Американската ПРО в Европа – все по-мъгляво бъдеще
Бъдещето на американската програма за противоракетна отбрана (ПРО) в Европа се очертава все по-мъгляво. Интригата около третия позиционен район все още е на дневен ред, а източноевропейските партньори на САЩ им отправят противоречиви сигнали.
Правителството на Чехия потвърди, че е готово да подпише със САЩ договор за разполагане на радар от системата за ПРО до средата на юни. Както отбеляза вицепремиерът Александър Вондра, струва си Чехия да побърза и да подпише споразумението с администрацията на Джордж Буш, която е на път да се оттегли, тъй като преговорите с администрацията на неговия приемник може да не са толкова изгодни. Всъщност той не уточни какви са изгодите за Чехия до момента или какво би могла да спечели в бъдеще.
Частичен отговор на този въпрос даде президентът Вацлав Клаус, според когото американската радиолокационна станция (РЛС) „циментира“ отношенията между Чехия и САЩ. По време на преговори с вицепрезидента на САЩ Дик Чейни в края на май във Вашингтон чешкият президент подкрепи американския план за противоракетна система и заяви, че Чехия и САЩ ще се споразумеят за строежа на радара до края на текущата година.
И както често правят напоследък някои източноевропейски политици, Клаус представи съгласието за разполагане на радара като смела съпротива срещу руския натиск. „Чешкото правителство ще вземе решение по въпроса, като се съобрази с интересите на Чехия, а не с отношението на Русия към него“, заяви той. Президентът добави също, че колкото повече се възмущава Русия, толкова по-лесно ще издейства подкрепа за проекта в Чехия.
Социологическите проучвания обаче не потвърждават тази праволинейна и примитивна формула – обикновените чехи явно са по-сложно организирани мислещи същества, отколкото си представя техният президент. Резултатите от последната анкета на чешкия Център за проучвания на общественото мнение сочат, че противниците на американския радар стават все повече. Както информира Радио Прага, 68 на сто от хората в Чехия не са съгласни с плановете на кабинета в това отношение – с 5 на сто повече, отколкото миналия месец. 72 на сто от чешките граждани настояват за референдум по този въпрос.
Вестник „Вашингтон таймс“ нарече Клаус „бранител на свободата“. В Чехия обаче има и други мнения, подкрепяни с действия. Двама активисти на движението „Не на базите!“ – Ян Тамаш и Ян Беднарж – обявиха гладна стачка в знак на протест срещу разполагането на радара. В края на май лекарите ги посъветваха да прекратят протестната си акция, но активистите гладуваха още цяла седмица – до 3 юни. Искането им в страната да се проведе открита и пълноценна дискусия за американския радар в крайна сметка остана неизпълнено.
Нещо повече, Вацлав Клаус отхвърли молбата на Ян Тамаш за аудиенция. Както и чешкият министър на отбраната, президентът заяви, че смята гладуването за шантаж. По думите му гладната стачка като метод за борба е недопустима в условията на парламентарна демокрация. Независимо че гладувалият активист искаше двамата да разговарят тъкмо за защитата на демокрацията. В обръщението си към президента Тамаш подчерта, че министрите настояват за строежа на американския радар против волята на гражданите, и помоли президента да се бори срещу това. Той каза също, че правителството „насилва демокрацията“.
Въпреки бодрите изявления на чешките чиновници и несполуката на активистите правителството в Прага ще се изправи пред сериозни проблеми във връзка с радара. Първо, остава неясно положението с второто споразумение, което засяга юридическия статут на американската база – РЛС, и на обслужващия персонал в нея. Все още никой не припомня за този документ, но по-рано точно той беше причина за основните разногласия. Някои наблюдатели предполагат, че американците искат да издействат екстериториалност за своите обекти и военнослужещи. Чехите не са готови да склонят. Очевидно е, че трябва да се подпишат едновременно и двете споразумения, а не само онова, което е пряко свързано с разполагането на РЛС. Дали вторият договор ще бъде съгласуван до средата на юни – това е голям въпрос.
Вторият проблем засяга ратификацията. Правителството на премиера Мирек Тополанек разполага с мнозинство от два гласа в долната камара на чешкия парламент. Същевременно много от депутатите в коалицията се обявяват против строежа на радара, а неприемането му от обикновените чехи нараства. При това положение перспективата за ратифициране на съответното споразумение става призрачна.
Освен проблемите на американците с Чехия, не вървят съвсем гладко и нещата с поляците, на чиято територия САЩ планират да разположат база с ракети-прехващачи. Както е известно, Полша настоява да получи от САЩ милиарди долари за модернизация на своята армия – главно на противовъздушната отбрана. Преди месец президентът Буш направи голям жест и помоли Конгреса да отпусне за тези нужди 20 млн. долара. Това ядоса полските политици не на шега, тъй като те очакваха далеч по-голяма сума. За тяхно разочарование обаче конгресмените блокираха дори въпросния неголям транш. Което впрочем не притесни полския министър на отбраната – той заяви, че страната му все още разчита да получи „десетки милиони долари“. А външният министър Радослав Шикорски отначало нарече проекта за американска база „хипотетичен“, но дни след това заяви, че преговорите с американците са към края си. Така че американците със сигурност не скучаят в компанията на стратегическите си партньори от Източна Европа.
По БТА