Ще се завърне ли ядрената енергетика?
Ядрената енергия беше енергията на бъдещето – през 50-те години тя обещаваше, че електричеството ще стане толкова евтино, че няма да може да бъде измерено, но през последните две десетилетия навлезе в застой. Сега тя е на път да отбележи драматично завръщане. Поне това твърдят много политици и медиите. През тази седмица американският сенат обсъжда законопроекта за търговия с квоти въглеродни емисии на Уорнър-Либерман, за който се очаква да постави лимит на парниковите газове. Много сенатори обаче твърдяха, че няма да гласуват за мерките, ако не бъдат предвидени мащабни субсидии за ядрената енергетика. Някои еколози-ветерани, които някога бяха срещу атомните електроцентрали, като съоснователя на „Грийнпийс“ Патрик Мур, сега разглеждат ядрената енергетика като единствения начин да се спаси цивилизацията от промените в климата. А през миналия месец списание Wired призова природозащитниците “да прегърнат атома” като заяви, че “няма съмнение, че ядрената енергетика е най-щадящият за климата индустриален източник на енергия”.
Това обаче е спорно, при това казано най-меко. Няма съмнение, че веднъж построени и работещи, ядрените електроцентрали произвеждат относително малко въглероден диоксид. Британското правителство съобщи през миналата година, че АЕЦ са излъчили едва 2 до 6 процента от въглеродния диоксид на киловатчас в сравнение с природния газ, който е най-чистото природно гориво. Ядрената енергия обаче все още е енергията на вчерашния ден. След бурното строителство от 50-те до края на 70-те години, от 1996 година в САЩ не е отваряна нова централа, а някои страни като Германия имат намерение да изведат от употреба работещите централи. Този ход се дължи основно на притеснения, свързани със сигурността – на блуждаещия призрак на Чернобил и на изтичането на радиация, или на факта, че все още предстои да бъде изобретен дългосрочен метод за съхраняване на ядрените отпадъци.
За Еймъри Ловинс – утвърден експерт по енергетика и председател на института „Роки Маунтин“ – има много по-сериозна екологична причина да сме срещу ядрената енергия – икономиката. През миналата седмица Ловинс, който е природозащитник и обикновено не обича да борави с цифри, обяви в доклад, че масираният натиск за строителство на ядрени централи няма да донесе печалби. В изследване, озаглавено “Ядрените илюзии”, той подчертава, че докато набиращите популярност възобновяеми източници на енергия – включително вятърът и слънчевата енергия – са осигурили през миналата година инвестиции от 71 млрд. долара от частни инвеститори, ядрената индустрия не е привлякла никого. “Уол Стрийт си каза думата – ядрената енергия не струва и цент”, казва той.
Няма да помогнат и повечето субсидии, за които настояват много експерти от Кепитъл хил. Ловинс отбелязва, че за последния половин век американската ядрена индустрия е получила 100 милиарда долара държавни субсидии, а федералните субсидии в размер на 13 млрд. долара на централа (колкото струва изграждането на една АЕЦ днес) все още не са насърчили частната индустрия да подкрепи възраждането на атома. В същото време през последните години цената на изграждането на централите – с всичкия им бетон и стомана – се повиши драстично, докато работната сила на
централите остарява и намалява. Поддръжниците на ядрената енергетика като Мур твърдят, че АЕЦ са много по-евтини от възобновяемите източници на енергия, но те като че ли забравят, че капиталовите разходи са огромни, да не говорим огромния риск от инциденти, който няма да бъде покрит от застрахователната индустрия, а се налага с това да се заеме правителството. Консерваторите като кандидат-президента Джон Маккейн обичат да хвалят ядрената енергия, защото не смятат, че алтернативните източници като вятъра или слънчевите лъчи могат да задоволят растящите потребности от енергия. Но идеята на Маккейн за ударна програма за строителство на стотици нови АЕЦ в близкото бъдеще изглежда доста нереалистична.
Щом не е ядрената, коя свободна от въглерод енергия ще гарантира бъдещето ни? Ловинс е за смесица от възобновяема енергия, която може да компенсира досегашните ни грешки – слънцето, когато вятърът не духа, и обратното. Той иска да обърне внимание и на енергийната ефективност и на микрогенераторите, които са новото поколение на познатите масивни електроцентрали, осигуряващи електричеството ни. Според него бъдещето трябва да бъде на по-малките централи, дори на тези, които обслужват няколко домакинства и са построени близо до населените места. Ловинс настоява, че намалението на емисиите въглерод ще бъде по-евтино и по-безопасно ако се откажем от ядрената енергия в полза на алтернативната. “Основната причина е, че ядрената енергия осигурява два до десет пъти по-малко защита на климата, отколкото конкурентите й”, казва експертът.
Сигурно Ловинс има основания да настоява, че ядрената индустрия не може да се конкурира на свободния пазар заради присъщите й разходи, дори без милиардите субсидии, които вече е получила. Но възобновяемата енергия също получава своя дял дарения от правителството – бумът на слънчевата енергия в Германия нямаше да е толкова голям, ако не получаваше щедра помощ от държавата. Новите изследвания и развитие може да доведат до намаляване на разходите около атомната енергия, надяваме се същото да се случи и с алтернативната. А действителният мащаб на проблема на глобалната енергийна индустрия изисква да не бъде изпускано нито едно възможно решение. На 6 юни Международната агенция по енергетика публикува изследване, което призова за инвестиции в енергетиката в размер на 45 трилиона долара до 2050 година, за бърза експанзия на вятърната енергия и за строителство на 1400 нови АЕЦ. Консервативно настроените нямат право да настояват, че атомът заслужава специално отношение – той трябва да живее и да умре на пазара както всяка друга технология – но може би все още не сме приключили с него.
По сп. „Тайм“