил.

В договора, подписан на 23 май 2008 година от 12 държави, се казва, че обединението на страните от Южна Америка ще засяга не само икономическата, но и социалната, политическата и културната сфери. Страните остават независими и също като в Евросъюза ще обсъждат общите проблеми в единен парламент, който трябва да заработи в Боливия. Щаб-квартирата на Unasur ще бъде в Еквадор, а общата банка – в Колумбия.

Конкурент на долара

Съюзът на южноамериканските нации предвижда да въведе единна валута, но тъй като валутите на континента не са особено стабилни, идеята може да се отложи с няколко десетилетия. Снимка: лента.ру

След подписването на официалното споразумение президентът на Бразилия Луиш Игнасио Лула да Силва заяви, че в рамките на съюза ще бъде създадена единна валута. Изявлението беше направено доста внимателно и не уточнява нищо за сроковете за въвеждане на валутата, за основните принципи и за името. Ясно е обаче, че ако единната валута бъде въведена, то това ще стане не след няколко години, а след няколко десетилетия.

Сега южноамериканските валути не се отличават със стабилност. Нито една от тях не влиза в списъка на свободно конвертируемите, а определена тежест в световен мащаб има само бразилският реал. Това е свързано с факта, че именно икономиката на Бразилия е най-мощната в Южна Америка. Затова е естествено да се предположи, че новата валута ще се изгражда около реала.

Когато в ЕС се въвеждаше еврото, подобен лидер нямаше. Най-голямата икономика, която реши да влезе в еврозоната, беше Германия, въпреки че на световните пазари конкурентни на местните марки бяха и френският франк, и – макар и в по-малка степен – испанската песета и италианската лира. Освен това не трябва да се забравя, че еврозоната се създаваше на базата на развити икономики. Това позволи да се създаде стабилна основа за еврото и едва след това в единното валутно пространство да се приемат постепенно развиващи се страни.

В Южна Америка няма развити държави, а това означава, че всяка от тях поотделно и всички заедно са изложени на икономически риск в по-голяма степен, отколкото европейските държави.

Още последователи на еврото

През последните години слухове за обединение на валутите тръгват от всички краища на света. Те зачестиха особено много след успешното въвеждане на еврото и успехите му на световния пазар – още в началото на 2008 година европейската валута се продаваше за 1,6 долара.

Засега най-близо до създаване на нова валута са страните от Персийския залив. Те искат да въведат своя парична единица през 2010 година. Това може да стане доста лесно – почти всички валути на страните от Персийския залив са свързани с долара, а икономиките на Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар, Обединените арабски емирства и Оман имат много общи неща. Всички те зависят от износа на нефт, затова фактически курсът на новата валута ще се променя в зависимост от цената на нефта на световния пазар.

В южната част на Африка въпросът за създаване на единна валута се обсъжда от няколко десетилетия. Засега е прието, че „афрото” ще бъде въведено през 2016 година, а то ще може да бъде използвано за разплащане в ЮАР, Ботсвана, Лесото, Свазиленд, Намибия, Зимбабве, Ангола, Мозамбик, Малави, Танзания, Замбия, Мавриций, Сейшелските острови и Демократична република Конго. Не е изключено обаче срокът за въвеждане на „афрото” отново да бъде отложен. Във всеки случай инфлацията в Зимбабве достигна 165 000 процента годишно. И едва ли някой ще иска да обедини валутата си с местния долар.

Възможно е в най-близко бъдеще единна валута да ползват и гражданите на Нова Зеландия и Австралия. През 2006 година в медиите се появиха слухове по този въпрос, но оттогава не се чу нищо ново. Същото може да се каже и за въвеждането на руската рубла в Беларус – постепенно този въпрос отпадна, въпреки че още през 2004 година беше обсъждан доста активно.

На приблизително същия стадий на развитие се намира и проектът за обединяване на американския и канадския долар. Привържениците на тази идея отбелязват, че икономиката на Канада е доста зависима от САЩ, а и курсовете на валутите на двете държави са практически еднакви.

С други думи, да се организира нова валута е решение, което е не само икономическо, но и политическо, което се оказва и своеобразна мода. И когато тя отмине, много ще се откажат от тази стъпка.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.