Европа не знае какво да прави с имигрантите

в. Либерасион

Имигранти от Африка почиват на испанския остров Тенерифе, след като са достигнали заветната цел с рибарска лодка. ЕС иска да ограничи броя на нелегалните имигранти, но до 2030 година може да загуби 20 млн. работници. Снимка: Ройтерс

Министрите на вътрешните работи на 27-те страни от ЕС одобриха в Люксембург проект на директива, която определя минимални правила за депортиране на чужденци с нерегламентиран статут на пребиваване на територията на съюза. За да влезе в сила, текстът трябва да бъде одобрен от Европейския парламент. Той обаче вече беше наречен „Директива на срама“ от няколко френски правозащитни организации. Една от критиките им срещу директивата е, че тя предвижда срок за арест на незаконните имигранти, заловени на територията на ЕС, който може да достигне 18 месеца. Във Франция максималният срок на задържане е 32 дни.

Документът за пореден път разбуди призрака на непристъпната крепост Европа. На онази враждебна към имигрантите Европа. Вярно е, че гласуването на тази директива става в момент, когато националните законодателства на няколко страни членки въвеждат по-строги разпоредби. Така например след Дания и Великобритания, Франция за пети път от шест години затегна законите за нелегалните имигранти. Италия също е на път да го стори. Казано с две думи, ЕС и неговите членки изпращат много ясен сигнал към останалата част на света. А той е: имигрантите не са добре дошли в ЕС.

Гласуваният в Люксембург текст установява минимални правила, които ще позволят незаконните имигранти да бъдат третирани горе-долу по един и същ начин в 27-те. Целта е да се избегне възможността в това пространство без граници да могат да избират законодателството на онази страна членка, което им се струва най-благосклонно към статута им на незаконни имигранти. Проблемът е, че националните законодателства доста се различават едно от друго и че самите страни членки не искат да се откажат от националните си закони, които смятат за най-добри. На това се дължи и сдържаният подход на Европейската комисия. Тя предлага директиви не за хармонизиране, а които да установят минимални правила, без да са препятствие пред някои по-добри национални разпоредби. В същото време тези директиви защитават чужденците, като забраняват на страните членки да действат отвъд минималните норми. Директивата за връщането на незаконните имигранти установява правото на съдебна помощ и правото за обжалване на решението за експулсиране, които сега не присъстват в законодателствата на някои страни членки. Освен това, като ограничава срока за задържане до 18 месеца, директивата задължава 9 страни членки, които не предвиждат времеви ограничения в тази насока, да преразгледат законодателствата си. Но същевременно текстът не задължава онези страни членки, които предвиждат по-малки максимални срокове за задържане, да започнат да се придържат към по-големия срок, заложен в него. Т.е. правозащитните организации нямат основание да протестират, че директивата е „убийствена за свободата“, въпреки че тя всъщност не бележи действителен напредък в настоящото законодателство на много от страните членки.

В това няма нищо изненадващо. Европейската политика за имиграцията не може да бъде в противовес със законите на страните членки. Не е случайно, че най-големият напредък беше постигнат главно в сферата на контрола по външните граници на съюза, тоест в областта на наказателните мерки срещу незаконните имигранти. Този напредък намери израз в хармонизирането на визовия режим на страните членки, в създаването на Агенция за външните граници на ЕС (ФРОНТЕКС) с централа във Варшава, зародиш на бъдещ европейски корпус на граничните полицаи, във въвеждането на санкции срещу оказването на помощ на незаконните имигранти, в създаването на базата данни Юродак, която обединява пръстовите отпечатъци на лицата, които искат убежище в страни членки на ЕС, и на чужденците, изгонени от съюза.

„Различията между системите и нуждите са прекалено големи, за да си представим, че е възможно в дългосрочен план да създадем истинска европейска имиграционна политика“, смята Патрик Вейл, директор на изследователска програма във френския Национален център за научни изследвания и специалист по имиграцията. И е прав. И дума не може да става един ден Брюксел да започне да взима решения за броя на чужденците, които ще бъдат допуснати да пребивават в ЕС. „Чужденците, на които ще бъде разрешено временно пребиваване, не могат да се разпределят поравно между страните членки. Страните, в които естественият прираст е висок, като Франция и Великобритания, и тези, в които е нисък, като Германия и Италия, имат различни потребности.“

Франция, която иска при френското председателство на ЕС, започващо на 1 юли, партньорите й да приемат европейски пакт за имиграцията и предоставянето на убежище, ще се сблъска с тази действителност. Защото главната цел на Франция е, освен засилването на контрола по външните европейски граници, да попречи на масовото узаконяване на нелегалните имигранти. Като това, което беше извършено в Италия и в Испания. Там в периода 2003 – 2007 година беше узаконен статутът над 2 милиона души. Във връзка с предложението за пакта, Италия и Испания вече заявиха, че този въпрос не засяга съюза, а още по-малко Франция. Подобен пакт ще бъде съвкупност от европейски противоречия. В него ще се предвижда по-голяма отвореност на Европа, но същевременно и „подбрана и концентрирана имиграция“.

Излиза, че Европа не знае каква политика да следва. Дали да стане по-отворена или по-затворена за имигрантите? Страните членки знаят, че в периода 2010 – 2030 година ниският демографски прираст ще стане причина за загуба на 20 милиона работници. Това предупреждение се отправя във всеки доклад на ЕК по темата. Но кандидат имигрантите също го знаят много добре. Иначе нямаше да идват в Европа.

„В действителност онова, което не се казва открито във връзка с имиграцията, са резервите на етническа основа. Европейците са обсебени от мисълта за културните различия. Неслучайно Великобритания отвори широко вратите си за страните от ЕС, но се оказа особено сурова към другите имигранти“, подчертава Патрик Вейл. „Трябва да излезем от тази ситуация. Чужденците, които не са желани в Европа, все пак пристигат тук и после ние плащаме“, допълва той.

Така че не е никак лесно Европа да бъде хем крепост, хем достъпна за имигрантите.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.