Механизмът за ядрено неразпространение се провали
Договорът за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) трябва спешно да бъде „ремонтиран“. 40 години след приемането му на 12 юни 1968-а се налага оценката, че той показва твърде видими дефекти, за да бъде наистина разглеждан като ефикасен механизъм за колективна сигурност. Подготовка за такъв „ремонт“ се водеше тези дни на международен семинар в Рим, организиран от международния Люксембургски форум за предотвратяване на ядрена катастрофа и Пъгуошкото движение. Целта беше да се разработят предложения за предстоящата обзорна „Конференция-2010 за разглеждане на действието на ДНЯО“. В Рим бяха обсъждани най-различни теми, само не и как да бъде запазен договорът в днешния му вид. Защото, от една страна, той представлява едно от най-строго спазваните международни споразумения с внушителен брой участници, гарант на глобалната колективна сигурност – но от друга…
Договорът не успя да възпрепятства опитите на Ирак, Либия, Северна Корея, Тайван и Южна Африка да създадат собствено ядрено оръжие. Освен това той се оказа напълно безсилен механизъм в случаите с Израел, Индия и Пакистан, създали собствено ядрено оръжие, без да са подписали документа и без чужда помощ. Сиреч на законни основания.
Защото договорът съдържа членове, които дават на неядрени страни участнички в него възможността легално да разработват своя военна ядрена програма и след като стигнат съответното равнище, да спрат участието си в него. Тъкмо това стори Северна Корея, която заяви за оттеглянето си през 2003 година. Колкото до Индия, тя изобщо не е била членка на ДНЯО. Затова също не може да бъде упреквана – нали не е нарушавала никакви ангажименти.
Същият проблем стои в момента във връзка с Иран. Има голяма вероятност Ислямската република да повтори „опита“ на Северна Корея. Неслучайно иранският ядрен въпрос беше сред основните, разисквани на семинара в Рим. С ядрения проблем на Иран днес са „скачени“ и от него зависят и ПРО в Европа, и разширяването на НАТО в източна посока, и в крайна сметка съдбата на самия ДНЯО.
Експертът от британския Международен институт за стратегически проучвания Марк Фицпатрик например смята, че ако Иран не бъде убеден да се откаже от създаването на собствени технологии за обогатяване на уран, ако създаването им от Иран се приеме като факт, следващите държави, заявили намерение да се сдобият със собствени технологии за обогатяване на уран, ще са Египет и Турция.
Не всички участници в конференцията бяха единни в избора на пътища за решаване на иранския проблем. Фицпатрик настоява да продължи натискът върху Иран по формулата на Съвета за сигурност на ООН – „никакво обогатяване на уран“ и чрез засилване на санкциите. Подобна позиция заема и Ханс Бликс, председател на Независимата международна комисия по въпросите на оръжията за масово поразяване и бивш шеф на МААЕ. Бликс допуска по принцип да бъдат засилени финансово-икономическите санкции, но на „прецизна“ основа, като се насочат срещу петролния, нефтопреработвателния и енергийния отрасъл от иранската промишленост. От друга страна, още далеч не са изчерпани и възможностите на дипломацията, убеден е Бликс.
Твърде предпазливо говори за санкциите Паоло Кота-Рамусино, генералният секретар на Пъгуошкото движение. Дори и днешният тон в диалога с Техеран трябва да бъде „съществено понижен“, смята той. Според италианския експерт, самият факт, че Иран сътрудничи с МААЕ и е разработил пакет от насрещни предложения за сътрудничество, вече показва, че Техеран е готов да продължи дипломатическия диалог, за да се уреди проблемът.
Същата предпазливост доминираше и в дискусиите дали в Близкия изток да бъде формирана зона, „свободна от обогатяване на уран“, като първа стъпка към създаването на безядрена зона в целия регион. Естествено, пропагандата на идеята за безядрени зони сама по себе си би станала ефективен инструмент за укрепване на режима на ДНЯО в региона. Тезата е безспорна. Още повече че създаването на безядрени зони беше разглеждано съвместно с евентуални гаранции от страна на ядрените сили за държавите, които не притежават ядрено оръжие.
Стана ясно обаче, че подводни камъни има и тук. Според Паоло Кота-Рамусино, идеята в Близкия изток да бъдат създадени зони, свободни от технологии за ядрено обогатяване, „няма да бъде разбрана“, и съответно няма да бъде подкрепена от арабските държави, ако процесът не обхване и Израел. Както пролича от изказванията, интересите на участниците в семинара съвпадат най-пълно, що се отнася до изпълнението на функциите и ангажиментите спрямо ДНЯО от страна на водещите държави. Става дума за задълженията на водещите ядрени държави за съкращаване на ядрените им въоръжения, както изисква член 6 от договора.
Общо беше мнението, че водещите ядрени сили, на първо място САЩ и Русия, са „замразили“ преговорния процес за намаляване на ядрените оръжия. Ролята на инициатори в процеса на разоръжаването обаче се пада тъкмо на САЩ и Русия. А Франция например, както отбелязаха участниците на обща пресконференция, изобщо няма намерение да започва преговори за съкращаване на ядрените си сили, доколкото те не могат да бъдат сравнявани с ядрените потенциали на САЩ и на Русия.
Такава е всъщност и позицията на Иран. Техеран вече поставя въпроса дали са правомерни претенциите към него във връзка с твърденията, че не спазвал изискванията на Договора за неразпространение на ядрено оръжие – за какво всъщност иде реч, щом ядрените държави не изпълняват задълженията си за разоръжаване, залегнали в този същия договор?
Основният парадокс в днешната ситуация около ДНЯО е следният: никой не споменава, че договорът е остарял. Никой не поставя въпроса да се разработи друг документ за неразпространение. Всички изтъкват „неговото значение и ценност като база на режима за неразпространение на ядреното оръжие“. При това обаче всички (или на практика всички) са съгласни, че нещо трябва да се направи. В крайна сметка „кризата е налице“, както заяви навремето бившият генерален секретар на ООН Кофи Анан.
По БТА