Какво ще стане, щом ирландците кажат „не“?

в. Либерасион

Ирландци гласуват на референдума за Договора от Лисабон в Дъблин. Ако страната отхвърли документа, останалите 26 членки на ЕС може да поискат тя да напусне съюза. Снимка: Ройтерс

Европа бешe затаила дъх – ами ако Ирландия каже „не“? Страната с четиримилионно население е единствената, която се произнася чрез референдум по Лисабонския договор – текстът, който се очаква да замести покойната европейска конституция. Всички нейни партньорки предпочетоха не тъй рискования път на ратификация от съответните парламенти – до момента 19 страни членки от общо 27 са ратифицирали Договора от Лисабон, включително Франция и Холандия, двете държави, които отхвърлиха Евроконституцията през 2005 г.

Анкетите даваха твърде несигурни прогнози за резултатите от гласуването „за“ и „против“ договора и съответно партньорите на Дъблин започват да подготвят пътища за изход от евентуална криза. Защото ирландското „не“, от каквото се опасяват всички в Брюксел, отново ще блокира механизма на общността, тъй като Лисабонският договор може да влезе в сила, само ако бъде ратифициран от всички държави членки.

Така че е възможно ЕС отново да затъне в кризата, предизвикана от двойното „не“ през 2005 г., от която излезе твърде мъчително с подписването на текста от Лисабон. На първо място страните членки ще трябва да решат дали да продължат процеса на ратификация по време на заседанието на Европейския съвет в Брюксел на 19 и 20 юни, в което ще участват държавните и правителствените глави. „Ако обаче нещата бъдат замразени, не се знае ще можем ли някога да продължим“, бърза да предупреди високопоставен служител от ЕС.

„Всъщност всичко ще зависи от британците, смята Жан-Луи Бурланж, бивш евродепутат от 1989 до 2008 г. Премиерът Гордън Браун вече е с толкова слаби позиции, че би могъл и да не устои на натиска на консерваторите и на евроскептиците от собствения му лагер. Ако стане така и Лондон замрази процедурата, както направи с евроконституцията през 2005 г., това ще е смъртта на Лисабон“.

Естествено обаче не и краят на ЕС – съюзът просто ще продължи да работи, като прилага действащите договори, макар и единодушно смятани за недостатъчни в днешна Европа, разширила се до 27 държави. След подобна „загрявка“ – петнайсетгодишни несполучливи преговори – страните едва ли ще се осмелят в близко бъдеще да разработват нов договор. Безрезултатни ще останат усилията на онези, които разчитат на „спасителен шок“ или на цялостно преразглеждане на европейската конструкция при отхвърляне на Договора от Лисабон.

Нещата обаче невинаги се развиват според най-лошия вариант. Мнозина се надяват, че след като Камарата на общините гласува документа на първо четене, това ще насърчи Гордън Браун да не подпише смъртната присъда на Лисабон. В този случай има възможност до края на годината Общността да разполага с 26 парламентарни ратификации срещу един отрицателен референдум. Това ще означава да бъде повишен политическият натиск върху Ирландия – може ли един остров с четиримилионно население да блокира Общността с нейните близо 500 милиона жители? Според мнозина дипломати, ще се наложи Ирландия да гласува втори път – така стана, когато отхвърли договора от Ница през 2001 г.

Това обаче звучи невероятно за Жан-Люк Сорон, референт в Държавния съвет и председател на Асоциацията на европейските юристи. „Французите и холандците не повториха вота, което създаде прецедент. Не виждам в името на какво би могло да се настоява ирландците да го направят, казва той. Освен ако те самите не решат да го сторят.”

Затова пък останалите 26 държави ще могат да се наложат и да поискат от ирландците да напуснат общността. „Трябва да сложим край на тази концепция, която твърде напомня 50-те години – всички да напредват едновременно. Днес повечето международни договори се прилагат само между страните, които са ги подписали“, отбелязва Жан-Люк Сорон. Зад този вариант застава и Жан-Луи Бурланж: „Трябва да им се каже, че имат право да поизостанат.“

Как обаче да се осъществи подобно решение? „Ако поискаме да посочим на Ирландия вратата, половината държави ще откажат, предупреждава високопоставен европейски служител. Възможно е да се вземе решение от рода на подготвеното през 1992 г., след като Дания каза „не“ на договора от Маастрихт, тоест всички заинтересовани страни излизат от общността и ратифицират нов договор, с който се създава и нова общност“, смята той.

Така Ирландия ще се окаже членка на една непредставителна общност заедно с най-евроскептичните държави. „Това ще е много труден процес, който ще трае с години, но е напълно осъществим“, обяснява служителят.
По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.