Андрей Ковачев от „Зелените“: Красимир Гергов помля Белите хълмове край морето

Правим партия, защото нещата станаха нетърпими, казва съпредседателят на „Зелените”

Андрей Ковачев. Снимка: авторката

Андрей Ковачев е на 34 години, биолог по образование и по призвание. От 1991 г. работи по обществени кампании, проекти, свързани със защитени територии, НАТУРА 2000 и др. в Сдружението за дива природа „Балкани”. Той е един от тримата съпредседатели на новоучредяващата се партия „Зелените”, която в момента набира членове и вероятно ще участва в изборите през 2009 г. Сред учредителите на партията са предимно млади хора, чийто лица са познати от еко-акциите и протестите срещу незаконното строителство и унищожаването на природата. Според Андрей те нямат желание да се занимават с политика, но това е единственият шанс системата да се промени отвътре, и то не само по отношение на екологията.

– Защо решихте да учредите партия?

– Основната причина е абсолютната затвореност на сегашните ни политици, все едно че живеят на Луната или на Марс. Всякакви проблеми, които са причинени от тоталната липса на политика за опазване на природата, връхлитат като сриваща се върху теб купчина пясък, където всяка песъчинка е отделен проблем… И просто не намират никакво решение. Няма и чуваемост.

– Нищо ли не промениха всички еко-протести и акции, които организирахте?

– Ами нищо трайно, само временно. Например Странджа – запази се природният парк, окей, много добре. Обаче в момента готвят застрояването на същата територия вече в самия парк. След като не успяха да застроят, махайки я от парка, сега ще се опитат да застроят вътре в парка. И има страшни политически протекции за това нещо. Така че реално в момента безпардонността е толкова голяма, че хората са просто ошашавени от това поведение на любимите ни политици и не могат да го търпят. Така вървяха и разговорите ни по протестите – че не можем повече да ги търпим.

– И единственият начин е да сте в политиката?

– Ами, да. За да можеш да направиш някаква реална промяна, трябва да отидеш да играеш на тяхното поле. Аз съм от 91-ва година в сектора на неправителствените организации. Правиш нещо, тормозиш се, мъчиш се, хвърляш сума ти усилия и накрая нищо. Ти де факто си на трибуната и викаш, крещиш, а те си разиграват топката както им падне. И в тази ситуация единственият начин е да се намесиш и да почнеш и ти да риташ топката.

– На дебата „Всички за зелено”, който се състоя миналата седмица в „Червената къща”, ти каза нещо много страшно – че биоразнообразието в България е пред катастрофа, наистина ли е така?

– Ами това е самата реалност. Преди година и половина се видяхме на една среща за Черноморието и се опитвахме да обясним как в защитените зони от Натура 2000, тези поне, които са по директиви за местообитанията, не трябва да има никакво ново застрояване. Това са не повече от 15-20 процента от крайбрежието и около десетина процента от плажовете в България, където просто в момента не трябва да има ново застрояване. На много места има малко съществуващо застрояване, нека да се пооправи, да се постегне, но да няма ново. Някаква мутра седеше там и каза: „Вие луди ли сте, кои сте вие, бе, я се погледнете, след пет години всичко ще бъде застроено.” Такова нещо не се е случвало. Имало е изсичане на гори може би, имало е интензифициране на земеделието в миналото, но това, което в момента върви със строителната мафия, просто такова чудо не е имало.

– Масовото строителство ли е най-големият проблем, що се отнася до природата?

– В момента – да. Даже изсичането на горите, след време те пак ще израснат. Сто години и ще израснат, надявам се, че хората ще са малко по-разумни. Да де, ама като излееш бетона, какво го правиш после? Да, можеш да разрушиш някакъв бетонен комплекс и да засадиш райграс, ама не можеш да възстановиш природата. И това е проблемът. Това са стойности, които не могат да се възстановят. В света се прави възстановяване на природа, но струва по-скъпо, отколкото дейността, която е предизвикала разрушаването. А пък има и неща, които са невъзстановими. Не може да възстановиш дюна, например. Или ще трябват 150-200 години. Или примерно степна растителност, както се унищожава на Калиакра. За да може самото растително съобщество да заприлича на това, което е било, ще трябват поне стотина – сто и петдесет години. Това е повече от един човешки живот. И ние в момента си позволяваме всичко това да го унищожаваме абсолютно безогледно.

Андрей Ковачев. Снимка: авторката

– Защо винаги има конфликт между инвеститори и екозащитници? Няма ли начин бизнесът и екологията да вървят ръка за ръка?

