Седем мита за порнографията
Когато в последните години на социализма се появиха видеомагнетофоните – главно в домовете на номенклатурата и на пътуващите в чужбина като моряци и шофьори на тирове – те се приемаха преди всичко като приспособления за гледане на порнофилми. Е, и кунгфу екшъни с Брус Ли. „Имат видео, значи гледат порно!“
После и в първите видеотеки имаше цели редове касети с надпис „Порно с превод“. Цялото световно кино минаваше под знака на легендарното възклицание: „Я, я, дас ист фантастиш!“ Къде е сега това порно от домашните и кварталните видеотеки? Според данните, някъде извън първата десетка на най-гледаните жанрове.
Порнографията и нейните любители почти изцяло са се пренесли в интернет. Нейните противници също. Преди сто години застъпниците за нравственото здраве на обществото съчиняваха страшни приказки за мастурбацията – тя водела до умствена непълноценност, а по дланите пониквали косми. Впрочем, гледането на порно е твърде сходно с мастурбацията. Не само защото от първото като правило следва второто. А и защото всички се занимават и с двете от време на време, но кой знае защо не си го признават. Може би затова днешните моралисти се нахвърлят със същия плам върху порнографията и насаждат с нелепо усърдие поне 7 мита за нея.
Мит 1. Порнография гледат само маргиналите и перверзниците
Всъщност годишният оборот на порнопродукцията в света е над 60 милиарда долара. Само американците всяка година купуват или наемат 800 милиона екземпляра порнофилми. С порнографията са свързани 12% от всички интернет-сайтове и една четвърт от запитванията в търсачките. Наистина, основната част от тези търсения се генерира от най-активните потребители, но все пак 70% от мъжете на възраст от 18 до 24 години посещават порносайтове като минимум веднъж на месец. Тогава трябва да е вярно едно от двете: или обществото е съставено изцяло от маргинали и перверзници, или мнението за ненормалността на любителите на порно е меко казано, леко преувеличено.
Мит 2. Порнографията е престъпен бизнес
Ако се гледа Наказателният кодекс, това е така: разпространението на порнография действително е извън закона, следователно, целият порнобизнес е криминален. Но съвсем доскоро у нас за престъпление се смятаха и хомосексуализмът, и частното предприемачество. Ако се легализира порнографията като жанр, което е направено в много страни по света – ще остане ли в нея нещо криминално?
Твърди се, че производството на порнография е неразривно свързано с насилие над моделите, сексуална експлоатация на деца и други ужаси. Всъщност със снимане и разпространение на детска порнография и „снъф“ (документални снимки на реално насилие и сексуални извращения, дори убийства) се занимават криминални групировки, към които производителите на „обикновено“ порно нямат никакво отношение. Нещо повече, професионалната етика на порнографа (а тя съществува) задължава всекиго, който се сблъска с детска порнография или снъф, незабавно да съобщи на съответните органи.
Мит 3. Порнографията представя жената като сексуален предмет
Вероятно авторите на подобни мнения са жестоко измамени от някого, който им е дал да гледат не порнография, а сцени от филм за зверствата на окупатори. Или пък всички жени, посещаващи порносайтове – а жените са една трета от аудиторията им – са до една мазохистки. В действителност героинята на стандартния порнофилм по всякакъв начин подчертава удоволствието, което й доставя сексът, тя демонстративно се наслаждава на ставащото. Култовият филм „Дълбокото гърло“ (1973) дори е основан изцяло на това, че именно жената изпитва неземно удоволствие от този вид секс. Така че, ако някой разглежда порнографията като образец или учебно пособие – ще научи на първо място, че сексът подарява на жената не по-малко радост, отколкото на мъжа, и че няма „мръсни“ начини да се прави секс.
Мит 4. Порнографията е причина да расте броят на изнасилванията и на другите престъпления на сексуална основа
Този мит дължи раждането си на големите колекции от порнография, които често се откриват при обиски у сексуалните маниаци. Но такава причинно-следствена връзка не е доказана от никого – много повече хора също притежават такива колекции, но не извършват престъпления. Наскоро беше публикувано изследване въз основа на статистическите данни за влиянието на порнографията върху динамиката на изнасилванията. Професорът по икономика Тод Кендъл от Университета „Клемсън“ (Южна Каролина) стига до извода, че гледането на порно води до намаляване на броя на изнасилванията. С други думи, някои гледат порно, вместо да извършват сексуални престъпления. Жалко е само, че това „лечение“ не действа на всички насилници.
Мит 5. Порнографията е еднообразна
Ако вие също мислите така, значи просто знаете малко за порнографията. Матюр, дрънк, бизар, аматьор, ебони, фемдом, bbw, хейри, ъпскърт, хентай – са само малка част от названията на „нишите“ или жанровете на порноиндустрията. А изобретателността на европейските или американските порнографи бледнее в сравнение с това, което се произвежда и продава като порнография в Японии. Например, във филмите „ха даисуки“ („любов към зъбите“) не показват нито голи тела, нито полови актове – само едри планове на миене на зъби, дъвчене и стоматологически прегледи. А в „китанаи куцушита“ („кално-под-обувките“) – момичетата се събуват и шляпат в калта по бели чорапки. Но щом някой мастурбира докато го гледа – значи това също е порно.
Мит 6. Порнографията предизвиква болестна зависимост
Огледайте се наоколо: сред вашите познати със сигурност има пушачи, алкохолици или дами, които не могат да живеят без нещо сладко. А колко „зависими“ от порното познавате?
Мит 7. Порнографията е аморална
Ако е така, ще трябва да признаем, че аморален е сексът – всъщност, порнографията не съдържа нищо друго освен изображения на секс.
Ползата от порното
Ако докато се занимавате със секс, пуснете порнофилм – той ще стане пикантна подправка към креватните забави.
Порното прави секса в самота по-малко самотен.
От порнофилмите може да се научат нови неща за техниките в секса, за да се изпробват при случай.
Порнографията разширява кръгозора и повишава общата култура – от къде другаде може да се научи какви невероятни неща правят хората в леглото?
Порнографията е много смешна. Актьорите правят такива физиономии и дрънкат такива глупости, докато изобразяват горещи страсти, че надминават всеки комик.
Вредите от порното
Онези, които много искат да открият в порнографията поне нещо вредно, не трябва да се отчайват. Може би ще ги утеши, например, че:
Порнографията наистина може да доведе до развитие на комплекси на сексуална основа. Малко мъже могат да се похвалят с габарити на интимните части, сравними с 25-те сантиметра на Роко Сифреди, и далеч не всички жени могат да повторят изпълненията от „Дълбокото гърло“. Но ако се говори за сантиметри, стандартът 90-60-90, който няма никакво отношение към порнографията, е довел до много повече нещастия.
Прекаленото увлечение по порнографията за стимулиране на угасващия сексуален интерес към партньора няма да помогне да се решат проблемите в отношенията. Много скоро и с това се свиква и то престава да действа – а проблемите не изчезват.
Тъкмо порнографията е виновна за разпространената употреба на втръсналата думичка „коте“ (когато се използва не за пухкавото и палаво домашно животинче).