Съмнително гласуване за български символ

Гръцка монета от 1 евро с изображение на бухал, каквото е имала тетрадрахмата на Атина от 5 в. пр. Хр.
Австрийска монета евро с изображение на Моцарт.

Кирилицата, Мадарският конник, розата, Царевец или Рилският манастир – един от тези 5 символа ще бъде избран за „глобален“ символ, представящ България пред света. На 29 юни ще стане ясно кое изображение печели. То щяло да бъде и знак върху гърба на българската монета евро. Кампанията „Българските символи“ е организирана от БАБТИ – Българска асоциация за бизнес и туристическа информация.

Но организацията и гласуването са повече от съмнителни.

Кампанията започна през 2007-а година с предоставянето на възможност всеки желаещ да даде предложение за символ на България. Организаторите казват, че са получени са над 20 хиляди предложения, като общественият съвет на кампанията е избрал 33 сред тях, които са предложени за гласуване в сайта http://infobulgaria.info.

Испанска монета евро с изображение на сегашния крал Хуан Карлос.
Френска монета от 1 евро със стилизирано изображение на дърво.

В Обществения съвет влизат имена като Николай Овчаров (виж тук интервю с него), Божидар Димитров, Георги Китов, Лили Иванова, Нешка Робева, Стефка Костадинова, Валя Балканска, Христо Мутафчиев, Уляна Пръмова и други. Няма основания някой да се съмнява в тези имена или в добрите им намерения, но кампанията е на път да определи символ, който не е избран от достатъчен брой българи и по начин, който няма да излъчи най-подходящото. Финалът на кампанията се свежда до гласуване, без да са претеглени всички „за“ и „против“ (виж по-долу).

Организаторите твърдят, че след няколкомесечното гласуване, изборът е ограничен до кирилицата, Мадарския конник, розата, Царевец и Рилския манастир. Според тях посещаемостта в информационния портал е достигала до 37 000 уникални посещения на ден, когато е имало рекламни кампании. Вече имаме близо милион гласували – чрез Интернет и с талони, обясниха от БАБТИ. Организаторите твърдят, че са разпространени 4 милиона талона за гласуване, които се попълват от желаещи да участват.

Италианска монета от 1 евро с изображение на Витрувианския човек на Леонардо Да Винчи.
Германска монета от 1 евро с изображение на традиционния орел.

Справка в сайта alexa.com, който следи посещаемостта на всички интернет страници в глобалната мрежа, обаче показва, че посещаемостта и вероятното гласуване в страницата за символите са незначителни – около 3000 посещения на ден, а в повечето време – по-малко. Справка в българския брояч tyxo.bg пък показва, че посещаемостта е почти абсолютна нула. Вероятно става дума за грешка на брояча или неточност на регистрацията в него. Така или иначе е несериозно да се твърди, че има близо милион гласували (включително с талони).

Т. нар. пейдж ранк на сайта, който се определя от Гугъл, е 3 от 10. Това е твърде нисък ранк за сайт, който претендира да има голяма посещаемост – до 37 000 посещения на ден в пикови моменти, когато има рекламни кампании, според твърденията на организаторите (за сравнение – в. „Дневник“, примерно, има ранк 6 от 10 с около 20 000 посещения на ден).
Анкетата “Българските символи” не отговаря на съвременните стандарти за Интернет – гласуването и посещенията да са максимално лесни. Посетителят влиза и започва да отговаря на различни въпроси, които следват едно след друго и не знае колко му остава до края. Следва досадно попълване на имена, възраст, адреси, имейл и т. н. Този вид гласуване едва ли ще привлече много участници. Много от тях са разгледали и са се отказали, щом са тръгнали да следват досадния начин на гласуване.

Логото с роза-слънце, което беше избрано през 2004 г. за символ на България.

