Обама: син на Африка или опасен американец + видео

в. Интернешънъл хералд трибюн

Барак Обама на предизборен митинг във Флинт, Мичигън. В Африка го считат за син на континента, но идеите му за абортите и за правата на хомосексуалистите противоречат на африканските традиции. Снимка: Ройтерс

Тази пролет в Гана се пее нов хит. Може да го чуеш навсякъде: в барове, в ресторанти, в магазини и таксита. Ритъмът му е заразителен, припевът е мелодичен и шумно възхвалява американският кандидат-президент.

Песента се казва просто “Барак Обама”. Записана е от ганайския реге-рапърпевец Блек Раста и възхвалява издигането на Обама като “велик знак” за чернокожите по целия свят. Тя се присъединява към множество други панафрикански песни в чест на Обама – от Ямайка и Тринидад до Камерун и Кения. Където и да отидеш изглежда, че хората на Африка са обзети от ритъма на обамаманията.

Но ганайската песен добавя два доста негативни акорда. На фона на стрелба от пистолет тя предупреждава Обама за белите расисти, които могат да го наранят. След това предупреждава, че в деня на страшния съд цялата му нация ще бъде изправена пред смърт, заради “легалните аборти в Америка”.

Дали слушащите разбират, че самият Обама се застъпва за правото на аборт? Не знам. Но има нещо друго, което знам: африканците са дълбоко консервативни по отношение на културата, особено що се отнася до абортите и правата на гейовете. И когато разберат, че Обама не е, той може да започне да губи доста от блясъка си.

Това твърди и един текст в Уганда, където – както в повечето страни в Африка – абортите са забранени от закона. “Демократите, които Обама иска да отведе в Белия дом, са известни с това, че убиват неродените бебета,” писа коментаторът Оуен Кибенге. “И още по-лошо,” продължава Кибенге, “Обама подкрепя граждански сдружения и приема правата на хомосексуалните двойки. Сигурен съм, че повечето от угандийците няма да одобрят това, дори ако означава да не гласуват за чернокож.”

Може би е прав. А както Обама добре знае, не само африканците са консервативни на тези теми; същото се отнася и за афроамериканците. Затова 30 процента от чернокожите гласоподаватели в т.нар. Библейски пояс в северна Флорида гласуваха на изборите през 2004 година за Джордж Буш, като му осигуриха победата в щата, който четири години по-рано почти не му струваше президентството.

Затова наскоро чернокожите противници на абортите протестираха пред клиниката Planned Parenthood във Вашингтон, където заклеймиха позицията на Обама за абортите. “Като християни не можем да гласуваме за човек заради цвета на кожата му, а заради същността му, каза един протестиращ, цитирайки Мартин Лутър Кинг младши. Ако Обама подкрепя абортите, тогава не можем, длъжни сме да не го подкрепим.”

През ноември, разбира се, голямото мнозинство афроамериканци ще дадат гласа си за Обама. Но тъй като надпреварата става все по-ожесточена, дори малък брой чернокожи отстъпници може да донесе победата на Джон Маккейн.

Обама знае това. Затова се съгласи да се появи на кампанията в Южна Каролина през 2007 година с “бившия гей”, госпелпевеца Дони Макклъркин, който казва, че Бог го “освободил” от хомосексуализма. Затова може би той се противопоставя на гей-браковете, въпреки че подкрепя гражданските сдружения и гласува срещу поправката в конституцията, която трябваше да дефинира брака като съюз между мъж и жена. “Аз съм християнин, заяви Обама пред репортери в Чикаго през миналата година. Вярвам в тази традиция, а религиозните ми убеждения казват, че бракът е нещо свещено между мъж и жена.”

Но това няма да е достатъчно, за да се задоволят консервативно настроените в афро-американската общност, където – както се съгласи и Обама – “хомофобското отношение” се задълбочава.. И сигурно няма да спечели много привърженици на Обама в Африка, още повече щом хората разберат за позицията му за правата на гейовете.

Трябва да имаме предвид, че в повечето африкански държави хомосексуалните действия са незаконни. В Кения, родното място на бащата на Обама, сексът между гейове се наказва със затвор от пет до 14 години. В Зимбабве води до присъда от десет години затвор, а президентът Робърт Мугабе отправи обвинението, че “гей гангстери” от Запада участват в конспирации срещу неговия режим. За протокола: Мугабе казва, че хомосексуалността е “болест на белите”.

Същото може да чуете и в Гана, която забрани конференция на гейове и лесбийки през 2006 година. Както обясни един говорител на правителството, хомосексуалността “силно обижда културата, морала и наследството на целия народ на Гана.”

Няма значение, че любовта между еднополови има дълга история в цяла Африка или това, че Гана има малко, но смело движение за правата на гейовете. Ганайците настояват, че хомосексуалността е покварен внос от Запада, особено от Америка.

“Днес Америка е болно общество заради прекалената свобода и права”, написа миналата година местен коментатор, разобличавайки кампанията за правата на гейовете. “Може би това е културна промяна, която Африка отказва да приеме.”

Може би скоро повече африканци ще откажат да приемат Барак Обама. На целия континент, за всеки случай, радиа и телевизии ще продължат да прославят този “син на Африка”, както го нарича хитът в Гана. Но когато научат повече за идеите му, особено по отношение на горещите културни въпроси, африканците може да започнат да пеят друга песен. Очаквайте я.

* Джонатан Цимерман е професор в университета Ню Йорк, а този семестър преподава в програмата за обучение в чужбина на университета в Акра, Гана. Автор е на предстоящата да излезе книга Small Wonder: The Little Red Schoolhouse in History and Memory.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.