Братя Мангасариян: Едни и същи разбойници режисьори си делят пари всяка година

Групата издаде риалити книга и подготвя риалити филм

Зюмбюл – Силвестър Силвестров (вляво) и Среброто – Александър Сано. Снимка: авторката

Групата „Братя Мангасариян“ предизвикват крайни реакции – или ги харесват, или, както казват някои жени: „Да не съм чула за тях!“ Различни са, понякога даже малко странни… но са създали марка, която им носи пари.
Те определят стила си като манга хип-хоп. В Уикипедия за тях пише, че са „комедийна музикална група от професионални актьори, които се представят за цигани“. Наричат се с псевдонимите Зюмбюл (Силвестър Силвестров), Кулю (Владислав Петров) и Среброто (Александър Сано). И тримата са актьори са по професия. Имат собствен сайт http://www.mangasarian.net/
Кулю не присъства на интервютата на братя Мангасариян. Срещам се със Среброто и Зюмбюл, които противно на очакванията, са сериозни и много задълбочени.

– Разбрах, че оставате двамата като братя Мангасариян?

Среброто: Не че ставаме двама, ние винаги ще сме трима. Просто Кули има някои приоритети. Ще му бъдe физически невъзможно да участва във всичко, което правим. Така че да не се изненадат хората, ако видят някой наш проект, в който той не присъства.

– Идеята „Братя Манагасариян“ е имала за цел да ви изстреля на едно ниво, от което да можете да вършите нещата, които искате?

Зюмбюл: Който както иска да го разбира.

Среброто: Може и така да се изтълкува. Всъщност, получи се двоен ефектът – хем го направихме, за да правим каквото си искаме, хем правим каквото си искаме.

– Издадохте риалити книга.

Среброто: Да, първият риалити роман в света. Нали имаше някакви брожения по този въпрос, но като направихме щателна проверка, пак се оказа че сме първи. (По време на гостуване на Мангасариян в сутрешния блок на бТВ, Ани Цолова обяви, че в апартната се е обадил Кин Стоянов, който обяснил, че първият риалити роман е на Боян Биолчев, а не на братята.)

– Биолчев не е бил първи, така ли?

Зюмбюл: То се оказа, че Биолчев не е в тази схема.

Кулю, Зюмбюл и Среброто (от ляво на дясно) Снимка: личен архив

Среброто: Даже Биолчев е намесен без и да разбере.

Зюмбюл: Много е готино, че група интелектуалци застават до нас и започват да се състезават с нас.

Среброто: Не за първи път някой се опитва да си прави пи ар покрай нас. Преди бяха някакви имитатори на гангстери, сега по-интелигентни хора – професори, писатели. На нас, разбира се, ни става много приятно.

– Защо трябваше да е „първият риалити роман“, не можеше ли да си е първият роман на братя Мангасариян?

Среброто: Така се получи.

– Риалитито е популярно като жанр?

Зюмбюл: Да. То фактически няма нищо измислено в него, всичко си е риалити.

Среброто: Освен това така е писан романът, че в момента, в който го четеш, нещата се случват на момента.

Зюмбюл: Проектира се във физическото пространство.

– За вас в нета пише, че сте „комедийна музикална група“.

Зюмбюл: Манга хип-хоп трио сме, според мен.

Среброто: От Уикипедия е това, нали? Някой е написал много приятни неща за нас, благодаря му. Доста цивилизовано се е изразил за нас. Сигурно сме комедийна музикална група, щом на хората им е весело с нас, пък и се занимаваме с музика.

– Как се запознахте, как решихте да сте „Братя Мангасариян“. Как намерихте собствената си ниша, а, да речем, не емигрирахте?

Среброто: Ние не я намерихме, ние направо я създадохме тази ниша и се оказва, че вече 4 години сме си абсолютно самички в нашия коридор, което от една страна е добре за нас.

Зюмбюл: Характерното за нас е, че има хора, които много ни харесват и хора, които не ни харесват. Което е страхотно.

Среброто: Винаги има 100% реакция.

Зюмбюл: 50% харесват и 50% не харесват….

Среброто: Не съм съгласен, брато. По-скоро 79,2 % ни харесват и 21,8% не ни харесват.

Зюмбюл: Да, повечето хора ни харесват. Общо взето това може да се провери по реакцията на хората в Интернет, където няма скрито покрито. Ако се направи една справка ще се окаже, че са към 2% хората, които не ни харесват. Явно това са разсърдени хора, които нямат чувство за хумор.

– Защо се сърдят – затова, че се виждат във вашите песни?

Зюмбюл: Авторите претендират, че това, което ние сме направили, не е роман и навлизаме в техни територии. Те искат да си продават техните сухарски книги, които никой не ги купува. Певците се сърдят, че навлизаме в техни територии и пеем, а нямаме музикално образование.

