Пътят на Джон Маккейн е осеян с капани

Кандидат-президентът на републиканците Джон Маккейн слуша въпрос на пресконференция в Отава. Маккейн получи тежко партийно наследство от настоящия президент на САЩ и непосилната задача да се хареса и на твърдите си привърженици, и на независимите. Снимка: Ройтерс

Джон Маккейн си осигури президентската номинация на Демократическата партия отдавна, но едва миналата седмица, на 12 юни, от надпреварата се оттегли последният му съперник – Рон Пол, републиканец либертарианец, противник на войната в Ирак. Но Рон Пол и избирателите, които той вдъхновяваше с посланието си за малко правителство, все още създават проблеми на Маккейн.

Дълго време, след като сенаторът беше спечелил математически номинацията, значителен брой поддръжници на Пол продължаваха да гласуват за него на първичните избори. На 3 юни Пол спечели 14 на сто от гласовете в Ню Мексико и 17 на сто в Южна Дакота. Книгата му „Революцията: манифест“ изненадващо стана бестселър, което показа, че той е напипал чувствителна струна у част от републиканците. Освен това, вместо да подкрепи съперника си, Пол каза хубави неща за Боб Бар, бивш конгресмен републиканец от Джорджия, който стана кандидат за президент на малката Либертарианска партия.

На Маккейн не му е от полза, че засега марката „републиканци“ не се харесва. Президентът е все така непопулярен – подкрепата за него е най-ниска, откакто се правят модерни социологически проучвания. Едва 16 на сто от участниците в тях смятат, че страната върви по правилния път. Онези, които се определят като демократи, са 37 на сто, а като републиканци – 28 процента.

Либертарианците ще окажат незначително влияние на изборите през ноември. Но Бар може да се окаже фактор в някои щати, където републиканците имат превес. Например анкети в Северна Каролина, включващи и Бар, показват, че демократическият кандидат Барак Обама е само с два-три пункта зад Маккейн. Този щат беше спечелен от Буш през 2004 година с мнозинство от 12 пункта. Бар може да предизвика главоболия за Маккейн в някои западни либертариански щати, чийто електорат от „червен“ става „пурпурен“.

По правило, подобно на всеки кандидат, Маккейн трябва да съумее да се хареса и на твърдите привърженици на своята партия, и на независимите. Но полето му за маневриране е необичайно стеснено. Републиканската партия има няколко „бази“ и ухажването на всичките може да се окаже доста сложно. Ако напомня на религиозните консерватори за продължителната си битка срещу абортите, кандидатът може да отблъсне умерените – значителното мнозинство американци, подкрепящи Roe v Wade (решението на Върховния съд, което отменя закони и разпоредби за забрана на аборта).

На хората с консервативни възгледи за икономиката и бизнеса Маккейн обещава растеж чрез ниски данъци. Но понякога той ги стряска с риторика, враждебна към бизнеса. Освен това те хранят известно подозрение към него, защото през 2001 година се обяви против предложеното от Буш намаление на данъците, макар че напоследък прегърна тази кауза. Една от солидните бази, на които разчита, са хората с консервативни възгледи за националната сигурност. Те се възхищават на твърдостта му за Ирак. Но макар американците да не искат САЩ да загубят войната, анкетите сочат, че според тях цената за нея е твърде висока. Колин Пауъл – държавен секретар на Джордж Буш от началото на войната – каза на пресконференция на 13 юни, че не е изключено да гласува за Обама.

Изборът на кандидат за вицепрезидент ще бъде много важно решение за Маккейн. Един от фаворитите е Тим Пъленти, губернатор на щата Минесота. Той е с консервативни икономически възгледи и е роден в работническо семейство. Известен е с любимата си фраза „републиканците от клуба на Сам“ („Sam’s Club Republicans“ – бедни избиратели, които предпочитат намаляване на данъците пред засилване на ролята на държавата). Той на два пъти спечели избори в щат, който по традиция е имал губернатор демократ. По-смел избор би бил 37-годишният губернатор на Луизиана Боби Джиндал, католик и американец от индийски произход. На Маккейн му е необходим човек с опит в икономическата политика или управлението на икономиката, защото все повече избиратели отправят тревожни погледи към икономиката. Затова се споменават имената на Роб Портмън, бивш търговски представител, и на Мег Уитман, бивша шефка на e-Bay. Но евентуална кандидатура за вицепрезидент на който и да е от тях крие рискове – избирането на твърд консерватор ще помогне на Обама да представи републиканските кандидати за президент и вицепрезидент като екип за трети мандат на Буш.

Джон Маккейн е единственият кандидат на своята партия, който има прилични шансове да спечели. Но той трябва много да се пази от грешки и да се надява, че Обама ще се препъне. Нови социологически анкети показват, че Маккейн изостава с пет до седем процента зад съперника си демократ. Тази разлика може да се увеличи, докато Демократическата партия лекува раните си от двубоя Обама-Клинтън, а икономическите облаци се сгъстяват. Дори и да дойдат добри новини от Ирак, които очевидно биха помогнали на Маккейн, желанието на американците за изтегляне на войските може да се засили. Сенаторът Маккейн има непреклонен нрав, но пътят пред него е осеян с капани.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.