– Зависи кой бизнес. Бизнесът, който в момента в България се опитва да управлява страната и вероятно доста успешно го прави, това е бизнесът на едни малко на брой хора с много пари, Те работят с N на брой поставени компании, техни разклонения и т. н. и оперират с пари с неясен произход. Опитват се да инвестират в нещо голямо, от което да получат бърза печалба. Никой от тях не гледа в дългосрочна перспектива. Най-общо казано, що се отнася до туризма, защото това се разгоря като дискусия и в „Червената къща” – едната алтернатива е този големият, неустойчив туризъм, който е свързан с износ, тоест, с вкарване на чужденци отвън в България,и което претендират, че щяло да оправи нашия търговски баланс. Това е туризмът на големите ски, голф или морски комплекси, в който печалбата отива за инвеститора и за строителите, които обикновено са наемни работници отвънка. Ако инвеститорът продаде този комплекс, най-често те се опитват да го продадат на някой друг, печалбата отива при следващия собственик. Ако продължи да функционира, функционира „all inclusive”. Което значи, че идват едни групи, на които всичко им е покрито. Печели туроператорът и самият собственик на хотела. Всичко останало са наемни работници, при това сезонни. Освен че има много малко социална възвращаемост, тоест много малка част от печалбата отива за развитие на местната общност; освен че тия пари до голяма степен отиват извън България, това унищожава и природата. Oще нещо, характерно за неустойчивия туризъм, е, че той се концентрира върху определен сектор, определено търсене и го свръхексплоатира. Устойчивият туризъм е съвсем друго нещо – това са много сегменти, много пазари, които едновременно се предоставят услуги, хора, които търсят едно, второ , трето, четвърто, пето. Самият туризъм е бизнес на средните и малктие собственици, печалбата остава там, при тези собственици. Освен това системата от услуги е не само на този, който предлага хотел. Това е общата система от услуги и всички те се купуват от съответния турист, няма „all inclusive” и всичките пари остават там, а не отиват при някой туроператор, регистриран на Вирджинските острови или в центъра на София. Печелят местните хора. Този туризъм е и много разнообразен, има най-различни възможности, по-устойчив е и съответно могат да се намерят всякакви алтернативи, които да не вредят на природата. Но е по-трудно да се развие.

– Мислиш ли, че хората осъзнават това и са готови да вложат усилия в такова нещо?

– Мисля, че хората ги е страх и то с основание, защото този туризъм изисква да се опази природата, а в момента в България няма политика по опазване на природата. Днеска ти ще тръгнеш да правиш едно хотелче, утре ще минат с резачките и ще ти изсекат гората над селото, ще ти сложат реката във ВЕЦ, ще ти сложат на билото ветрогенаратори и… туризмът ще отиде на кино. И това е само външната среда на този ресурс, като включиш всички други несигурности за това как могат да те измародерстват по какви ли не начини всякакви видове мутри, в общи линии – кой ще се осмели да го направи и да вложи пари в това нещо? Липсата на политика в това отношение е ужасяваща.

– На дебата се чу мнение, че държавата работи в интерес на няколко крупни бизнесмени. Ти подкрепяш ли такова твърдение?

– Да, разбира се. То е съвсем очевидно. Държавата прави всичко възможно да застане и вербално даже, ако вземем заместник министъра, който беше там, застава зад проектите за големите ски курорти. Ама защо не остане зад формите за устойчив туризъм на същите тия места.

– Според въпросния заместник министър на околната среда и водите – Чавдар Георгиев, едва ли не България няма какво друго да прави, освен да си развива ски-туризма?

– Ами аз какво да го правя този заместник-министър, като е толкова непрофесионалист, че няма идея какво друго може да се развие. Ами това означава, че той трябва да си тръгне веднага както се изказва по тая тематика. Той е заместник-министър на Околната среда и водите, не е шеф на агенция по туризъм, но въпреки това в момента той лично натиска да се строи и в Странджа, и къде ли не още. Така че, съжалявам, да си ходи, просто да си ходи.

– Хора като него ли са причина държавата да си затваря очите пред незаконното строителство?

– Причината е в това, че им се позволява това да се прави. Системата в България, самото устройство на държавата, е такова, че позволява да се създава политическа мафия. Тоест – да може чрез политическите сили да се упражнява тотален контрол върху държавата, съответно тия политически сили са под тоталния финансов контрол на същите тия групировки. Проблемът в България е, че самата ни демокрация не действа, поради лошите правила в държавата. Всяко едно нещо, във всеки един сектор се решава от политиците. Това просто трябва да се прекъсне и трябва да смени. Трябва във всеки сектор да има граждански контрол и политическият чадър да падне. Става дума за съдебна система, става дума за медии, става дума за държавната администрация, която в момента е 100% подчинена на политическите ръководства. Ако така продължава ние няма да сме нормална държава. И това се отразява не само на сектора околна среда, това се отразява на всичко, защото това създава корупцията и пасивността в България. Това е система, която целенасочено е направена по този начин. И единственият начин тя да се промени е да се появи играч на полето на политическия футбол, който просто да промени правилата на играта. В един момент нещата стават нетърпими и на хората всъщност това им е мотивацията да правят тази партия. Иначе това са хора, които по принцип не искат да се занимават с политика, просто в момента са принудени.

Андрей Ковачев. Снимка: авторката

– В Европейската комисия има подадени жалби за незаконни строежи, за нарушения на директиви, какво се случва с тях?

