Инж. Божидар Митев: ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН доказаха, че европейски модел не работи у нас
Енергийните цени се определят политически,казва синдикалистът
Инж.Божидар Митев е учредител и председател на Независимата синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ. Роден е през 1945 г. в София. Завършил е Техническия университет в София, специалност „Топло и ядрена енергетика”. Основният му професионален опит е свързан с „Топлофикация София” АД, където през 1996 г. достига до председател на Управителния съвет и изпълнителен директор.
– Г-н Митев, не смятате ли, че т.нар. електроразпределителни дружества (ЕРД) не се договарят негласно помежду си за цени и др. Действат учудващо синхронизирано във всички свои практики у нас. Миналата седмица вкупом заплашиха с аварии и трудности в снабдяването с електроенергия в цялата страна, ако не се приеме исканото от тях поскъпване на тока. Приличаше на рекет…
– Аз не бих се ангажирал да твърдя, че има картелиране. Все още. Може би ще се стигне до това. Единната им позиция по отношение на цените е разбираема. От първия момент на влизането си в България като собственици, те консултират помежду си позиции по всички въпроси. Причината е, че договорите за покупката на тези дружества са еднакви. Предпоставката за картелиране е заложена още с продажбата на електроразпределенията. Новите собственици бяха едновременно стимулирани от държавата при сделката. С договорите тя им осигури изключителен финансов комфорт. Той им даде възможност да извършат сериозни инвестиции, която те не реализираха, въпреки че ни бяха представени като стратегически инвеститори.
-Затова ли не им поискаха пряк ангажимент за размер на инвестициите?
– Според мен трябваше задължително да им поискат в договорите. А тезата на ексминистър Милко Ковачев – регулаторната рамка ще ги принуди да направят инвестиции – видя се колко ги принуди.
– Но правителството тогава пазеше приватизационния договор в тайна от всички, включително от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране.
– Многократно и ние като синдикат сме искали договорът да ни бъде предоставен, но не ни го дадоха нито Министерството на енергетиката, нито Агенцията по приватизация, нито купувачите. След като станаха скандалите с Е.ОН, заради сривове в електрозахранването, когато Варна за един месец остана 8 пъти без ток, Е.ОН публикува приватизационния договор в сайта си. И там видяхме много странни неща – че санкциите, които може да прилага българската държава в лицето на регулатора ДКЕВР (Държавната комисия за енергийно и водно регулиране), са твърде минимални числа. Докато ако българската държава като контрагент при продажбата наруши договора, санкцията може да бъде в размера на цялата инвестиция (сумата платена за ЕРП). При това споровете ще се решават не в българския административен съд, а във виенския.
Това показва по какъв начин са изтъргувани дружествата и чии интереси се е целяло в крайна сметка да бъдат обслужени – в никакъв случай не на работещите в бранша, нито интересите на потребителите, разбира се. Тогава ни убеждаваха, че това са стратегически инвеститори и че те ще направят масирани инвестиции в електроразпределенията, че цената на електроенергията за крайните потребители ще падне вследствие на тези инвестиции и на по-добрия мениджмънт, тъй като ще има конкуренция. Нито цената е паднала, нито има конкуренция, нито има условия за конкуренция. Тъй като и трите дружества бяха поставени при еднакви стартови условия, много добри за тях, логично беше да съгласуват позиции и да се стремят да ги запазят.
– Значи управляващите са могли да проверят как се е държал “стратегическия” инвеститор в други държави?
– Да. През 1995 г. ние направихме кръгла маса, на която поканихме председателя на унгарските енергетици Режьо Гал, който ни разказа какво се е случило през 1994-95 г. след влизането на Е.ОН в Унгария. Всичко, което той каза, стана в Североизточна България. Спомням си неговото обобщение: Е.ОН в България ще бъде трима генерални директори с три секретарки и малко административен екип.
– И хубави офиси на брега на морето. ДКЕВР съобщи, че им е отрязала разхода за покупка на около 500 нови автомобила, които те вписали като инвестиции в обосновката към исканото поскъпване на тока.
– Е.ОН върви точно по този път. Изнесе отчитането, изнесе монтирането на табла. На път е да изнесе и поддържането на съоръженията и ще остане една гола администрация.
– Тази гола администрация ще дава заеми на ЕРП-то за всяка дейност и ще прибира приходите от тока…
– И ще разпределя отговорността. При втория сняг в Североизточна България, който прекъсна захранването на селища в Добруджа, те казаха, че това не е тяхна грижа, че са предоставили дейността на фирма Х. Да, ама лицензиантът на услугата електроснабдяване е Е.ОН, а не фирма Х. Това е начин да се избяга от отговорност, ако от страна на българския регулатор или на българската държава няма реакция. ЧЕЗ вървят по пътя на Е.ОН, само че с по-бавни стъпки и по-елегантно… Двете компании мислят преди всичко за собствената си печалба, с тази разлика, че през първите две години когато станаха мажоритарни собственици, тоест 2005 и 2006 г., ЧЕЗ направи минимални инвестиции, докато през 2007 г. инвестира 97 млн. лв. Но по отношение на организацията на работата вървят по пътя на Е.ОН, в някои отношения дори я изпреварват. Така че и при тях ще трябва да очакваме подобни резултати.
