Гордън Браун и избирателите: от медения месец до дъното на рейтинга
Критикуван в собствената си партия, обект на непрестанни критики и от опозицията, с все по-нисък рейтинг в допитванията на общественото мнение, Гордън Браун едва ли ще има настроение да празнува една година на „Даунинг стрийт“. Защото бъдещето му начело на правителството е под въпрос.
Когато наследи на 27 юни 2007 година тогавашния британски премиер Тони Блеър, бившият министър на финансите беше подкрепян почти единодушно. Той имаше призната икономическа компетентност, стилът му беше по-умерен и въплъщаваше обещанието за политическа промяна. Двата опита за атентати в Лондон и Глазгоу в дните, последвали идването му на власт, катастрофалните наводнения през юли и дипломатическата криза с Русия бързо дадоха на Браун възможност да прояви спокойствие, авторитет и решимост. И те му спечелиха истински „меден месец“ в отношенията с британците.
В края на юли допитване на общественото мнение показа, че неговата Лейбъристка партия се ползва с 38-процентна подкрепа. Консервативната опозиция имаше едва 32 процента. По-малко от година по-късно 57-годишният Браун е един от най-непопулярните британски премиери след Втората световна война. Торите имат над 20 процента преднина пред лейбъристите в допитванията на общественото мнение. В случай на парламентарни избори това би им позволило да спечелят удобно мнозинство в Камарата на общините. „Приближените на Браун наричат случилото се през последните 12 месеца трагедия“, казва Джонатан Фрийдланд, журналист в „Гардиън“ – всекидневник, традиционно благосклонен към лейбъристите.“При сегашната ситуация Браун просто не е на висотата на поста, който заема“, допълва журналистът.
По общо мнение вятърът започна да се обръща в началото на октомври. Тогава Браун реши, след като известно време беше подкрепял този план, да не насрочва предсрочни парламентарни избори на фона на непрестанно понижаващите се проценти на лейбъристите в допитванията на общественото мнение. Оттогава лидерът на Торите Дейвид Камерън на парламентарния контрол в Камарата на общините всяка сряда засипва Браун с критики. Обвинява го, че е нерешителен, че му липсва авторитет, че няма кураж. Изправен срещу него, Браун често пъти понася критиките, друг път отговаря нападателно, много често заеква. „Той не умее да общува, изстрелва речите си като с автоматично оръжие, не успява да развълнува аудиторията“, написа неотдавна „Гардиън“.
В защита на Браун трябва да се отбележи, че той управлява в неблагоприятна икономическа ситуация, при осезаемо забавяне на икономиката, световна финансова криза, рязко поскъпване на петрола и неблагоприятен развой на пазара на недвижимите имоти. „Премиерът най-често ставаше най-големият враг на самия себе си“, казва Филип Стивънс от „Файненшъл таймс“. Фиаското с банката „Нордън рок“, претупаната данъчна реформа или късното подписване на Лисабонския договор сериозно накърниха имиджа на Браун на ловък политик.
На местните избори в началото на май лейбъристите претърпяха най-тежкото си поражение от 40 години насам. Вината за това се приписва до голяма степен – в това число и от съпартийците на Браун – на посредственото му представяне като премиер. По-важните министри продължават да хвалят сериозното поведение на Браун, неговата почтеност и истинска воля за реформи. Но ако се вярва на британския печат, мнозина депутати лейбъристи вече открито задават въпроса ще бъде ли способен Браун да спечели битката на следващите парламентарни избори, които трябва да се състоят най-късно през май 2010 година. „Въпросът вече не е дали Браун ще се оттегли преждевременно, а кога и как ще го направи“, твърди Джон Рентоул от левоцентристкия „Индипендънт“.
По ирония на съдбата Браун ще започне втората година на „Даунинг стрийт“ 10 с вероятно поражение на кандидата от неговата партия в частичните парламентарни избори в един от бастионите на консерваторите. Изборите бяха насрочени след оставката на консерватора Борис Джонсън, който миналия месец беше избран за кмет на Лондон в битка срещу лейбъриста Кен Ливингстън.
По БТА