В сайта също така никой не може да разбере как върви гласуването до момента и какви са резултатите.
Бедата е, че само организаторите и стопаните на сайта могат да обявят цифра колко са гласувалите и кой води по точки. Тази, която съобщиха официално, макар и приблизителна, не може да бъде вярна, поне по отношение на Интернет. Това поставя под съмнение цялото гласуване.
Ще бъде избран символ, който според организаторите трябва да се сложи на българската монета евро, макар че процедура за такъв избор не е определяна от държавните институции. Както е известно, лицето на монетата е еднакво за всички европейски страни, а гърбът се избира от всяка една от тях. Например Гърция е сложила на гърба на монетата си бухала (кукумявката) на Атина – изображение, което е било от едната страна на тетрадрахмата на Атина, монета от 5 век пр. Хр. (виж снимките). Испания е сложила образа на испанския крал, Франция – стилизирано дърво, дело на съвременния художник Хоаким Хименес, което символизира живота, последователността и растежа. Германия – традиционния си орел.
Въпросът за избор на български символ въобще не е обсъждан от официалните държавни институции и БНБ, в чийто приоритет е изборът на изображения за монети. Акцията е дело на рекламно-туристическа асоциация, която може и да претендира да определи чрез гласуване такъв символ, но какво ще има на монетата вероятно ще се определя тепърва.
Свеждането на избора само между тези 5 символа издава погрешен подход и процедура.

На 15 юни се проведе дискусия за избор на глобален символ. Николай Овчаров застана твърдо зад Царевец, Божидар Димитров подкрепи Мадарския конник, Николай Василев – министърът на държавната администрация, настояваше за кирилицата, вицепремиерът по европейските фондове Меглена Плугчиева защитаваше символиката на Рилския манастир, а Румен Драганов – директор на Институт за анализи и оценка в туризма, уверяваше в уникалността на розата и розовото масло.

За и против

Розата

В началото на декември 2004 година министерството на икономиката избра роза за символ и лого на България след конкурс сред художници (виж тук). Сегашният избор отхвърля предишния.

Розобер в Казанлъшко. Оказва се, че розата е отглеждана по българските земи още по времето на траките – към 5 век пр. Хр. Снимка: Валентина Петрова

Оказва се, че розата съвсем не е внесена в България от далечни земи в късни времена, както често се пише и говори. Според специалисти тя е виреела тук и е символ на тракийските земи, впоследствие станали български. Още бащата на историята Херодот (484-425 г. пр. Хр.) пише за цветето, съществувало в земите на древна Тракия: „…рози, всяка от които имала по шестдесет листа и по ухание превъзхожда всички видове.“ (Херодот, VIII, 138) „Трябва да се изходи от началното, че рози има навсякъде, но най-хубавите, най-ароматните рози са именно тук“, смята нумизматът Ставри Топалов. Той показва две монети на одриския владетел Аматок (389-380 до 356 г. пр. Хр.), на които е изобразена розата като символ. Самият нумизмат притежава такива монети от IV век пр. Хр. Оказва се, че никоя държава не може да се похвали със символ с такава давност. „Херодот пише, че тракийските владетели са имали градини, в които специално са отглеждали такива рози“, допълва Топалов.

Монета на одриския владетел Аматок (389-356 г. пр. Хр. с прекъсвания), на която в горния край е изобразена роза. От колекцията на Ставри Топалов
Монета на одриския владетел Аматок (389-356 г. пр. Хр. с прекъсвания), на която в горния край е изобразена роза. От колекцията на Ставри Топалов

В полза на розата може да се посочи сравнение с други страни. Например символът на Канада е един кленов лист. Българската култура обаче води до предпочитания към по-сложни и натруфени изображения – например гербът на страната е с три лъва.
Възраженията против розата са по-скоро насочени към нарисуваното лого от 2004 г. То има оригиналната идея да съчетае розата и слънцето едновременно, но не се харесва на всеки.

Гърбът на монетата е с грозд.

Възможно е да се избере друго изображение на роза или да се заимства от тракийските монети. Някои още погрешно смятат, че розата е внесена през Средновековието по българските земи. Други възразяват, че дори да е от времето на траките, българският символ не трябва да има връзка с тях, а с държавата, основана от прабългарите, дошли на коне през Дунава.

