Чудовищни вулкани се събуждат под топящите се ледове

Топящ се айсберг на глетчера Ватнайокул в Исландия. Тъй като налягането на леда над повърхността намалява, надигащата се отдолу магма среща по-малко съпротивление, а вероятността за изригване на вулканите расте. Снимка: Ройтерс

Топящите се айсберги около Северния полюс намаляват налягането върху вулканичната повърхност под леда, а рискът от изригване на вулкани расте. Ако скалите под ледовете поддадат, може да се стигне до реакция, която ще прилича на внезапното отваряне на вряща тенджера под налягане. И взривът ще засегне не само Исландия и Северна Европа.

От 16 години геофизичката Каролина Паджли от университета в Лийдс (Великобритания) се занимава с вулкани. Интересът й е насочен основно към вулканите под арктическите ледове, които показват засилена активност. Давайки за пример вулкана Гримсвьотн, който се намира под Ватнайокул, най-големия глетчер в Исландия, тя описва един феномен, на който досега почти никой не е обръщал внимание. В последния брой на специализираното списание Geophysical Research Letters тя твърди, че глетчерът се топи и става по-лек, а по-ниското налягане отваря пътя на течната магма към повърхността.

„Досега тежестта на ледника беше в равновесие с налягането на напиращата отдолу магма”, казва изследователката. Намаляващото налягане нарушава равновесието между тежестта на леда отгоре и натиска на магмата отдолу. Ако скалите отдолу не издържат натиска, може да се стигне до мощна реакция. „Намаляващата дебелина на леда прави избухването на вулкана все по-вероятно”, е изводът на Паджли.

А едно изригване в европейското Северно море ще засегне не само Исландия и Северна Европа. В много региони на света под ледовете се крият вулкани. Според изследователката от промените са застрашени и вулканите в Аляска, на Алеутските острови, а в Южното полукълбо – в Огнена земя и в Антарктика.

Намаляващото налягане на глетчерите върху вулканичните скали има обаче и други последствия. Досега тежестта на леда притискаше вулканите под земната кора, но сега, когато тежестта на леда е по-малка, те се надигат бавно, но сигурно. Този процес се нарича изостазия и днес все още се наблюдава в северните части на Европа. Затова и около 10 000 години след стопяването на ледовете от ледниковата епоха във вътрешността на сушата, Скандинавия се издига с по няколко сантиметра на година. И никой не знае още колко време ще продължи този процес.

Към това трябва да се прибави и фактът, че надигащата се от скалите магма ги разяжда отвътре. „От 1890 година са стопени около 1,4 кубически километра скали”, пише геофизичката. А този процес също увеличава риска от изригване.

„Ако се стигне дотам, никой не знае какви ще са последствията”, обяснява изследователката и подчертава, че резултатите от проучванията в Исландия не може да се пренасят автоматично върху други части от земното кълбо. От една страна това се дължи на специалната история на възникването на Исландия, която се намира точно там, където се събират две континентални плочи и се е подала от морското ниво над повърхността на водата на Северния атлантически океан като връх на вулкан. Също толкова трудно е за учените да предскажат степента и времето, когато надигащата се магма би излязла на повърхността.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.