Шекспир в парка – със звезди под звездите

Ако ви кажа, че мразя Ню Йорк през лятото, надали ще ми повярвате. Или ще си кажете, че съм нахална. Но си е чистата истина. Ню Йорк прилича на тенджера под налягане от юни до септември, с редки изключения, които всички чакат като спасение. Спасение от влагата, която прави горещината непоносима. Иначе живакът не скача много повече, отколкото в София по същото време, но когато мине 33 градуса по Целзий, да си по улиците на град, обграден от вода, е истинско изпитание. Дрехите ти залепват за тялото и на всеки три преки хлътваш някъде, само за да поседиш под хладните вълни на климатика. Направо не мога да си представя как са живели без него, особено в ония времена, в които жените са навличали по пет фусти, а мъжете са носели ботуши и шапки всеки сезон. Но климатиците, които са буквално навсякъде – в магазини, офиси, ресторанти, домове и в целия транспорт, бълват навън горещ въздух и само дозатоплят парещите улици.

В тези месеци прогнозите за времето се проверяват по често от борсовите индекси и всяка възможност за бягство – до многобройните плажове или под дебелите сенки на дърветата в парковете, не се изпуска. И ако, за да се отиде до плажа все пак трябва да се изчака уикендът, то парковете и зелените площадки са безбройни, обикновено наблизо и предлагат известно облекчение. Казвам известно, защото в много горещите дни навън, дори и между дърветата, става поносимо едва след десет часа вечерта.

И все пак парковете дават прохлада, но най-вече безкрайни възможности за отдих и забавления. Това особено се отнася за Сентръл парк и, повярвайте, той не случайно е толкова прочут. Наричат го белия дроб на Ню Йорк. Парк, в който сякаш има всичко за всеки, при това не само през лятото. Но именно през сезона на отпуските той се превръща в мястото, където се случват нещата. Концерти на рок групи, кънтри, джаз, класика, цирк, индивидуални изпълнители, детски празници, спортни прояви, разходки с колело и пеша, музеи, изложби, литературни четения – мога да изброявам до утре. Паркът е институция с огромен бюджет и многохиляден обслужващ апарат. Чист, подреден и пазен като частно имение, той е една от най големите забележителности на града. Но паркът за мен винаги ще е най-вече удоволствието да гледаш Шекспирови спектакли, докато вечерният бриз те облъхва и вдишваш уханието на треви и цветя.

Откритият летен театър „Делакорте“ в Сентръл парк в Ню Йорк. Снимка: Ню Йорк сити гайд

Мястото в парка е към осемдесета улица и се казва Delacorte Theater, а трупата е на Public Theatre, един от най добрите драматични театри в САЩ. Основан е през 1954 г. от Джоузеф Пап, в началото се прочува предимно с шекспирови постановки, като дава началото и на Ню Йоркския шекспиров фестивал. „Делакорте“ е летен открит амфитеатър в парка, създаден след 9-годишни борби на Пап с градската управа, но накрая през 1967 г. построен и приютил трупата на Public Theatre за ежегодните му безплатни летни сезони. През същата година Пап установява театъра си и под покрив, извоювайки сградата на бивша библиотека на Астор плейс, спасява я от разрушаване и я превръща в един от най добрите театри в Ню Йорк. И двете сцени се издържат от града. Тук са играли истински актъорски величия като Мерил Стрийп, с дебют в този театър в Чеховата „Вишнева градина” през 1977 г., но също и Морган Фрийман, Кевин Клайн, Натали Портман, Джон Гудман, Марша Грей Хардън, Филип Сеймур Хофман, Дензъл Уошингтън и още, и още. Играли са от Чехов и Брехт до Бекет и Тони Кушнер. Освен Пап, там са поставяли Стюарт Вон, Ричард Форман, Джордж Улф и Джералд Фрийдман, който, освен Шекспирови постановки, прави и първата постановка на световно известния мюзикъл „Коса” през 1967 г.

Сцена от постановката „Ромео и Жулиета“ от миналото лято. Снимка: Обществена галерия на Лионел

Театърът е носител буквално на всички възможни театрални награди в Америка и куп международни отличия.
Местата са безплатни, но и са ограничени, така че трябва отрано да се запазят, за което, както и за всичко в тази страна, си има строги правила. Пропуските се взимат в деня на представлението от касата на театъра и се полагат не повече от два билета на човек. Опашките са огромни и се редят от зори, а се раздават едва от 2 следобед, но ако можете да докажете, че сте пенсионер или инвалид, ще ви пуснат отпред. Ако вали, се чака да спре до един час, но ако не спре, пропуските ви вече не важат.

Тази година е особено интересна, защото и двата спектакъла в парка са посветени на Джоузеф Пап (1921 – 1991). През май и юни се играе „Хамлет”, а през юли и август „Коса” – 40 години след първите им премиери. „Хамлет” е работа на Оскар Юстис и с Майкъл Столбърг в главната роля, който вече е и номиниран за наградата „Тони“. За юлските издания на „Коса” опашките, а вече има такива и виртуални, отдавна започнаха. Казват че представлението ще е изненадващо. Режисурата е на Даян Паулус, нашумяла с атрактивните си и авангардни постановки като диско версия по „Сън в лятна нощ”. Така че, Шекспир в парка е лек срещу жегата и сладък повод за дълги разговори, възторзи и спомени на всеки, успял да грабне заветния пропуск за радост на открито. И какво повече му трябва и на обикновения, че и на изкушения зрител в горещите летни вечери на Ню Йорк от едно прекрасно театрално преживяване направено и изиграно от звезди и гледано под звездите?

На път за Шекспир в парка си мислех за дома… За парковете в София… Защо заприличаха на нещо, в което и насред бял ден да ти е неприятно да се движиш? Та нали и в нашите паркове имаше и сцени, детски и спортни площадки… И в тях ли ще настроим къщи?
Нима няма някой като Джоузеф Пап, да се пребори за зелената феерия на градините и красотата на изкуството в тях. Май се размечтах.

Писмо отПисмо от Ню Йорк
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.