Барак Обама – нов Рейгън или нов Клинтън?
в. Интернешънъл хералд трибюн
Днес усещането до голяма степен е същото като през 1992-ра. А също така и като през 1980-та. Кой паралел обаче е по-близък? Дали Барак Обама ще бъде Роналд Рейгън на левицата – президент, който ще промени фундаментално посоката, в която се движи страната? Или ще бъде просто един нов Бил Клинтън?
Сега проучванията на общественото мнение, които всеизвестно са неинформативни до един по-късен етап от кампанията, но дават представа за обществените настроения, са поразително сходни с онези и от 1980, и от 1992 – години, през които огромното мнозинство от американците беше недоволно от посоката, в която вървеше страната им. Така че залогът е за избори на промяната, което означава, че до голяма степен от самия Обама зависи дали ще загуби вота. Но ако спечели, колко голяма промяна ще донесе?
Рейгън, за добро или лошо – според мен за лошо, но това е предмет на отделен разговор – донесе много промяна. През кампанията си той бе невъзмутим консерватор с ясен идеологически дневен ред. И постигна огромни успехи при изпълнението на тази програма. Той имаше и своите неуспехи, по-специално в областта на системата за социално осигуряване, която се опита да разбие, но в крайна сметка укрепи. В края на рейгъновото управление обаче Америка не беше страната, в която той встъпи в длъжност като президент.
Бил Клинтън също се обяви за кандидат на промяната, но беше далеч по-малко ясно каква точно промяна предлагаше. Той се представяше като човек, който стои над традиционното либерално-консервативно разделение, като се самоолицетворяваше с управление, което предлага повече възможности, отколкото помощи. Икономическата програма, която представи Клинтън по време на кампанията си, беше нещо като тюрлюгювеч: по-високи данъци за богатите, по-ниски за средната класа, държавни инвестиции в неща като високоскоростни влакове, твърде общи планове за реформи на системата на общественото здравеопазване.
Всички ние знаем какво се случи след това. Администрацията на Клинтън постигна известен брой значителни успехи – тя съживи здравната система за ветераните и федералните средства за извънредни ситуации, разшири обхвата на ползващите данъчни облекчения и на достъпа до детското здравно осигуряване. Общата картина обаче е обобщена от заглавието на новата книга на историка Шон Уайлинц: „Епохата на Рейгън: история 1974-2008 година“.
И така, на кой от двамата прилича повече Обама? На този етап отговорът определено е на Клинтън. Подобно на него, Обама се представя за човек, който е над националните разделения. Към края на предизборната проява на „единството“ с Хилари Клинтън миналата седмица той заяви, че изборът няма да е между левицата и десницата и между либерализма и консерватизма, а между миналото и бъдещето. Икономическият план на Барак Обама освен това удивително напомня на плана на Бил Клинтън от 1992 година: смесица от по-високи данъци за богатите, намаления за средната класа и публични инвестиции (този път върху възобновяемите източници на енергия).
Понякога приликите между Обама и Клинтън са плашещи. В речта, с която прие номинацията на Демократическата партия през 1992 година, бившият президент поде лозунга „Ние можем да го направим!“ Да ви напомня на нещо?
Нека да бъде ясно – ние можем и все още можем да се справим много по-зле от едно повтаряне на годините на Клинтън. Най-пламенните привърженици на Обама обаче очакват нещо много повече. Активистите прогресивисти в огромното си мнозинство подкрепиха сенатора от Илинойс по време на първичните избори на демократите, независимо че политическите му позиции, особено за здравеопазването, бяха често по-десни отколкото на съперниците му. На практика те се убедиха, че Обама е променлива фигура зад центристка фасада.
Сега Обама изглежда още по-центристки отколкото беше преди да спечели номинацията. Още повече, той разгневи много хора като подкрепи законопроекта за подслушванията, осигуряващ съдебен имунитет на телекомуникационни компании за незаконни действия, които може да са предприели по искане на администрацията на президента Джордж Буш.
Защитниците на кандидата твърдят, че Обама просто е прагматичен – че той трябва да направи всичко необходимо, за да извоюва победа, при това голяма, така че да има властта да извърши голямата промяна. Според критиците му обаче, като се ангажира с политика, основана на идеи от целия политически спектър и на проучванията на общественото мнение, която изобличаваше през кампанията за първичните избори, Обама всъщност вреди на изгледите си за успех на изборите, тъй като гласоподавателите предпочитат кандидати с твърди позиции.
Така или иначе, какво ли ще стане след изборите? Сравнението Рейгън-Клинтън навежда на мисълта, че кандидат с ясна програма е по-вероятно да постигне фундаментална промяна от кандидат, който води кампания с обещанието за промяна, но не обяснява по понятен начин какво ще представлява тя. Разбира се, в края на краищата, винаги съществува възможността Обама наистина да е центрист.
Едно нещо е ясно: за демократите спечелването на изборите ще е лесната част. Всичко е на тяхна страна: изключително високи цени на петрола, слаба икономика и крайно непопулярен президент републиканец. Истинският въпрос е дали те ще се възползват от този действително рядък шанс да променят посоката, в която се движи страната. А това зависи главно от Обама.
По БТА