Защо мъжете умират първи?
При мъжете вероятността да умрат преди да навършат 65 години е два пъти по-висока отколкото при жените. Защо те са по-слабият пол и какво могат да направят, за да живеят по-дълго?
Има една чудесна история, която Мариан Легато, авторка на бестселъри в Америка и професор по клинична медицина в Колумбийския университет, разказва за баща си. Той бил нисък, мускулест и в добра форма, преуспяващ лекар – също като дъщеря си. В живота си освен медицината той имал още една страст – ловът. Обичал да взима сина си на честите пътувания за ловуване и един път стигнали до края на поле със слънчогледи. „Растенията били високи и оплетени едно в друго и било много трудно да се върви между тях. Баща ми, който тогава беше на около 70 години, навел главата си и просто тръгнал напред, упорито напредвайки през полето без да се оплаква, без да спре за почивка и без да коментира колко труден без съмнение бил пътят. На друго пътуване брат ми го намерил да седи на края на леглото и да пуши – в три часа сутринта. „Какво става, татко?”, попитал той. Баща ми отговорил, посочвайки главата си: „Прекалено много движение.” Казал само това. Никога не се било случвало да сподели мислите си със сина си или с някой друг.”
Погледът към семейния modus operandi е отправен в първата глава на най-новата книга на д-р Легато „Защо мъжете умират първи”. Тя илюстрира истината за мъжката психика: умишленият отказ да се моли за помощ. Бащата на д-р Легато поемал рискове, бил много самоуверен и отхвърлял всичко, което можело да се приеме като знак за слабост. Той умрял от рак – десет години преди съпругата си – и до голяма степен това се дължало на факта, че игнорирал кръвта в урината си цели две години, преди да помоли колега да прегледа пикочния му мехур.
Част от решението за д-р Легато е мъжете да започнат да живеят по женски. „От най-ранна възраст на мъжете им се казва да преглъщат нещата, пише тя. Когато се социализират, продължават по същия начин и работа на жените е да ги карат да ходят на лекар, обикновено без резултат.”
Странно е, че в общество, където здравето се е превърнало в мания, не се опитваме да отговорим на най-основния от всички въпроси – защо единият пол трябва да умира преди другия. Според статистиката жените живеят седем години повече от мъжете. Момченцата умират по-често от момиченцата. Във възрастта между 20 и 24 години умират три пъти повече мъже отколкото жени, а за мъжете е два пъти по-вероятно да починат преди да навършат 65. Сърдечни заболявания, рак, самоубийства, инциденти и убийства застрашават най-често мъжете.
Разликите в продължителността на живота между половете озадачава лекарите от двете страни на Атлантика. Във Великобритания сър Доналд Ейчисън, бивш съветник на правителството по здравните въпроси, обяснява тази разлика с една-единствена дума: хормоните.
Основната причина за смъртта на младите, заредени с тестостерон мъже, са инцидентите и насилието, докато в по-напреднала възраст те са покосявани от сърдечни заболявания – срещу които жените са защитени от женския хормон естроген. Много от мъжете умират и от рак на белите дробове, защото по правило са по-тежки пушачи. „В прибързаната и дръзка природа на мъжете е заложено да бъдат по-слабия пол”, казва Ейчисън.
Д-р Легато е съгласна, че в хормоните се крие „огромна част от отговора”. Но това повдига нови въпроси. „Защо не търсим подобни на естрогена молекули, които да пазят мъжете от сърдечни болести, пита тя. Мъжете започват да умират от сърце от 35-годишна възраст – това трябва да бъде прието за също толкова важно, колкото и ракът на гърдата.”
Преди 20 години мъжът и жената бяха смятани за еднакви по отношение на начина, по който функционират телата им. Постепенно това виждане се промени и стана ясно, че двата пола са различни не само видимо, но и във всяка система от тяхното тяло. През 1992 година д-р Легато написа „The Female Heart“, като изследва причините защо сърдечните болести засягат мъжете и жените по различен начин. Този опит я накара да създаде дисциплината на полово обособената медицина.
Днес половете стават все по-хомогенни и постоянно сменят ролите си. Тя е интервюирала жени-войници, пожарникарки и боксьорки, но също и мъже-домакини. Много е рано обаче да се каже дали този напредък ще промени нещата и на по-дълбоко ниво. Защо например при жените има повече случаи на меланом (най-сериозната форма на рак на кожата), но повече смъртни случаи при мъжете?
Д-р Легато проследява „крехкостта” на мъжете през целия им живот. Тя твърди, че смъртоносни могат да бъдат и биологичните различия, и социалният натиск върху мъжете. Сега тя има две собствени деца – син и дъщеря, към които признава, че се е отнасяла различно. Момчето изпратила в училище, прословуто със строгата си дисциплина, а момичето отишло в по-леко училище.
Последствията от това решение вече личат. Синът й, адвокат на 30 години, скоро й се обадил, за да й каже, че е болен и че няма да отиде на работа. След три дни се обадил пак и станало ясно, че е много зле, но така и не бил направил нищо по въпроса. Д-р Легато казва: „Мисля, че ако беше помолил за помощ по-рано, щяхме да му помогнем да оздравее по-бързо. Иска ми се да прочете книгата ми, но знам, че няма да го направи. Не го интересува защо мъжете умират по-рано.”