Проф. Никола Калоянов: Много сериозна тояга за парното и ще станем съвестни като на Запад

Проф. Калоянов. Снимка: авторката

Професор д-р Никола Калоянов е заместник ректор по научната дейност на Техническия университет в София. Завършил е там специалност „Топлотехника”. Бил е декан на катедра “Топлинна и хладилна техника” и е участвал в създаването на Научно-експериментален център за енергийно обследване към същия университет. Неговият научен колектив печели световна награда в САЩ с проект за енергийно обследване на жилищни и други сгради в Габрово и за подобряване на техните енергийни характеристики.

– Проф. Калоянов, един големец каза наскоро, че знае рецептата за подобряване положението на Топлофикация – смяна на радиаторите. Как ще коментирате това изказване?

– Радиаторът няма отношение към тая работа.

– Защо? Твърди се, че чугунените радиатори били по-неефективни?

– Ако сложа алуминиев радиатор и трябва да го пусна за 15 минути, след това да го спра и да си тръгна, той ще загрее по-бързо от чугунения. Но, когато работи 24 часа, и няма такова включване и изключване – цък, цък, цък – а работи плавно – няма никакво влияние върху ефективността. Стига да не се спука и не напълни апартамента с вода. Смяната на отоплителните тела се отразява върху ефективността например в една зала, където всичко е изключено и аз трябва след 15 минути да събера хората.. Ако е алуминиев и отворя вентила докрай, 10 минути по-бързо от чугунения той ще почне да отдава топлина. Но не е решението там, не е зарито кучето в това.

– Покрай скандалите с Вальо Топлото и разни други лица хората си казват толкова окрадоха държавата, защо да не откраднем и ние?

– Ще направя само един коментар – няма по-комфортно отопление от централното. Аз съм тръгнал от 1968 г. в този занаят. Техникум, ВМЕИ, чужбина и т. н. Има по-евтино, за по-малко пари, но много по-некачествено.

– Но с климатик вече не ли по-изгодно отоплението?

– Климатик, термопомпа. С какво ще му платите шума? И Господ да слезе, не може да му намали шума. Ха, легнете, сложете си го в спалнята и ще слушате едно б-з-з-з. Второто нещо е, че климатикът е много опасен за разпространение на легионелата. Ние много говорим за това, но не се пазим. Французите имат специален декрет за климатизацията. Климатизация се слага само в големите сгради, и само, когато няма друг начин за темпериране на въздуха. Да кажем – има операционна зала и трябва да се сменя въздухът в нея.

– Наистина ли има такъв декрет?

– Не е за вярване, но преди две години вкараха разпореждането в наредба. През зимата, като започне температурата около топлообменника (там където става загряването на въздуха), да става около четиридесет и няколко градуса и се прибави влага, влажен въздух, се развива бацила на легионелата. Хвърля го климатикът в стаята, вдишваш го и няма спасение.

– От къде идва този бацил?

– Било е по време на легиона в Африка – няма вода, войникът вижда локва, навежда се и пие. Водата в нея около 40 градуса. Това дето пие от локвата не е толкова страшно. Легионелата като влезе в стомаха – нищо не прави, но като я вдиша става опасно и настъпва поражението. Климатиците духат и са страхотни причинители на тази болест. Французите са се уплашили и са забранили ползването им… Но това е крайност. А шумът им?

– Но разни енергийни експерти твърдят, че топлофикация също може да предизвика епидемия от легионела, защото не затопляла достатъчно водата за битово горещо водоснабдяване.

– Финландия първа сложила гранична температура за топлата вода, горещата вода за битови нужди – 60 градуса. С цел защита от бацила. Но това е глупост. Ние се мием с вода с температура максимум 37 градуса. При 40 градуса ти пада кожата. Установиха, че 60 градуса е много висока температура и свалиха на 50 градуса. Датчаните от доста години работят с 50 градуса, при нас от шубе слязохме от 60 на 55 градуса. Сега нашата норма е 55 градуса. Абонатните станции имат термостати, които са настроени на 55 градуса. При тази температура легионелата няма шанс.

– При колко градуса се развива бацилът?

– При четиридесет и няколко градуса. Само, че топлофикация през лятото изпраща водата със 70 градуса. Тук всичко е точно, търсете им други фалове на топлофикациите. По отношение на абонатните станции, на качество на регулиране, не можете да ги пипнете – тук са перфектни.

– Да, ама още не са сменили всички абонатни станции – сменени са над 8 000, общо са 12 000, а в тях са и абонатните станции в новото строителство, които са само нови.

– Това са много милиони. Помислете си и друго – кой плаща абонатните станции – Топлофикация. И в нашия блок ни смениха абонатната станция – ако трябваше да се гърчим ние да събираме пари и да плащаме?…

Проф. Калоянов демонстрира термокамера, с която може да се установи кой в една сграда краде парно. Снимка: авторката

– Колко струва една модерна абонатна станция? 5000 лева?

– Повече. Топлофикация ги купува с кредит от Европейската и Световната банка. Не е възможно да си мислим, че като с магическа пръчка от утре всички да имат нови абонатни станции. Но аз познавам топлофикациите на Будапеща, на Прага. В Германия да не ви разправям колко добре я знам. Знам руските, на Хелзинки… Няма по-добри от нашите. Сериозно ви казвам. Там, където е пипнато и е направена модернизацията, се покриват абсолютно западните стандарти.
Аз написах първата наредба. Сега е трето издание. Има проблеми. Аз не участвам вече в тия наредби. За зла участ след влизане на топлинното счетоводство моята сметка стана трепач. Аз им обирам на нашите във входа сметките. Плащам като луд – точно заради съседи с втори чифт радиатори. Аз, ако трябва да измислям чалъми, ще ги измисля много по-добре… Ама това ли трябва да правим?
Казват, че на Запад потребителите са много по-съвестни. Те са съвестни, защото тоягата е била голяма и продължава да бъде голяма. 1999 година, преди да сменят дойче марката с евро, аз бях в Германия във връзка с въвеждането на топлинното счетоводство у нас. Събрахме всички европейски методики за дялово разпределение, за да напишем нашата. Отивам в Германия и си говорим как, защо, какво разпределят. Тогава глобата им беше 10 000 марки – а са те пипнали, че нещо пипаш – трас – 10 000 марки. И после казваме, че германецът е съвестен. Германецът е по-голям гювечар от нас – като види софрата хапва и пийва страхотно. Ако има начин да открадне, ще открадне и той. Но не му дават. Затова ние трябва да имаме много сериозна тояга и да видиш как ще станем съвестни и ние.