Мадарският конник

Той представлява изсечен в скалите релеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в Североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км. от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1972 г.

Мадарският конник. Изображението е размито от времето. Напомня Св. Георги и Св. Димитър. Снимка: Булфото

Релефът представлява триумфиращ владетел. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан Тервел (701-721 г.).

Символът обаче не е толкова популярен сред чужденците, колкото розата примерно. Изображението върху скалата е с размити очертания и за да се използва за символ, трябва да се дорисува от художник. Самата сцена не звучи много представително за български символ и ще предизвиква неясноти – напомня на св. Георги или св. Димитър.

Кирилицата

Кирилица е едната от двете азбуки (заедно с глаголицата), използвани в старобългарския език. Разпространена е сред южните и източните славянски народи в Европа. В Русия и Македония се използва и до днес, а до 19 в. се е използвала и в Румъния.

Глаголица и кирилица. Неудобството е, че кирилицата е писменост и на Русия и чужденците ще я свързват главно с нея. А глаголицата е мъртва писменост.

Традиционно кирилицата бе приписвана на ученика на Кирил и Методий, Климент Охридски, а името й – в чест на св. Кирил. Последните археологически открития при Преслав обаче показаха, че кирилицата се появява и е наложена в Преславската литературна школа много преди тя да се започне да се употребява в Охрид. Тези факти наложиха да се приеме, че кирилицата е създадена в Преслав, където св. Наум е оглавявал книжовна школа. Има и други мнения по този въпрос, например, че кирилицата е възникнала преди глаголицата, но последните отдавна са отхвърлени. Според учени създаването на кирилицата, по подобие на латиницата, е повлияно от гръцката азбука с добавени нови букви, както и глаголицата е разработена на основата на гръцкия минискул с някои ортографски добавки.
Неудобството да се изберат букви от кирилицата за символ е, че тази азбука е и на Русия. Като по-голяма държава, повечето чужденци ще свързват буквите с нея, без да са наясно с подробностите от историята, че това е българска азбука, възприета и от другите славяни.
Красивите букви от глаголицата са по-подходящи за символ, но това е мъртва писменост и не може да бъде израз на най-българското.

Рилският манастир

Рилският манастир е създаден през 30-те години на Х в. в Рила. Манастирът е бил многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван. Рилската обител е придобила сегашния си облик към средата на миналото столетие. Тя е най-голямата и най-почитаната българска обител. Смята се, че създател на Рилската обител е първият български монах-отшелник св. Йоан Рилски (876-946 г.)

Рилският манастир. Снимка: Булфото

Не е в полза на Рилския манастир фактът, че сградите са многократно реконструирани и имат сравнително съвременен вид. Някакъв по-стар образ на манастира не се е запазил и не е популярен. Все едно да избереш за символ на България катедралата „Св. Александър Невски“, която е дори по-стара като постройка от обновените крила на Рилския манастир, но не е нещо изключително или обобщаващо за България.

Хълмът Царевец

Хълмът Царевец. Кулите и крепостните стени са строени по време на социализма през 70-те години и не са автентичните постройки от средновековието. Снимка: Булфото

Крепостта Царевец е разположена край самия център на град Велико Търново (виж тук видео за историческия хълм Царевец). Тя е била главната българска крепост по време на Второто българско царство (1185-1393). През Средновековието хълмът е бил изцяло застроен с жилищни и административни постройки. Нищо от тях не е останало здраво по време на турското робство. Чак през 70-те години на миналия век, по време на социализма, крепостните стени, кули и катедралата са построени наново по стари рисунки и следвайки очертанията на запазените тук и там основи. Недостатък е, че образът, който се вижда сега, не е автентичен образ на старата крепост. И сам по себе си не е достатъчно концентриран израз на България и българското, няма да бъде безспорен символ.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.