Спешно отделение за диви пациенти

Спасителният център на „Зелени балкани” приема повече от 600 диви животни годишно

Доктор Сашка Витанова промива раната на пациента – царски орел с ампутирано крило. Снимка: авторката

Операционната маса е дезинфекцирана и почистена до блясък, когато на нея ляга поредният пациент. Доктор Сашка Витанова и помощникът Ричард подготвят физиологичен разтвор, спринцовки, тампони. Ричард държи здраво болния – в противен случай хищните му нокти и острият клюн могат да се окажат опасни.

Пациентът е царски орел, приет преди време в единствения в България Спасителен център за диви животни, разположен в покрайнините на Стара Загора. Когато орелът постъпва в болницата, в тялото му откриват 12 сачми – някой е упражнявал мерника си върху защитената от закона птица. Част от меките тъкани на крилото липсват до кост, а останалите са силно размачкани. Налага се крилото да бъде ампутирано. Раната още не е заздравяла и птицата всеки ден е тук на промивки. Орелът е запазил царската си осанка, но вече няма да може да лети. За него ще продължи да се грижи екипът на спасителния център.

Започнал от идеята на няколко ентусиасти, които лекували птици в собствените си апартаменти в началото на 90-те, днес центърът се простира на площ от 6300 м2, предоставена от Ветеринарния техникум в Стара Загора. С помощта на техникума и Тракийския университет са изградени повече от 50 съоръжения за рехабилитация, лечение, размножаване и отглеждане на редки видове – няколко волиери, ветеринарна амбулатория, обслужващи помещения, помещения за разлитане и възстановителна терапия. Центърът се развива като част от дейността на природозащитната организация „Зелени балкани”. Сред основните цели са лечение и възстановяване на животни в беда (предимно птици) и връщането им в природата, размоножаване и реинтродуциране на редки видове в българската природа, образоване на младежта чрез екологични програми и кампании.

Бебе-кукумявка, което ще поостане в центъра, докато се научи да лети. Снимка: авторката

„Работата е доста, а очите и умът ти трябва да са навсякъде”, казва ветеринарният лекар Сашка Витанова, която е започнала тук като доброволка, а днес е част от постоянния екип на центъра. Всяка година тук постъпват около 600 диви животни, нуждаещи се от медицинска помощ – блъснати от превозни средства, пострадали от електрическите жици в далекопроводи, отстреляни, отровени птици, малки, паднали от гнездата си… Като истински пациент, всяко постъпило животно се записва в амбулаторна книга, получава пластмасов стационарен пръстен и медицински картон, описващ преминатото лечение, храненето, теглото.

Животните пристигат тук от цялата страна. Доброволци по места и регионални инспекции по околната среда и водите съдействат за транспортирането на птицата до центъра. Често птиците пристигат в Стара Загора с обикновени пътнически автобуси. „Доста от шофьорите на междуградски автобуси вече знаят за нас и често ни казват: „Ето, пак ви носим пациент, какво стана с предишния?”, разказва Сашка. Друг път хората, намерили ранено животно, сами докарват пациента в Стара Загора. Наскоро софиянец дошъл със собствената си кола, за да доведе в центъра горската ушата сова, която намерил. Оставил птицата и си тръгнал обратно за София с плакати и брошури от центъра. Единственото му притеснение било жена му да не разбере къде се намира в момента.

Като истинско спешно отделение, центърът приема болни през цялата седмица и почти по всяко време на денонощието. В постоянния екип са ветеринарните лекари Сашка Витанова и Христина Христова, както и един от основателите на центъра, а сега управител – Ивайло Клисуров. При по-сложни операции помага и д-р Слави Цеков, собственик на ветеринарни клиники в Стара Загора. Освен постоянния екип, тук има и доброволци. Ричард идва от Германия по програма „Младежта в действие” на Европейската комисия. Доброволец е по дейност 2 на програмата – Европейска доброволческа служба. Прекарал е в центъра 9 месеца, вече говори чудесен български и се справя добре с грижите за пернатите пациенти. Италианецът Федерико е тук едва от няколко дни, но ще остане цяла година. Осъзнава, че работата с птиците съвсем няма да е лесна, но се надява, че ще се справи. Ветеран сред доброволците е Марин – единадесетокласник във ветеринарния техникум. Преди четири години дошъл в центъра от чисто любопитство. Толкова му харесало, че сега не може да си представи живота без дивите пациенти и работата си в клиниката.