ЕВН, която обслужва Южна България, трябва да бъде отделена от първите две. По-различни са както структурните промени, така и организацията на работата, която налагат. Австрийският модел, който прилагат, все още не сработва идеално. Пренасянето на един добре работещ модел от европейска страна в България не гарантира, че той ще работи отлично и в България. Доказаха го и в Е.ОН, и в ЧЕЗ, и в ЕВН.
Но тъй като подходът на ЕВН е по-предпазлив и прагматичен, към този момент при тях няма такива драматични сътресения, като при другите две компании. Освен това според мен австрийците най-убедително от тримата инвеститори доказаха, че имат трайни инвестиционни намерения в България.
– Очаквайте режим на тока зимата, ако токът не поскъпне с предложения от нас процент, каза шефът на Е.ОН-България Манфред Паш.
– Винаги съм казвал, че цените в България трябва да растат, но плавно. Без драматични скокове и разпределението им вътре от производството до крайния потребител трябва да бъде максимално равномерно и справедливо. Това не ставаше. Но изобщо не споделям твърдението на ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН, че няма да имат средства, за да направят необходимите инвестиции, за да се гарантира качествено електроснабдяване.
– Защо?
– Енергийният регулатор им включва едно ниво инвестиции в необходимите приходи. Но в цял свят бизнесът работи с привлечен капитал.
– А те искат в цената на тока да са гарантирани всички инвестиции? Казват че ДКЕВР им ограничава инвестициите.
– Изобщо не са ограничени. Очевидно им е по-изгодно – ако ползвам българската поговорка: “Каквото изчукали, това изпукали.” Бизнесът работи с кредити, които след това благодарение на подобрената ефективност връща. А че има за какво да се инвестира – това е безспорно. Дали в подмяна на мрежата, в подмяна на електромерно стопанство, където има огромен процент търговски загуби, които не са технически. Това са кражби на ток. Мрежата има нужда от нови съоръжения. Бумът в строителството и нарастването на потреблението в големите градове и в курортите е факт. За да се осигури нормално електроснабдяване на Варна, са необходими нови 10 подстанции. И понеже това изглежда изобщо го няма в главите на германците. Съзирайки опасност да се събори енергийната система на Варна, лидерите на синдикатите се срещнаха с кмета Кирил Йорданов и му разказаха като хора от занаята какво ще се случи във Варна, ако това не се направи. Варна като община също има задължения да осигури площадки, а в една гъсто застроена Варна това е много трудно. Там вече трудно можеш да прекараш един кабелен колектор. Ще се строи нов стадион. Прекрасно. Но как ще го захранят този стадион. По пресмятането на колегите са необходими 10 подстанции. Това ако не се направи, следващите години ще бъдат действително енергиен апокалипсис за Варна. Подобно е положението в София, където също има бум в строителството. Въобще в големите градове, в курортите. ЧЕЗ ще имат притеснения с планинските курорти. ЕВН търсят все пак някакви палиативни решения с преносими подстанции, за да покриват тесни места в курортите. Все пак ми се струва, че там мислят с една крачка напред.
– Няма ли да се задълбочат проблемите с кражбите на ток с въвеждане на тримесечното отчитане на потреблението?
– Това е другата доста актуална тема в обществото. Ще ви покажа първата ни писмена позиция по въпроса за тримесечното отчитане от декември 2006 г., когато ние обяснихме защо не трябва да се случва. Миналата година през юни внесохме официално становище в ДКЕВР – какви са интересите на ЧЕЗ, на потребителите, на всички.
Защото мнозина от инкасаторите, отчетниците, са с дългогодишен опит. Сред тях има инженери. Като отиде да извършва отчет, той само с поглед разбира, че се краде ток, защото е толкова опитен, че не е необходимо да извършва някакви специални технически действия, за да установи кражбата. От това кой има интерес? Разбира се – собственикът. Разбира се и работещият в компанията.
– Защо не го разбират чехите?
– Аз затова казвам, че не бива автоматично да се пренася един добре работещ модел в друга държава у нас. В Чехия токът се отчита един път годишно. Но има друга култура, друг жизнен стандарт. Не трябва да се забравя, че в България живее най-бедният народ в Европа. И българинът – беден човек, жив дявол. Отделно при тримесечното отчитане има затруднение с ваучерите за енергийно подпомагане на социално слабите. Готвят се промени в наредбите за енергийно подпомагане, според които ваучерите се дават месец за месец, на базата на реален отчет.
