Защо фалираха кината на София?

Хората свикнаха да теглят филми безплатно, приватизираните салони работеха на загуба

Вратата на кино „Левски“ отдавна е заключена. Снимка: авторката

Кината в София едно по едно хлопнаха врати. Но причините не са в алчни инвеститори, които искат да превърнат всички кина в магазини. Истината е по-тъжна…

„Киното е в ремонт”, указва пожълтяла табела на входа на бившото столично кино „Модерен театър”. Открито през далечната 1908 г., като първото кино в София, от няколко години насам вратите му са здраво залостени, а ремонтът никога няма да се състои. Подобна е съдбата на повечето държавни кина, които през 2001 година бяха приватизирани и по-късно затворени. Тази участ обаче застигна не само тях, но и няколко частни кина, които се опитаха да бъдат различни, но не успяха да оцелеят.

В средата на 90-те кината в София са повече от 30. На почти всяка улица в центъра на столицата има работещ киносалон, а заглавията са разнообразни. „Изток”, „Сердика”, „Европа палас”, „Москва”, „Глобус”, „Витоша” са с поостарял интериор и техника, но продължават да функционират. Те влизат в състава на дружеството „София филм”, което управлява общо 11 сгради с 16 киносалона. „София филм” е приватизирана през 2001 година, като 75 процента от акциите са продадени на „Бългериан технолоджис“ ЕООД (дъщерна компания на гръцката медийна група „Tanweer”) на цена от 4.5 милиона долара (според публикации във вестниците от този период – 4,7 млн. лв.). По-късно „Бългериан технолоджис” става собственик на 97% от акциите на дружеството. Според условията на договора купувачът е задължен да запази предмета на дейност за срок от 10 години, но през 2004 г. кината започват да затварят едно по едно. „Бългериан технолоджис” се отказва от бизнеса и препродава кината. „Изток“, „Сердика“, „Европа палас“ и „Урвич“ са продадени на „Пеликан ритейл“, част от инвестиционния фонд „Икуест”. На мястото на част от кината, влизащи в дружеството, изникват търговски обекти. Подобна съдба вероятно очаква и останалите.

Кино „Център“ (по-късно „Ларго“) на „Раковски“ не успя да се задържи като частен салон и затвори врати. Снимка: авторката

От държавните кина в столицата днес продължават да функционират само „Дом на киното”, „Влайкова”, филмотечното „Одеон” и „Люмиер” (в което се прожектират филми предимно по фестивали). Филмови и културни дейци и до днес обвиняват държавата, че не си е свършила работата и че приватизацията на кината е довела до тяхното унищожаване. Много хора все още оплакват тъжната участ на софийските киносалони, без които София някак си не е същата. Съществува обаче и друга гледна точка – затварянето на киносалоните не е следствие от приватизацията, а от липсата на зрители и оттам – на приходи.

В подкрепа на тази теза е фактът, че не само държавните, но и частни киносалони не успяха да се задържат на пазара и се принудиха да затворят врати. Такава беше съдбата на частната верига „FX Cinema”, която бе купена от новия собственик на „София филм”. Въпреки модерния интериор и новото оборудване, салоните от веригата „FX” на „Ангел Кънчев“ 5 и кино „Левски” срещу парка „Заимов” са закрити през 2004 година. Част от веригата беше и киното в Евро-българския културен център, което все още съществува. Днес то се стопанисва от частна фирма със съдействието на центъра и Министерството на културата. Частното кино „Център” (по-късно „Ларго”) на ул. „Раковски” се опита да предложи ретро-обстановка и различни филмови заглавия, но накрая също затвори врати. Първият мултиплекс в столицата – „Юнайтед ню синема” в подлеза на НДК, с осем зали и повече от 900 места, просъществува няколко години и не издържа. Днес на мястото му се шири поредният софийски базар.

След построяването на комплекси като „Арена“ (на снимката), Cineplex и Cinema City, оцеляването на малките кина се оказа почти невъзможно. Снимка: авторката.