– Има и не са малко. За съжаление Европейският съюз действа бавно, дотолкова бавно, че може да не успее да предотврати тези увреждания, а след това ние ще трябва да плащаме вините на днешните управници. Един бивш заместник-министър Йордан Дардов, който беше от ДПС и отговаряше за Натура 2000 на министерството, директно каза следното „Мен какво ме интересува, че ще има наказателна процедура, аз вече няма да съм заместник-министър”. Това е психологията в момента – след нас и потоп. И са онагляли дотам, че просто раздават. Ето в момента пак приеха закон за промени за Черноморското крайбрежие с тия глупости за строителството в двестаметровата акватория. Ще почнат да застрояват не просто плажната ивица, а навътре в морето. И законът ще им го позволи де факто. Те казват, че сега щели да го променят на второ четене, ама …. Групировката ТИМ вече си готви проектите и ги анонсира пред обществото.

– Тоест, не можем да разчитаме на Европейския съюз да наложи санкции и да предотврати нещата?

– Това е проблемът е, че в момента само на него можем да разчитаме, но той не е съвършен. Аз в момента, в България имам ли работеща прокуратура? Еми нямам. Колкото и сигнали да сме подали за очевадни нарушения, идват просташки отговори. Ей това е нещо, което не може да продължи. Категорично за длъжностни престъпления трябва да се въведе функцията обществен обвинител. И да има възможност да избереш от хиляда такива обществени обвинители, така че действително някой накрая да ти внесе обвинението, след като прокуратурата стои и си клати краката. Но ние не можем да продължим да живеем като някакви васали на Европейската комисия, защото просто не ни бива за нищо. Малко човешко достойнство трябва да имаш. Сега разчитаме на тях, защото на нито една българска институция не можеш да разчиташ, но докога ще продължава така?

– Кои са най-опасните за природата проекти, с най-много нарушения на закона?

– Труден въпрос. Те са много проектите. В момента нос Калиакра е едно от местата, които са най-застрашени. Унищожават степни местообитания, има ветрогенератори, голф игрища и не си поплюват. Красимир Гергов там помля с голф игрища половината от световната площ на едно ендемично* местообитание, което го има само в България. Белите хълмове им казват, под Топола и Божурец, с ендемична степна растителност. Или например Перелик – одобриха им един ски комплекс преди 2003 г., доста голям. Добре, извадихме го от Натура, а сега те искат да направят десет пъти по-голям комплекс. Или Рила – в момента в Рила са 6 или 7 проекта за ски курорти. Някои от тях засега са просто идеи в програмите за регионално развитие, другите вече вървят. Тия курорти, ако се направят няма да остане планина, ще бъде един огромен ски-курорт в буквалния смисъл на думата. Същото го готвят за Пирин. Вътре в резервата, биосферен, строг резерват, те в момента искат да променят плана за управление на Пирин и въпреки българския закон и всичко останало, да строят вътре ски-комплекс, над Кулиното. Той е строг биосферен резерват, бе хора! В момента има тотално, тотално незачитане на каквото и да било.

– Мислиш ли, че обществото осъзнава, че е важно да си запазим ресурсите?

– Да. Обществените проучвания показват, че когато зададеш въпрос като „Трябва ли да си изсечем горите?”, „Трябва ли да си застроим Черноморието?”, категорично отговорът на обществото е: не трябва.
– Но няма кой да се вслуша в общественото мнение?

– Това, което казвам е, че нашите политици, в момента не правят политика, не обслужват обществения интерес, а си обслужват частния. Това е ясно на всеки българин.

– Как си представяш България след десет години, ако всичко продължи така?

– Ами, като най-мафиотизираната страна в Европа, ще минем италианците. Страна, в която няма млади хора, няма средна и дребна класа, има само едър бизнес, който печели някакви пари и неясно къде и в какво ги влага. Тази е картината сега, без много помръдване от нея. И ако ние след десет години сме пак на сходното дередже, просто това не е добра европейска перспектива.

– Мислиш ли, че ако влезете в политиката, ще успеете да го предотвратите?

– Ами това е единственият шанс да се предотврати това. Ако в момента не се влезе абсолютно устремно вътре, при това с действия, които не са насочени просто към опазване на природата, а са насочени към смяна на системата, защото абсолютно същите проблеми са във всички други сфери, няма нищо да се промени. Като се прави зелена партия, това не е екологична партия. Зелените по принцип си имат политики, свързани с устойчивото развитие и политики, свързани с дискриминация, права на човека и т.н. Това е нормално, всички зелени в Европа имат такава политика. То не е нито ляво, нито дясно, то е нещо различно.

– Не се ли страхуваш, че ще станете част от системата?

– Няма как, защото какъв ще станеш си зависи от теб. Това е пълна измишльотина, че тия, които сега крадат в политиката, преди са били много добри хора. Те може би просто не са успявали да крадат, преди да влязат в политиката, но тайничко са го желаели за себе си. Така че тия приказки да не ми ги говорят. Те са на хората, които си търсят оправдание за нечистата съвест.

––––––––––––
*ендемичен – характерен,присъщ само за дадено място.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.