Среброто:
Рапърите се сърдят, че всяка година сме номинирани в категориите „хип-хоп“, въпреки че милиарди пъти сме казвали, че това което правим не е хип-хоп. Слава богу, че не сме взели награда досега, че не знам какво щеше да стане. Но това си опира до хората, които все се сърдят.

Зюмбюл: Всеки си поставя някакви рамки и казва: „Това е рамката, в която аз мога да се развивам, не може да се излиза от нея.“ И когато някой напусне тази рамка и им помаха встрани от установените правила, те казват: „Не, не, ела тука заедно да си миришем в това, в което сме се събрали, недей да бягаш на тихичко и проветриво място“

– С музикалната гилдия нямате много близки отношения?

Среброто: Напротив, имаме. То не е до гилдия, то си е до хора. Хората приемат нещата за чиста монета. Сега това роман ли е, или не е роман, хип-хоп ли е или не е…

Зюмбюл: Има някакво парче, има някаква музика, някакъв роман… Факт е, че изразите, които ние сме използвали, да не ги изброявам, те са страшно много, което ние сме пуснали в пространството и те се движат. А тези автори …

Среброто: Какви изрази имаш предвид?

Зюмбюл: Еми „Бай Мангау“ , примерно стана нарицателно.

http://www.youtube.com/watch?v=7n_tUNJonDk

Среброто: Той има предвид, че много неща от текстовете ни се превърнаха в сленг. Както и рекламата за известен мобилен оператор, която стана хит.

Зюмбюл:
Ние за първи път през живота си правим реклама и тя се оказва най-успешната реклама. Какво да направим сега? Хората, които се занимават с правенето на реклами, да вземат да се сърдят ли?

Среброто: За първи път правим парче и то се оказва страшен хит – най-тегленото mp3 в историята на Интернет в България.

Зюмбюл:
За първи път издаваме книга и сега ще излезе ретираж след няколко дни. Общо взето нещата, които пускаме през годините, стават първи. Какво да направим?

Среброто: Ама това не е случайно, брато. Защото ние не си губим времето да правим тъпи анализи на някой и да се сърдим. Гледаме си работата.

Зюмбюл, Среброто и Кулю (от ляво на дясно) пеят на промоцията на книгата си. Снимка: авторката


Зюмбюл:
Точно така. Първият сингъл, който издадохме, стана най-продаваният сингъл в България. След една година издадохме албум, той стана най-продаван в България.

Сребро:
И това са сухи факти, на нас ни е пределно ясно, че всичко което говорим, хората гледат въпросително: „С’а тия сериозно ли говорят или се бъзикат?“

Зюмбюл:
Наша песен беше взета в американски филм.

Среброто:
Още една ще вземат. „Сиди рома“ и „Ромео и Юлия“. А за „Ромео и Юлия“ в момента преговарям с продуцента на „Скуби ду“ за сериал по Интернет.

Зюмбюл:
Направиха американска реклама с наша песен. Значи това нещо стига до хората отвънка, които не се сърдят кой е певец, кое е писател. В iТunes пуснахме преди месец да продаваме музика. Ми ние реализираме невероятни продажби. Това означава, че това нещо, което ние го правим за България на български език, навънка се продава по-успешно, отколкото тука.

Среброто:
В страницата ни в MySpase може да се влезе и да се видят много коментари на хора от чужбина, които казват: „Нищо не разбираме от текста, но много ни харесва.“ Едно момиче даже беше писало: „Не разбирам какво казвате, но ми харесва начина, по който го казвате.“

Зюмбюл:
Каквото и да пуснем с марката „Братя Мангасариян“ се продава зверски. Всички викат – не правете чак толкова дискове, ама ние правим и след два месеца те свършват.

Среброто:
За първия албум ще ти кажем – на 33-тия ден, първият тираж от 10 хиляди бройки беше тотално изчерпан. А 10 хиляди за България са страшно много. Няма друг да е продал толкова много. Таванът е 1000 диска.

– Азис не е ли продал?

Зюмбюл: Не. Касетки са се продавали едно време.

Среброто: ’92-’93-та година, когато Интернет не е сила.

Зюмбюл:
Имаш ли представа в какъв тираж се продават най-четените книги в България?

Среброто: 1200-1300 бройки са най-продаваните автори. Ние направихме сметка, ако има 7 милиона жители, махнахме децата – получи се, че 0,04 % от населението в България чете и си купува книги. По тази логика ние въобще не трябва да издаваме тоя роман. Но ние го правим заради себе си и сме наясно, че той ще бъде реализиран.