Броят на столичните екрани обаче не е намалял след затварянето на кината. Ако през 2004 г., когато се закрива „София филм”, в столицата има 18 – 19 екрана, днес те са над 50, два пъти и половина повече, отколкото преди четири години. Двата мегакомплекса „Арена Младост” и „Арена Запад” разполагат общо с 30 кинозали и над 6000 места, а от 2006 г. в тях се прожектира и дигитално кино. В София е открит и комплексът „Cineplex” в Сити център София (с 6 зали и 1500 места) – от същия инвеститор „Икуест”, който затваря кината на „София филм“ – тоест той е запазил броя на салоните. Открит е и „Cinema city” (с 12 зали и повече от 2400 места) в София Мол, където е и 3D-киното „Mtel Imax”(400 места).
„Този бизнес непрекъснато намалява като потенциал”, смятат Владимир Петров, бивш административен директор на „София Филм” и Емил Симеонов, бивш програматор пак там и във веригата „FX”. Днес те са съдружници в компанията за филмово разпространение „Pro Films” и продължават да следят кинопазара в България. Смятат, че кината не са затворени заради приватизацията, а чисто и просто заради условията на пазара. „Причината е една единствена и тя се казва пазарна икономика, обяснява Емил Симеонов. Ако киносалоните бяха държавни, те просто щяха да бъдат източени в джобовете на няколко държавни чиновници и пак щяха да бъдат затворени. Даже може би по-бързо, отколкото, когато бяха частни. Защото частниците все пак се опитаха да направят нещо. Но когато на теб разходите на месец са ти, да кажем, 200 хиляди лева, а приходите – 50 хиляди, трябва да си идиот, за да поддържаш този бизнес години наред. Поддържаш го половин година, година и половина-две и в следващия момент, като видиш, че си загубил 5 милиона, си казваш, еми стига толкова. Това е нормално. Някакви утопии са, че ако държавата се грижела за кината, те нямало да бъдат затворени. Това е абсолютна глупост.”

Пред бившето кино „Европа палас“ днес продават чорапи. Снимка: авторката

Според Емил и Владимир зрителският интерес драстично е спаднал през последните години, а киното отдавна не е сред най-популярните забавления за българина. „Хората постепенно спряха да ходят на кино, казва Владо. През 2000 г. най-голямата зала на „FX” беше 90 места и в 50% от времето беше пълна до дупка. През 2004 г., ако във въпросната зала влезеха повече от шест човека, ние се радвахме. Това е промяна в мисленето на хората.” Емил обяснява, че новите технологии (DVD-плейъри, плазмени екрани, съраунд), които позволяват един филм да се гледа качествено и вкъщи, също са си казали думата. „Ако навремето хората имаха ограничен кръг забавления и всеки казваше, къде ще ходим, ами на кино, сега вече масово се казва ще ходим на кръчма”, казва Владо. Според него цената на билетите не е определяща за ниската посещаемост на кината, особено що се отнася за София. Билетите в столицата вървят между 5 и 14 лв., в зависимост от киното и от това дали филмът се прожектира премиерно или предпремиерно. „Просто българинът предпочита да отиде на кръчма, да даде 50 лева, да залепи още 50 на челото на Ивана, защото е великата певица, отколкото да ги даде за културно мероприятие”, казва Емил.

„Модерен театър“ на ул.Мария Луиза отдавна е затворен и едва ли някога ще проработи отново. На входа му обаче продължава да виси табела „Киното е в ремонт“. Снимка: авторката

Спад на посещенията в киносалоните се усеща в цяла Европа, но в България той е особено драстичен при и без това малкия пазар. Според Емил Симеонов и Владимир Петров един среден френски филм (като пазарна стойност) във Франция прави толкова зрители годишно, колкото са всичките зрители в България за цялата година за всички филми. Разликите са съществени и в сравнение с други европейски страни. През 2006 г. например „Pro Films” пускат в кината френския филм „Сърцето ми спря да бие”, носител на осем награди „Сезар”. Общият брой на зрителите му в България е едва 3-4 хиляди души. По същото време филмът е пуснат и в Англия, където зрителите са 3 милиона и половина. Дори и като процентно съотношение съотнесено към населението на Англия, с 50 милиона жители, разликата е очевидна. „На Нова година във Франция тръгна новият филм на Люк Жаке (режисьорът на „Походът на императорите”), полу-игрален, полу-документален филм, който ние ще пускаме през септември, разказва Емил. На 20-ти януари бях в Париж и се видях с разпространителите на филма. Те ми казаха, че за 22-23 дни имат 2 милиона и 200 хиляди зрители и броят им продължава да расте. Не знам на колко са свършили, на колко е затворен филмът, но примерно да е затворил на 2 милиона и половина зрители. В България за цялата минала година, всички филми, барабар с „Карибски пирати” и т. н., имат общо 2 милиона и 150 хиляди зрители или нещо такова.”

