Испания пред войни за вода
в. Ню Йорк таймс
Тучни полета с марули и оранжерии за домати се редуват край пътищата на Фортуна. Новопостроени ваканционни домове в свежи пастелни цветове изкушават купувачи от Великобритания и Германия. Игрища за голф, десетки и всичките новопостроени, се простират край пътя за плажа. Най-после този изостанал край на югоизточна Испания процъфтява.
В цялата тази картина на изобилие обаче има един проблем – водата в провинция Мурсия е пред изчерпване. Части от югоизточна Испания безмилостно се превръщат в пустиня – процес, подпомогнат от глобалното затопляне и зле планираното регионално развитие.
През последните години Мурсия, традиционно беден земеделски район, претърпя бум на строителството на курорти, а междувременно много от местните фермери започнаха да отглеждат култури, изискващи повече вода, насърчени от планове за водоснабдяване, които стават все по-неоправдани. Тази комбинация оказва допълнително напрежение върху земята и намаляващите й запаси от вода.
Тази година фермерите се борят с предприемачите за правата върху водата. Освен това те се борят и помежду си за това, кой да получи възможност да полива насажденията си и кой не. В нарастващото си отчаяние те купуват и продават вода на бързо развиващия се черен пазар сякаш е злато. Водоизточниците са предимно незаконни кладенци.
Южна Испания отдавна страда от периодични суши, но според учените сегашната криза е отражение на постоянния процес на промяната в климата и глобалното затопляне и предвещава конфликти от нов вид. В миналото битките се водеха за земя. Днес те се водят за петрол, но тези, които ще се разразят в бъдещето, което в голяма част на света ще бъде по-горещо и сухо заради промените в климата, ще се водят за вода, смятат учените. „Тази година основният въпрос, свързан с околната среда, ще бъде водата. Проблемът не търпи отлагане“, казва Барбара Хелферих, говорител на Европейската агенция по околната среда. „Ако още през пролетта имате недостиг на вода, значи ви чака много тежко лято.“
Десетки световни лидери се срещнаха в централата на Организацията на ООН по прехрана и земеделие в Рим, за да потърсят решение на световната хранителна криза, причинена отчасти от недостига на вода в Африка, Австралия и тук, в южна Испания. Според данни на ООН промяната в климата може да доведе дотам, че настъпващите пустини да прогонят 135 милиона души от земите им. Повечето от тях живеят в развиващите се страни. Южна Европа обаче също е изправена пред проблем. Според учените климатът й става толкова сух, че започва да наподобява африканския.
В Мурсия настъпването на водната криза беше ускорено от предприемачите и от фермерите, отглеждащи култури, които консумират големи количества вода и са крайно неподходящи за сухия и горещ климат на областта (като марулята), и от курортите, които предлагат басейн в двора и големи голф-игрища с трева, която поглъща милиони литри вода на ден.
„Подложен съм на сериозно напрежение, за да пусна водата – както от страна на предприемачите, така и от фермерите“, казва Антонио Перес Грасия, който отговаря за водоснабдяването във Фортуна. Той отбелязва със съжаление, че може да осигури на всеки собственик на имот само 30 процента от предвидените от правителството количества и добавя, че нивото на подпочвените води спада толкова бързо, че помпите скоро няма да я достигат.
Някога стотиците хиляди кладенци – повечето от които незаконни – осигуряваха временно напояване, но вече са изчерпали безнадеждно подпочвените води. Водата, която преди се доставяше от Северна Испания, сега едва църцори, тъй като по-влажните провинции също пресъхват.
Боричкането за вода разпали скандали. Местни представители на властта лежат в затвора за получаване на подкуп в замяна на разрешение за строителство върху терени, които нямат необходимия достъп до вода. Чема Хил, журналист, който разкри подобна корупционна схема, получава смъртни заплахи, носи със себе си спрей за самозащита и денем и нощем се движи с охрана.
„Моделът на Мурсия просто не може да се поддържа, предупреждава той. Консумираме два и половина пъти повече вода, отколкото системата може да възстанови. Откъде ще вземем останалата вода? Ще я внесем ли? Или може би ще пресушим водоносния слой на почвата? Промяната в климата ни праща в задънена улица. Всичката вода, която сега използваме за напояване на марули и голф-игрища, едва ще стига само за пиене.“
Изправена пред национална криза, Испания се превърна в нещо като импровизирана лаборатория, като организира европейска конференция за водите, която ще се състои това лято. Страната огласи и национален план за действие, който трябва да спре изтощаването на земите. Планът включва преминаване към по-ефективни методи на напояване, както и широка програма за изграждане на станции, в които ще се обезсолява морска вода.
Според испанското Министерство на околната среда една трета от Мурсия рискува да се превърне в пустиня заради комбинацията от промени в климата и неразумна експлоатация на земята. Въпреки това испанските политици видимо настръхват, когато им се задават въпроси за „африканизацията“ на испанския климат – термин, все по-често използван от учените. „Все още сме в доста по-добро положение от Африка, но в сравнение с ЕС положението ни е много сериозно“, коментира Антонио Серано Родригес, генерален секретар за земите и биоразнообразието в Министерството на околната среда. Все пак Серано, както и други, признават широкия мащаб на проблема. „На някои места вече няма да може да се отглежда нищо“, смята той.
Южна Испания винаги е страдала от периодични засушавания, но сега тенденцията е тревожна. Според прогнози на ООН нивото на валежите в страната ще спадне с 20 процента до 2020 година и с 40 процента до 2070-а. Някои далновидни или притиснати от обстоятелствата фермери постепенно преминаха към отглеждане на култури, изискващи по-малко вода като бадеми, маслини и смокини. За съжаление обаче правителствените програми за напояване тласнаха много фермери в обратната посока – към отглеждане на плодове и зеленчуци, които поемат много вода, и които никога преди не са били отглеждани в южната част на страната.
През 2001 година нов закон за земята в Мурсия улесни собствениците да продават земите си за строеж на курорти. Въпреки че Южна Испания отдавна има сложна система за разпределение на относително оскъдната вода, днес, изглежда, всеки е намерил начин да я заобиколи. Понякога голф-игрищата и моравите около вилите се регистрират като „обработваеми земи“, като по този начин собствениците получават право на вода за напояване, която би трябвало да се използва за истинските обработваеми земи. “Чуждите инвеститори засаждат няколко дръвчета и наричат ваканционните си вили „ферми“, за да получават вода за напояване, разказва Перес Грасия. Няма гаранция, че водата не отива и за плувни басейни“, допълва той.
Когато са замесени толкова големи печалби, представителите на властта отхвърлят закони и политики, които биха подпомогнали устойчивото развитие, твърди журналистът Хил. В началото, когато критикувал правителствените програми за развитие, обществото го обругавало, но напоследък, след като хората разбрали, че водата свършва, отношението към него започнало да се променя.
Въпреки това хората и политиците са склонни да гледат на водата като на неизчерпаемо благо. „Политиците мислят в четиригодишни рамки и ако водата не свърши по времето на техния мандат, те не се безпокоят, казва Ракел Монтон, специалист по климата от „Грийнпийс“. Хората мислят за проблема, но не мислят за това, какво ще се случи утре. Те няма да се притесняват до момента, когато ще завъртят крана и оттам няма да потече нищо.“
По БТА