Зюмбюл:
Той е за хората, които разбират шегата и които биха се забавлявали страшно много с това, което пише вътре. А не биха търсили под вола теле – сега това роман ли е, списание ли е. Имаше и такава група интелектуалци, които възроптаха, че не било роман. Те разбират под роман нещо, което е изключително скучно и никой не може да го прочете.

Среброто: Книжката има илюстрации, които Кулю направи – другият ни брат, които са уникални и към нея върви дискът, който ние от един месец продаваме в iТunes. Решихме да го направим като подарък за хората, с 6 нови парчета, два клипа, снимки, линкове към сайтове. Пълен ентъртеймънт.

– Какво е посланието на книгата?

Зюмбюл: Е = mc2 -енергията е равна на масата по ускорението на квадрат.

Среброто: Което важи за много неща – за настроението на хората, за мислите им, за всичко, което правят. Ако си мислят за нещо, колкото повече се концентрират върху това нещо и енергията им нараства, съответно се ускоряват нещата в тази посока.

– Мислихте ли много върху посланието? Звучите много сериозни, много задълбочени?

Среброто: Не. То какво да го мислиш, нещата са до акъла. Но иначе аз имам много проблем с четенето, чисто медицински – като чета и се опитвам да се концентрирам, се разсейвам. Това е първата книга, която съм прочел от начало до край, без да изпитвам никакъв зор, все едно чета списание. На всичкото отгоре я препрочетох 5 пъти, защото след петата страница, като вляза в ритъм, почвам да се хиля неудържимо. Вътре има страшно хубави неща, а с тях се казват изключително верни за вселенската система теории.

– Попитах ви – как се запознахте?

Зюмбюл: Преди 10 години, искахме да бъдем актьори и работехме в „Народния театър“ като такива. Артисти. Играехме определени роли на някакви определени драматурзи.

Среброто: В определени представления.

Зюмбюл: От определен час. Предимно седем, или седем и половина.

Карикатура на тримата братя, направена от Кулю.


Среброто:
(смее се) Вечерта.

Зюмбюл:
И се налагаше да носим костюми, каквито ни кажат, да казваме реплики, каквито ни дадат.

Среброто: Реплики, които някой е написал преди 400 години.

Зюмбюл: Имали сме щастието, представленията, в които сме играли, благодарение на това, че ние присъстваме в тях, да бъдат…

Среброто:… изключителни поп изпълнения – много популярни. „Ромео и Жулиета“, в което играех две години преди да напусна, салоните бяха пълни. Това беше преди 7 години.

Зюмбюл:
„Хамлет“, „Страданията на младия Вертер“, „Чайка“, „Отело“, „Мяра за Мяра“…
Ние сме трима много талантливи актьори.

Среброто: Отегчени много от българския театър. Но не сме се отказали от него. По-скоро сме се отстранили. Решихме, че трябва да посвършим някои по-важни неща, които да ни носят удовлетворение като творци.

– И пари?

Среброто: Еми, те парите някак са закачени. Между другото не сме се отстранили от театъра поради малкото пари там. Просто се отегчихме и то зловещо.

– Едва ли можете да се издържате като актьори на щат?

Зюмбюл: Да, това е смешно.

Среброто:
Затова ние никога не станахме актьори на щат, защото винаги ни е звучало неправдоподобно. Артистът не може да е чиновник.

Зюмбюл: Все едно днес един чиновник да нарисува пет картини…

Среброто:
…от седем до пет. Как става този номер? Това са пълни глупости.

Зюмбюл: Актьорът трябва да е напълно свободен и да изразява себе си. Ако някой приема своята професия чиновнически… Това е убийствено, не знаеш какво е да си актьор на щат – отиваш на репетиции, обядваш в театъра.

Среброто:
След обяд пийваш определено количество алкохол. С едни и същи хора си обменяте енергиите – дет’ се вика, по-лошо е отколкото мръсно бельо. Изключително нечистоплътно ни прозвуча по едно време. И като поиграхме всякакви автори, лека полека започнахме да губим интерес към тази работа. Но ще се завърнем в театъра, когато му дойде времето.

– И как точно решихте да се превърнете в „Братя Мангасариян“?


Среброто:
Проектът реши да ни събере. Откровено казано не можеш да седнеш и да измислиш такова нещо. То се случва. И се развива от времето.

Братя Мангасариян – Зюмбюл, Среброто и Кулю (от ляво на дясно) на промоцията на книгата си в клуб „Back stage“. Снимка: авторката

– Изглежда като добра бизнес стратегия. Да си намериш мястото в «шоу бизнеса» на малка България и да печелиш пари от марката, която си създал?