Една от основните причини за ниската посещаемост на киносалоните у нас е безнаказаното пиратство, което не се контролира по никакъв начин. Новите филми се теглят от торент-тракерите за секунди, буквално часове след официалните кинопремиери. В сайтове като „Замунда” и „Арена” може да се намери всичко, при това – безплатно. „Едно време, когато пускаха „Междузвездни войни” в кино „Сердика” или филма „Коса”, се чакаше от сутринта до вечерта, за да си купиш билети за три месеца напред, спомня си Емил. Сега пускат „Индиана Джоунс” на световна премиера. „Прооптики” се счупват да го рекламират, правят всичко като по учебник. И след като те са инвестирали огромна сума пари, 12 часа по-късно, някакви мърльовци, с извинение, качват филма в интернет и 200 хиляди човека го свалят в рамките на една седмица…”

На мястото на кино „Москва“ в момента има базар. Снимка: авторката

Благодарение на „дивото пиратство” настъпва и краят на бизнеса с отдаване на видеокасети и DVD-та под наем. Въпреки цените от 1-2 лв за филм под наем и безкрайните промоции, които предлагат, видеотеките масово затварят. За това допринася и практиката от няколко години насам вестници и списания масово да се продават с филми на DVD за по 3-4-5 лева. При това положение наемането на филми се оказва безсмислено. Според Емил обаче много от филмите, които се продават с печатни издания, са пиратски, авторските им права изобщо не са платени. Нарушенията са безброй, а глобите са толкова ниски, че не могат да накърнят бизнеса на разпространителите на нелицензирано съдържание. „Глобата по закон ако не се лъжа, е между 300 и 1000 лв., обяснява Емил. Представете си, че сте една фирма, която произвежда пиратски дискове на „Том и Джери”. Продавате за един месец около 250 хиляди DVD-та средно с по един лев печалба. И после идват и ви глобяват 300 лева. Кое точно ще ви спре да го направите втори път?” Проблем се оказва и недостатъчния контрол от страна на държавата, която не успява да проследи всички нарушения. „Шапка им свалям на Министерството на културата, напоследък са започнали доста сериозно да следят за тези неща, но за съжаление регистърът се води от двама човека. И тия двама човека просто ако щат да спят в Министерството на културата, те не могат да следят абсолютно за всичко”, категоричен е Емил.

Стара табела на приватизираното дружество „София филм“ все още се вижда в едно от затворените кина. Снимка:авторката

Наред с пиратството, причина за ниската посещаемост са и малкото на брой киносалони в цялата страна. Ако допреди няколко години, те са били няколкостотин, днес са по-малко от сто и са концентрирани в големите градове – София, Варна, Пловдив, Бургас, Велико Търново. Градове като Русе, Плевен, Пазарджик, Хасково изобщо нямат кина. „През 2002 година сме правили прожекции на български филми в градове като Севлиево, имаше ученици, 14-15 годишни, които за първи път в живота си влизаха в киносалон. А тогава се ходеше на кино, представете си какво е положението в момента. Аз съм сигурен, че в момента една трета от тийнейджърите никога не са влизали в кино през живота си. И то в София, на национално равнище може би три-четвърти не са влизали в киносалон, казва Емил. При последните промени в закона за киното, след като ние за това нещо говорехме от десет години, най-накрая тази година държавата реши, че трябва да дава субсидии и на киносалоните, ама е след дъжд качулка, защото киносалони вече няма. Все пак е хубаво, че се опитва, поне останалите 50 киносалона малко или много ще се закрепят.” Емил и Владимир смятат, че най-важното за момента е да се предприемат по-сериозни мерки за ограничаване на пиратството. Дори това да стане обаче, те остават скептично настроени за бъдещето на кината: „Манталитетът на хората вече е променен и каквито ще мерки да се предприемат, това, което е било, няма да се върне по никакъв начин. Посещаемостта може да се вдигне, но то ще е с процент, а не в пъти”.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.