Около 95% от пациентите тук са птици. Приетите животни остават в центъра, докато оздравеят и състоянието им позволи да се върнат обратно в природата. 35-40% успяват да се възстановят и да бъдат върнати в естествените им местообитания. Сред тях са защитени видове орли, лешояди, соколи, пеликани. Понякога обаче травмите са толкова тежки, че животното няма как да се оправя само навън. Тогава то се превръща в „стационарен пациент”, който остава постоянно под грижите на екипа от центъра и обикновено става част от размножителната програма.

Такава е историята на розовия пеликан Грую, който се е превърнал в любимец на посетителите и емблема на центъра. Грую е доведен тук преди повече от десет години с простреляно крило, което се налага да бъде ампутирано. Оттогава до днес той си има постоянен дом с езерце, зеленина и дори съпруга. От центъра са се погрижили да му намерят партньорка, която логично получава името Груювица.

Доктор Сашка Витанова и доброволецът Ричард подготвят пациента за манипулация. Снимка: авторката

Белоглавата лешоядка Плешка (от Плешивка) е в центъра повече от седем години. Пристига със счупена бедрена кост, която след операцията остава по-къса. Лешоядите са тежки, големи птици, не могат да излетят от място, без да се затичат, което означава, че травмата ще й пречи. Екипът на центъра преценява, че рискът тя да бъде пусната на свобода е много голям. „Преди три години снесе яйце, тогава беше сама и разбрахме, че е дошъл моментът на зрялост. Преди две години я „омъжихме”…”, разказва Сашка. Опитите за създаване на поколение обаче засега са неуспешни. Първият път двойката лешояди не успява да опази яйцето си и то се чупи, вторият път заради неправилно мътене, ембрионът не успява да се развие. Сашка обаче е оптимист: „В природата е нормално първите една-две или три години млада двойка да не се справи. Но всички стискаме палци догодина да имаме малко лешоядче…” . Белоглавите лешояди са защитени в България и от центъра се надяват чрез размоножителната програма след време да помогнат за увеличаването на популацията на вида.

Екипът се е заел и с нелеката задача да реинтродуцира в България изчезналия вид брадат лешояд. Птицата е символ на българската природозащита – стилизираният й силует продължава да стои на зеления знак с къщичка за птици, указващ защитени територии. Видът обаче изчезва от страната през седемдесетте години. Последният брадат лешояд в България е намерен мъртъв през 1980-а. Някой го е убил и отрязал краката му… В една от волиерите в Стара Загора вече живеят двойка птици от редкия вид, предоставени от център за размножаване на брадати лешояди в Херингси, Австрия. Макар че двойката още не е достигнала полова зрелост, от Спасителния център се надяват след време тя да има поколение и видът брадат лешояд да се върне отново в България.

Този черен лешояд е изпратен в центъра от парка „Дадя” в Гърция. Видът няма популации в България. Снимка:авторката

„Стремим се колкото може повече хора да идват тук и да имат досег с тези животни, правим колкото се може повече кампании”, разказва Сашка, според която е наистина важно хората да знаят за съществуването на центъра и за възможността да помогнат. Освен чрез дарения и финансиране, те могат да го направят като се включат в осиновителната програма на центъра. Идеята на програмата не е човек да си вземе вкъщи домашен любимец с дълги нокти и остър клюн, а просто да поеме издръжката на някое от животните, които се нуждаят от грижа. Според Сашка към инициативата не липсва интерес, „осиновители” вече има, като много от тях са деца. Ученици от Второ основно училище в Стара Загора вече четири години подред организират коледни и първомартенски базари, на които продават саморъчно направени мартеници и картички. Спечелените пари отиват за осиновяване на някой от пациентите в центъра.

Въпреки че всички се радват на осиновените животни и редовно се информират за състоянието им, е много важно птиците да не свикват с хората, да нямат много контакти с тях. „Колкото повече свикват, толкова повече се отдалечават от естественото си развитие”, казва Сашка и допълва, че най-хубавата част от работата тук е моментът, в който птиците излитат на свобода. Тогава става ясно, че вложените усилия са имали смисъл, че си се е свързал с природата, помагайки й да запази своята цялост: „Птицата излита от ръцете ти за миг, след петнайсет секунди може да се изгуби в небето и да не я видиш повече, но тези секунди са невероятни…”.

Още за центъра можете да видите на сайта на Зелени Балкани.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.