Световната криза за храни – сит на гладен не вярва

Кенийски деца се редят на опашка за храна в училище в източната част на страната. Недостигът на храна се превърна в глобален проблем, а решаването му ще струва 15-20 млрд. долара. Снимка: Ройтерс

Някога в Съветския съюз се говореше за два проблема – как да се намери едно или друго за ядене и как да се отслабне. Времето налага своите корекции, но в подобен тон звучаха и въпросите, обсъдени на срещата на върха за продоволствените проблеми на планетата в Рим. Недостигът на храни се е превърнал в глобален проблем.

Безстрастната статистика показва следното: докато развитите страни изхвърлят на бунището десетки тонове храни, поне един милиард души страдат от наднормено тегло, а почти толкова едва оцеляват в страните от третия свят. И както констатираха участниците в римския форум, ситуацията се развива според най-лошия възможен сценарий – много държави донори заявиха, че смятат да преразгледат концепцията за предоставяне на продоволствена помощ.

Причините са две – храните са поскъпнали, а таксите за превоза им все повече нарастват. Както заяви Хенриета Фор, администратор в Агенцията за международно развитие на САЩ, транспортните разходи поглъщат към 50 на сто от средствата. Ако си припомним, че според генералния секретар на ООН Бан Ки-мун преодоляването на днешната продоволствена криза може да струва 15-20 млрд. долара, потенциалните доходи на транспортните компании наистина са за завиждане. Въпросът кой е готов „да плати банкета“ обаче остана почти открит. След конференцията в касата имаше не повече от осем млрд. долара, главно във вид на парични задължения за текущата финансова година.

„Лошото тепърва предстои!“ – така би могло да звучи неофициалното мото на продоволствения форум. Експертите на ООН дават крайно песимистични прогнози – в близките десет години цените на храните ще скочат средно с 50 на сто. Т.е. предстои да видим и по-страшни неща от гладните бунтове, избухнали съвсем неотдавна в някои страни от Азия, Африка и Карибския басейн. Естествено, ако не вземем спешни мерки, както настояват експертите. Отдавна се знае какви – да се отпускат повече средства, повече помощи, да бъдат въведени по-справедливи правила в търговията, да се координира по-добре дейността на хуманитарните организации, да бъдат осигурени стимули за дребните производители.

Уви – мерките общо взето са правилни, но прилагането им буди въпроси в политически план. Много страни например посрещат на нож препоръката да намалят значително плантациите с култури за добив на биогорива. „Как така забравяте за екологията”, зовеше от трибуната бразилският президент и уверяваше, че биогоривата, произвеждани в страната му, са далеч по-качествени от американските.

Справедливо е да отбележим, че една трета от емисиите парникови газове в атмосферата идват от селското стопанство. Горите биха могли да подобрят нещата, но тях пък ги изсичат, за да бъдат разширени посевните площи… с култури за добив на биогорива.
Образува се затворен кръг. Нови идеи обаче няма. По същия начин премина и дискусията за търговските правила – всички осъждаха протекционизма, но сочеха за виновници други. САЩ – лидер в производството на генномодифицирани продукти, защитаваха тези „храни за Франкенщайн“, както ги наричат европейците. Зелените дори ги наричат „лъжлива цел“.

С една дума, общ знаменател не беше открит. Както знаем, ситият на гладния не вярва – едни са обречени да страдат от недостига на продоволствие, други да извличат от него икономически изгоди. Споровете за икономиката и политиката не доведоха до нови компромиси и тук няма нищо чудно. Главно защото ООН, отдавна и открито наричана от мнозина „пасивна“ и „безполезна“ организация, едва ли би могла да действа ефикасно, щом се търси общ знаменател за толкова противоречиви интереси.

По БТА