Ще поеме ли Турция нов геополитически курс?

Турция е стратегически значима държава, попаднала във важна ситуация. Могат ли западните държави да си позволят да попречат на кандидатурата й за членство в ЕС?

Турски студенти протестират срещу правителството в центъра на Истанбул. Единомислието в страната за кандидатурата за членство в ЕС се разклаща все повече, а пренебрегването на Турция от международната общност може да е опасно. Снимка: Ройтерс

Турция отдавна е пристан на геополитическа стабилност. След 2003 година обаче фактически неоспоримият съюз на Турция със САЩ премина през дълбока преоценка заради войната в Ирак. Турското единомислие относно продължилата с десетилетия кандидатура на страната за членство в Европейския съюз започна да се разклаща заради колебанията у ЕС. Предвид централната роля на Турция не само в поддържането на мира в размирния район на Кавказ, но и в насърчаването на мира в Близкия изток – преговорите, които сега са в ход между Сирия и Израел, все пак се състоят при посредничеството на турската държава – пренебрегването на Турция би било не само глупаво, но и опасно.

Както доминиращата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), така и светските й съперници, на думи остават привърженици на членството в ЕС. На практика обаче се появиха някои съмнения. Настояването на френския президент Никола Саркози, че трябва да има референдум по въпроса за приемането на Турция в ЕС, предполага, че годините на болезнено синхронизиране с нормите на ЕС никога няма да доведат до отплатата на членството.

САЩ и ЕС очевидно са убедени, че Турция няма къде да отиде. Турците, смятат те, ще приемат евентуално съдбоносно пренебрегване. Това удобно схващане обаче пропуска конструктивната промяна в геополитическата позиция на Турция.

Веднага след разпадането на Съветския съюз, Турция погледна на придобилите независимост централноазиатски държави с дух на пантюркистки романтизъм. Тези родини на прародителите на тюрките въздействаха върху въображението на турците, но днес слабото тюркско „обединение” оформят по-скоро деловите възможности, енергийните ресурси и други практически въпроси, а не етническият съюз.

Още по-учудващо е възраждането на отношенията на Турция с Русия без да наврежда на връзките й с вече независимите бивши съветски републики. Древният антагонизъм на Турция към Русия за кратко се пробуди при пропукването на Съветския съюз. В началото на 90-те години турски генерали наблюдаваха унижението на руските войници в Чечения като част от дълго очаквано отмъщение.

Но докато някога Русия (и Иран) бяха най-големите геополитически съперници на Турция, днес те са пазари за износ и енергийни доставчици. Енергията е ключът към новата геополитическа позиция на Турция. Нейната промишленост и население растат динамично, така че търсенето на енергия се изразява в геополитическо сътрудничество с Русия и Иран, никоя от които не може да си позволи да спре притока на петрол или газ, без да причини сериозна вътрешна криза.

Междувременно, докато отношението на Турция към съседите й се е променило, управляващият страната елит наблюдава как ЕС приема бивши комунистически държави с далеч по-нестабилни пазарни икономики и по-ограничени демократически показатели. Както каза един турски генерал: „Ако ние се бяхме присъединили към Варшавския договор, а не към НАТО, досега щяхме да сме в ЕС.“

Преизбирането на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Тайип Ердоган миналото лято, което беше последвано от избора на Абдуллах Гюл за първия президент, чиято съпруга носи ислямска забрадка, изглежда потвърди страховете на антимюсюлмански настроените европейци. Все пак, макар и много активисти и избиратели на ПСР да са набожни мюсюлмани, Ердоган и Гюл остават отдадени на европейската интеграция. Времето им обаче да удовлетворят симпатизантите си и да затворят устата на критиците си изтича.

Проблемът е, че победите на ПСР и в добавка ухажването на Ердоган и Гюл от страна на Америка задействаха криза в ориентирането сред някога доминиращия светски и прозападен елит. Дори и ПСР да може да разчита на предаността на милионите гласоподаватели и тълпите нови членове, нетърпеливи да се присъединят към печелившата страна, секуларистите са дълбоко внедрени в институциите, университетите, медиите и бизнеса в Турция.

Както обикновените поддръжници на ПСР, така и разочарованите секуларисти сега са подозрителни към действията и към мотивите на Америка в региона. Мълчаливата подкрепа на ключови военни фигури за отказа на турския парламент да подкрепи през март 2003 година ръководеното от САЩ нахлуване в Ирак предполага, че турският национализъм може да обедини редовите депутати от ПСР и иначе непреклонните им врагове в светския лагер. Ако ЕС пренебрегне открито Турция за членството или ако Америка изглежда твърде небрежна към кюрдския проблем в Северен Ирак, големи части от двата лагера биха могли да се съюзят.

Връзките на Турция с Израел например се обтегнаха заради израелските инвестиции в иракския кюрдски регион. Докато Шимон Перес направи жест на помирение, като избра Анкара за трибуна, от която да изнесе първата реч на израелски президент пред парламента на мюсюлманска държава, израелските безпокойства по отношение на Иран са далеч по-сериозни от тези на Турция. Двата най-непримирими врага на Израел – Сирия и Иран, са всъщност сред най-отявлените поддръжници на твърдолинейния подход на Турция по отношение на кюрдите.

Завладяването на Ирак от Америка дестабилизира западната ориентация на Турция повече, отколкото САЩ са склонни да признаят. Повечето турци не искат да видят страната си изключена от Запада, но ако ЕС ги отхвърли, а същевременно ускори членството на по-слаби кандидати, Турция може да се почувства достатъчно силна и огорчена, за да поеме по нов геополитически курс.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.