Мечтата за демокрация в Афганистан е мъртва

Анатол Лийвън

Американски войник минава пред останките на кола, взривена от атентатор-самоубиец в Кабул. Постигането на демокрация в Афганистан е немислимо в съкратени срокове, то може да наложи присъствието на западните войски поне още едно поколение. Снимка: Ройтерс

Според публичните изявления поражение в Афганистан е немислимо за западните правителства. Но в частни разговори мнозина признават, че то вече изглежда неизбежно – най-малкото ако определението на Запада за победа продължи да включва постигане на прекалено високите цели, поставени след свалянето на режима на талибаните, и то във времева рамка, приемлива за западните електорати.

При всички неотдавнашни срещи с участие на представители на НАТО ми направи впечатление комбинацията от публично признание, че за да се постигне реален и стабилен напредък в Афганистан, войските на западните страни ще трябва да останат там още поне едно поколение. Трябва да се отбележи и изразяваният в частни разговори силен скептицизъм, че западните общества ще проявяват търпимост толкова дълго време. Повечето планове съдържат непостижимата цел да донесат отчетливи резултати за три години заради страха, че Канада няма да удължи присъствието си в Афганистан след 2011-та. и че всичките усилия на НАТО ще се увенчаят с неуспех.

По подобен начин, когато в частни разговори става дума за надежда за подобряване на ефективността на правителството на Карзай, публичните уверения в полза на демокрацията в Афганистан вървят в комплект с изразяване почти на отчаяние. Мнозина западни представители признават, че всички реалистични надежди за демократичен Афганистан вече са мъртви. Всяко изявление на западни лидери като британския премиер Гордън Браун, че борбата се води за победа на демокрацията в Афганистан, затруднява още повече смяната на курса. Западът положи толкова усилия да изтъква заслугите на Карзай за демокрацията, че – колкото и да е абсурдно – сега усещаме, че не можем да му се противопоставим, дори когато проваля жизненоважни за Запада политически ходове.

Първата стъпка към преразглеждане на стратегията за Афганистан е да се анализират сериозно резултатите от проучване на общественото мнение, направено по поръчка на „Торонто глоуб енд мейл“* сред редови талибански бойци. Два от резултатите са шокиращи: първо, голяма част от анкетираните не изразяват вярност към молла Омар и към ръководството на талибаните, и второ, причината да се присъединяват към талибанското движение, която назовават повечето бойци, е присъствието на западни войски в Афганистан. Мнозина посочват като основен мотив и смъртта на роднини и съседи, причинена от западните войски. Това повдига въпроса дали Афганистан се превръща в сюрреалистично ловно имение, в което САЩ и НАТО отглеждат терористи, а след това ги преследват.

Трябва да припомним също главната причина, поради която САЩ, с помощта на НАТО, нападнаха Афганистан – не за да наложат демокрация, нито дори за да свалят режима на талибаните, а за да убият или пленят лидерите на Ал Каида. Днес ликвидирането на Осама бин Ладен трябва да бъде основен приоритет за западните разузнавания в региона. Не защото то би нанесло голям удар срещу глобалната терористична заплаха – Ал Каида и нейните съюзници отдавна са напълно децентрализирани – а защото след подобен публичен успех ще ни бъди много по-лесно да обявим победа и да се приберем у дома.

Тъй като със сигурност не бива да си тръгваме, без да сме намерили някакво решение на проблемите на Афганистан, всички планове на Запада трябва да включват като краен резултат пълно изтегляне. Трябва да започнем сериозни преговори с ръководството на талибаните още сега, не защото подобни разговори обещават възможност за споразумение преди изборите в Афганистан догодина или през 2011-та, а защото огромното мнозинство от решенията на подобни конфликти се постигат само след дългогодишни преговори.

Всяка надежда за решение или поне за предотвратяване на гражданска война след изтеглянето на западните войски зависи до голяма степен от съседите на Афганистан. На първо място Иран и Пакистан, а също Русия, Индия и Китай трябва да бъдат включени във всички планове за бъдещето на Афганистан, да се отчетат техните жизнени интереси в страната и да се положат дипломатически усилия да се постигне регионален консенсус. Трябва да избягваме действия, които дестабилизират и отчуждават тези съседи – като американския въздушен удар отвъд границата, който отне живота на 11 пакистански войници преди два дни. Пакистан ще бъде критично важен за стабилността в Афганистан дълго след като западните войски напуснат региона.

Няма бързо решение на конфликта в Афганистан. Мерките, които препоръчах, обаче, са необходими предварителни условия поне за ограничен напредък – да престанем да се самозакопаваме в дупката си. „Ще имаме голям късмет, ако се разминем само с умерено цивилизована и ефективна военна диктатура“, коментира мрачно висш офицер от западните сили.

* Резултатите от проучването са достъпни на адрес: http://www.theglobeandmail.com/talkingtothetaliban

Авторът Анатол Лийвън е професор във факултета за военни науки на Кралския колеж в Лондон. Автор е на „Права ли е или греши Америка: анатомия на американския национализъм“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.