– Какво е направено в областта на енергийната ефективност в сградите досега?

– През април 2007 г. бяхме една от водещите страни в Европа. На 20 май т. г. на форум в град Лион, Франция, Европа даде срок на България до 1 януари 2010 да въведе напълно Директива 91 от 2002 г. за енергийните характеристики в сградите. За по-старите страни членки Европейската комисия дава срок до 1 януари 2009 г. След това започва да налага санкции. Много от Западните страни не са въвели изискванията. Ние имаме една година повече от тях за енергийния сертификат и енергийния паспорт на сградите.

– Има ли, сгради в България, които вече имат енергийни сертификати и паспорти?

– Над 200 сгради са сертифицирани. Това не е малко, като се има в предвид, че в Европа още не са започнали. Има много страни, в които не са започнали.

– Но има държави, в които има сертифицирани сгради – в Германия, Чехия.

– В Германия да, но в Чехия сега прохождат. Те са след нас. Но директивата не изисква всички сгради да бъдат сертифицирани до 2010 г., а трябва всички процедури по сертифициране на сградите да бъдат нормативно изчистени, съпътстващите дейности да бъдат подготвени и процесът по енергийно сертифициране на сградите да започне. Да се завърти колелото. В България, започнахме да правим правилата за енергийното оценяване на сградите през 2005 г. и вече имаме виждане за някои негативни неща, свързани с местните условия – колко души трябва да го правят, на каква цена. Аз участвах в последното заседание на 29 европейски страни на 21 май в Лион по този проблем. Нашата цена за сертифициране е една трета от тази, която се иска в Европа. Но ние има да решим кой да лицензира или акредитира фирмите, които издават енергиен сертификат. Може ли обследването да се прави от физическо лице или трябва да бъде фирма? За 200-те сертифицирани сгради, имаме обследвани хиляди.

– Защо толкова малко са получили сертификат?

– Защото сертификатът на една сграда означава, че тя първо е обследвана какви са енергийните й загуби, въведени са препоръчаните мерки и е постигнато определеното по закон ниво. Обследвани са хиляди сгради – обществени и частни. Европейската директива не се отнася за индустриални сгради и църкви, защото много трудно може да се направи за тях методика. Европа започна с жилищните сгради, а ние с обществените и със стопанските, защото при нас голяма пречка е етажната съсобственост. Механизъм на сертифициране се отиграва върху държавни и обществени сгради, но всяко частно лице, собственик на сграда, може да си поръча енергийно обследване и сертифициране.

– Има ли желаещи?

– Има. Нашият екип от Техническия университет е сертифицирал такава сграда, собственост на три фамилии. И сега те притежават сертификат, който удостоверява, че сградата е много добра в енергийно отношение. Някой от собствениците, ако иска да продаде частта си, може да поиска висока цена, защото сградата практически няма енергийни загуби. Няма проблем всеки, който иска, да си поръча такова обследване и след това да приложи мерки и получи сертификат. А държавата започна с енергийно обследване и сертифициране на общински и държавни сгради, защото там по-лесно се решават финансово нещата. Но постепенно правилата се прехвърлят и към жилищните сгради.

– Каква е разликата между енергиен паспорт и енергиен сертификат?

– Паспорт трябва да има всяка сграда. Паспортът е технически документ, който отразява състоянието на сградата и в него са включени препоръки за подобряване на енергийните характеристики на сградата. Сертификатът е документ, който отразява постигнато качество. Там няма мерки. Той се издава за сграда, която е постигнала изискванията за енергийна ефективност. Ако не отговаря на изискваното качество, няма защо да се издава сертификат. Тогава се издава паспорт. Всяка нова сграда и всяка стара след реконструкция, трябва да има паспорт. За случаите при продажба, отдаване под наем, паспортът на сградата, ще покаже нейната история и ще окаже влияние върху цената.

– С колко се повишава цената на сградата, ако тя има енергиен сертификат или ако паспортът й показва, че сградата е в добро състояние в енергийно отношение?

– Не зная. Пазарен механизъм. Даден купувач ще вижда, че сградата е рухнала енергийно, харчи много енергия. Собственикът, когато продава сградата, е задължен да представи енергиен паспорт на сградата. Ако няма паспорт до този момент, ще трябва да наеме лицензирана фирма, която да направи енергийно обследване, издаде паспорт за нейното енергийно състояние и тогава собственикът да я продаде с паспорта.

– Кога ще бъде въведено това изискване?

– Въведено е.

– Но сега старите сгради ги продават без паспорт.

– Това е въпрос на контрол.

– Кой трябва да контролира? Агенцията за енергийна ефективност, Министерството на икономиката и енергетиката или Министерството на регионалното развитие и благоустройството(МРРБ)?

– По-скоро МРРБ чрез съответната наредба към Закона за устройство на територията. Пише го и в Закона за енергийната ефективност. Контролът ни е слаб. Както по изпълнение на обследването и сертифицирането, така и при строежите.