Идва краят на плагиатството в Интернет

Новият сайт http://attributor.com/ може да проследи всяко онлайн съдържание до първоизточника му

internet3.jpgЧесто някой интересен материал в Интернет започва да циркулира из мрежата, части от него се появяват по информационните сайтове или в някои блогове.

Можем ли авторът на този текст да проследи как думите му са използвани и докъде са стигнали? Засега единствената възможност е Google или Technorati, с търсене по ключови думи. Но трудно ще се намери всичко. Ако пък статията е използвана от огромен брой потребители, почти невъзможно е да се проследи всеки един по отделно дали не злоупотребява с текста.

Точно за да реши подобни проблеми е създаден сайтът http://attributor.com/. Това е проект, с чиято помощ всякаква медия, била тя видео, аудио или текст, ще може да бъде проследена навсякъде в Интернет, където е използвана повторно. Сайтът все още се разработва и не е пуснат за публично ползване. Той ще създава виртуални “отпечатъци” на всеки един продукт, ще ги съхранява в база данни и при нужда ще ги проследява.

И в момента има компании, предлагащи подобен софтуер. Те следят дали файловете, които се качват примерно в YouTube или се разменят по торентите носят “отпечатъците” на клиентския продукт. Ако се окаже, че това е така, софтуерът или блокира използвания файл или изисква плащане.

Attributor обаче няма да ползва такива методи. Той няма да може да забранява публикуването на даден материал или споделянето му в торент, а ще е инструмент, чрез който носителите на авторските права ще знаят с точност къде и как техния труд се възпроизвежда.

Това със сигурност е много по-либерален подход, отколкото опитите за пълна забрана на повторното използване на онлайн материали. В крайна сметка колкото повече един текст или видео файл се разпространява в Интернет, до толкова по-голяма аудитория достига. А колкото е по-голяма аудиторията, толкова е по-голяма и потенциалната печалба за автора.

И все пак, колкото и позитивни да са очакванията за един подобен софтуер, има и нотка на притеснение. Много е вероятно той да доведе до сериозни дебати относно правото на свободно използване (fair use) и свободата на словото онлайн изобщо. Как ще се развият нещата ще зависи главно от поведението на носителите на авторски права, когато те вече разполагат с информацията от Attributor. Ще има три основни случая, които са показателни за възможните последствия от появата на Attributor.

Първият и най-лесно предположим е, ако даден материал или съществена част от него е публикувана в чужд сайт без съгласието на автора. Тогава авторът може да изиска материала да се свали. Но така със сигурност губи и потенциалните печалби. Ако в сайта, в който е публикуван материалът има реклами, Attributor ще се опита да помогне на потребителите си да печелят част от постъпленията за себе си. Примерно: новинарски сайт публикува чужда статия, като около нея наблъсква няколко реклами на банки. Attributor ще даде на новинарския сайт следните възможности : да плати на автора част от печалбата от рекламите на банки; да даде някакво твърдо заплащане или да свали статията, за да не печели от нея. Това изглежда справедливо, защото иначе новинарският сайт изкарва пари от статия, над която няма права.

Вторият случай е, когато някой сайт е използвал само малка част от чужда работа. В такъв случай, сайтът най-вероятно ще твърди, че това е част от правото му на свободно ползване и не дължи никакви пари на носителя на авторски права. Джим Брок, един от създателите на Attributor, казва, че неговият продукт ще дава възможност на потребителите сами да преценят дали това е така или не. Attributor ще показва на използващите го в какъв контекст е използвана работата им и точно каква част от нея е копирана. Със сигурност обаче, както и Брок отбелязва, носителите на авторски права често имат различни критерии от уеб сайтовете, разчитащи на реклама.

Третият случай влиза в действие, когато даден сайт е преработил чужда работа и я е комбинирал със собствена. При такова положение е доста трудно да се определят границите на правото на свободно ползване, още повече, че новите цифрови технологии дават много лесна възможност всякакво съдържание да се изменя, миксира и манипулира. Според Брок ще се установи стандарт, който да регулира тази дейност, но засега такъв няма.

Остава обаче и въпросът какво да прави авторът, ако види работата си постната в некомерсиален сайт. Ако клиентът на Attributor иска единствено името му да бъде цитирано, то той лесно ще постигне разбирателство с чуждия сайт. Но какво се случва, ако някой, който разчита на работата си, за да привлича рекламодатели я види публикувана другаде? Това не проваля ли бизнес плана му?

Със сигурност появата на Attributor и други подобни инструменти за проследяване на онлайн съдържание е емблематична за постепенната трансформация на Интернет. От място на абсолютна свободна комуникация и обмяна на информация, Уеб пространството все повече се превръща в регулирано от закони място за бизнес. Това несъмнено има своите плюсове – край на плагиатството в Интернет, край дори на студентските курсови работи директно копирани от мрежата. Продукти като Attributor също така ще са и много точно мерило за аудиторията на дадена медия. Така повече компании ще могат да предлагат безплатно съдържание в мрежата, защото ще привличат рекламодатели по-лесно. Вероятно Attributor ще накара много книгоиздатели и вестникари да публикуват и онлайн, защото те най-сетне ще чувстват творбите си защитени. Но тази трансформация на Интернет може да има и своите лоши последствия. Такива са възможните ограничения върху свободното слово и засилващата се битка около това как по-точно да се дефинира правото на свободно ползване.

(по материали от LA Times)

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.