Вижте Решението на ДКЕВР от 17 юни 2007 г., има го в сайта им. Вижте колко мъдро разсъждават в него: “Периодът на отчитане на консумираната електрическа енергия от битовите потребители не следва да се поставя в зависимост само и единствено от волята на лицензиантите (б.р.- ЕРП). При определяне продължителността на периода на отчитане следва да се вземат в предвид от една страна интересите на всеки конкретен потребител, а от друга да се осигури баланс на интересите на енергийното предприятие и потребителя.“ Вас да са ви питали от ЧЕЗ?
И от ДКЕВР продължават: “Право на потребителя е да прецени дали има интерес да заплаща по реално употребени количества енергия или от плащането им на база. С оглед на това предложението за въвеждане на тримесечно отчитане на потреблението на битовите потребители е неоснователно.” Това решение е от юни миналата година.
Пет месеца по-късно излиза друго решение на регулатора, с което се утвърждават Общите условия за продажба на електроенергия на битовите потребители, където този текст го няма. Тоест разрешава се отчитането на три месеца. Но това решение го няма в сайта на ДКЕВР. Защо комисарите забравиха аргументите си срещу тримесечното отчитане на тока? Затова казвам, че решението от ноември 2007 г. е нелегално, взето в нелегална обстановка, защото го няма никъде. Затова на един консултативен съвет се пошегувах: Г-н Шушулов обеща новогодишно на българския народ намаление на цените на електроенергията с оглед тримесечното отчитане, аз чакам да изпълни обещанието си.
– Освен с необходимите инвестиции ЕРП обясниха исканото по-голямо поскъпване на тока с това, че увеличили много заплатата на енергетиците в дружествата, което им увеличило разходите.
– Това е нагло твърдение. Това първо го казаха германците, след това братята чехи. Действително е изключително нагло. Не можеш да съкратиш – Е.ОН – 1400 души – и да твърдиш, че си инвестирал в заплатите. Това е просто безобразие. Надявам се никой да не им вярва. Същото е положението и с чехите. Преди да въведат тримесечното отчитане, те съкратиха 300 места от 1 май. Преди това бяха съкратили 1100. Сега от 1 октомври ЧЕЗ ще освободят 150 души от “Поддържането”. И не липсата на инвестиции, а липсата на персонал за поддържане на мрежата и съоръженията може да доведе до влошаване на качеството на електрозахранването.
И в трите компании се работи в нарушение на Кодекса на труда.
Няма постоянни аварийни екипи освен в големите градове, както имаше навремето. Пожарникарите има – няма пожар са на работа. Защото не знаеш кога някъде ще пламне. Нашата дейност е същата. В ЧЕЗ има постоянни нощни аварийни екипи в София, Благоевград и Плевен. Навсякъде другаде експлоатационният персонал дава домашни дежурства, което е гарантирано, че през нощта по някое време ще бъде вдигнат. Така задължително гарантираните от закона 12 часа между сменна почивка ги няма. Като ги попитам: „Защо отивате на работа след дежурството?“ Отговарят ми: „Ако не отида, губя надница. 4-те часа нощен извънреден труд не ми покриват надницата.“
Държавата няма наблюдател за това, което става в дружествата. На последното съвещание на Конфедеративния съвет решихме, че ще предприемем много твърда политика в това отношение.
– Чехите си изкупиха обратно електроразпределителните дружества, които бяха продали на Е.ОН, ЕДФ и др. компании.
– Но първо те не продадоха 67% както направи Милко Ковачев, а 49%, от които 2% срещу компенсаторни записи на чешки граждани. Взеха решение да си възстановят собствеността до 67% и го сториха, без да се затруднят. Не отричам, че чехите имат добър мениджмънт, от какъвто нашата енергетика се нуждаеше. Макар и по-малко отколкото в други браншове в нея съществуваше политизацията на решенията и обслужване на нечии лични, корпоративни и партийни интереси.
– Какво е вашето становище за новите цени на тока, които влизат в сила от 1 юли?
– От тези цени ще бъдат недоволни всички: термичните централи, НЕК, бизнесът, който купува на свободния пазар, Електроразпределителните дружества, а най-вече ще бъдат недоволни потребителите, защото ще плащат по-скъп ток. Всички ще са недоволни от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, но комисарите не са виновни. Защото ДКЕВР не е независим орган.
Винаги досега и сега цените не се определят въз основа на някаква икономическа и технологична логика, а политически. Политиката се е бъркала винаги в определянето на цените, защото органът, който трябва да ги одобри, се назначава от изпълнителната власт. А регулаторът трябва да бъде независим, в него трябва да присъстват освен представители на изпълнителната власт и независими експерти, представители на потребители, на синдикати… Ние участваме в консултативния съвет в ДКЕВР, казваме си мненията, но какво от това. Решенията се взимат даже не в същата къща, а през бул. Дондуков, от другата страна.
– Добре, какви трябва да са цените според вас?
– Да не се определят политически. Те са сбъркани още от началото. И сега се опитват да компенсират грешките от приватизационните договори в някаква степен.
– Това поскъпване няма ли да им изиграе лоша шега за изборите?
– Напротив поскъпването е сега, а догодина, когато са изборите можем да очакваме дори понижение на цените…