Среброто: Еми да, изглежда… Ти представяш ли си какъв рисърч евентуално е трябвало да направим и колко пари струва това нещо, за да разберем къде има свободна ниша (нещо, което никой не прави), за да го съчиним? Това в света струва много пари – когато се решава да се пусне продукт, имащ за цел да удари всички в земята. Не сме измислили нито музиката, нито забавлението…

Зюмбюл:
Каквото и да си говорим, в крайна сметка, когато се появим на едно парти и ние сме водещи, нещата са в наши ръце, там присъстващите изключително много се забавляват.

Среброто:
Те се забавляват, защото и ние се забавляваме.

Зюмбюл: И ако правим нещо, то то е заради това. Те не са отегчени след това, не чакат спешно да си тръгнем, тъкмо обратното. Правим го, защото нещата се получават.

– Кичът има ли предел?

Среброто: Най-вероятно има няколко типа кич: има умерен кич, има безмерен кич. Но за да боравиш с кича и това да не звучи гротескно, трябва да си подготвен и да разполагаш с талант и усет за кича. Кичът е много сложна материя и който не го разбира, по-добре е да не го захваща.

Зюмбюл: Кичът се е развил на психическа основа. Кичът съществува там, където има неосъществена самоизразеност.

Среброто: Кичът попълва някакви празнини в душевното пространство.


– Много сте замислени и дълбоки, очаквах друго от вас.

(Смеят се)
Среброто: Очакваше да сме по-повърхностни.

Зюмбюл: Вече пишем книги, трябва да се замислим за някои неща.

Среброто: Ама ако тръгнем с тая дълбокомисленост в самото начало, хората щяха да избягат с двеста.

– Изчерпва ли се такъв образ, като «братя Мангасарян», който се прави с комерсиална цел?

Среброто: Не само този образ, а никой образ не се изчерпва, ако зад него артистът е неизчерпаем.

Зюмбюл: Изчерпва се, ако на самия човек му омръзне. Както на Майкъл Джексън му омръзна и се изчерпи. А на Мадона не й омръзна.

– Участвали сте в много реклами, какъв продукт или кампания не бихте се съгласили да представяте?

Среброто: Не бихме рекламирали оръжия…

Зюмбюл: Не бихме рекламирали български филм.

Среброто: Освен ако ние не сме замесени в него.

Зюмбюл: Скоро имахме предложение за едно фолк изпълнение с Галена. Устата са взели, брато.

Среброто: Ами идеално, те са си паснали. Предложиха ни да направим една рекламна кампания със съответната фолк певица, за което ние любезно отказахме. Защото няма как да обясним на нашите деца един ден …

Зюмбюл:
… че ние сме мними фолк изпълнители. Разграничаваме се от поп фолка просто, не че ни дразни…

Среброто: Имаме приятели сред поп фолк изпълнителите, обаче не се занимаваме с това и не смятаме, че точно ние можем да чешем по-ниските страсти.

Зюмбюл: Смятаме, че музиката може да се състои от два тона и половина, а не само от два. И текстовете могат да бъдат много по-интересни.

Среброто:
И текстовете могат да не конкретизират единствено дъжда’, града’ – с правилните ударения, моля – всичко да се случва в нощта’, под дъжда’, в града’, през любовта’ (натъртва на ударенията).

Зюмбюл: Не смятаме, че в музиката има чак такова страдание.

Среброто: Много ми харесва в поп фолка, като почнат да се кълнат – тя го проклина четири пъти за това, че той играл билярд с другата…

Зюмбюл:
„Ако бях се родила река“ ми е любимата песен – под дъжда’, в града’, с една гърда’ в повече.

– Какво ви предстои?


Среброто:
Едно хубаво лято, с много работа. След което ще се отдадем на киното най-накрая, че го загърбихме цели четири години. Пак ще е българско, но си е наше.
Както каза един наш приятел и колега Станимир Гъмов: „За какво да гледам български филм, като един кадър продължава три минути статично, без да мръдне и снима глинена делва в някакво село и до нея кахърен дядо…“(смее се) Тотално глух филм и от това трябва да излезе страхотна, дълбокомислена, философска идея. А живеем в 21 век.

Зюмбюл:
Трябва да се даде път на младите. Те седят едни и същи разбойници там, делят си пари всяка година и всяка година: „Опа, нищо не направихме.“ Миналата година се шегувах, че пак Хачо Бояджиев ще прави новогодишната програма на Канал 1, като бях 100% убеден, че това е годината, далеч от 30-те и някой друг е редно да направи нещо. Не! Пак Хачо Бояджиев направи новогодишната програма на Канал 1! Хубаво – направил си, ама излез и се извини, човек!

Среброто:
Или поне от Канал 1 да обявят, че тяхната новогодишна програма е за хора над 65 годишна възраст. Защото техния тип хумор млад човек на 17 години няма как да го разбере.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.