Сбогом, щанга юнашка
„Българска щанга юнашка“ – беше сложил някога заглавие на първа страница „Народен спорт“. Щангата трябваше да ни бъде и майка, и баща, извор на национално самочувствие и патриотизъм и пр., и пр.
И скандали – допинг, отнети титли, дисквалификации. А след всеки скандал – бърза забрава и пак старата песен на нов глас. Всичко е нагласено, „големите“ не искат да допуснат до титлите малкия, но храбър народ, чието призвание е да покорява тежест след тежест. Затова му подменят урината и му подхвърлят забранени вещества в храната.
Добре, но новият скандал с хванатите с допинг 11-те състезатели за олимпиадата е толкова огромен, че вече е време да се попитаме: за какво ни е всичко това? Какво още ни трябва, за да спрем с лицемерието и да признаем очевидното.
Вдигането на тежести, практикувано като „високо спортно майсторство“, е вредно и опасно занимание. Нечовешките натоварвания спират растежа на момчетата и момичетата (!) и ги превръщат в джуджета с хипертрофирали мускули, съсипват ставите и сухожилията. Допингът и „веществата за възстановяване“ увреждат непоправимо черния дроб и вътрешните органи.
Колко още подмамени младежи трябва да загинат (имаше и такива случаи на неизяснена смърт) или да станат инвалиди? За няколко медала повече, за отчети, спортна слава, награди, премии. И за поздравителни телеграми от Тодор Живков преди и от Георги Първанов сега. Или най-вече за няколкото милиона държавно финансиране, които си поделят двайсетина „олимпийци“ и деятелите от федерацията по вдигане на тежести?
Вместо това част от медиите пак развива теории на конспирацията, а от БОК и от федерацията усукват, че трябвало да се почне на чисто, че щели да дойдат нови състезатели и пак да носят спортна слава на родината, че можело да се прати друг отбор на олимпиадата.
Господа, щангите убиват и осакатяват, когато се гонят безсмислени рекорди. А ако някой иска да го прави доброволно, нека го прави за своя сметка, а не с парите на данъкоплатците.