Журналистите да не са слуги на „Вирджиния рекърдс“?

Пресконференция на организаторите на концертите на „Металика“ и „Кис“. Снимка: Булфото

В България стана модерно да си пиар. Всички подражатели на модата, манекенки, тромпетистки и участнички в Биг Брадър, се втурнаха да стават пиари. Ако ги питаш какво е пиар, ще се затруднят с отговора – нещо там с журналистите. Примерно – опитваш се да ги командваш какво да пишат или ги бомбардираш с малоумни прессъобщения. Такава е практиката на новоизлюпените пиари в България. Единици от тях попадат в среда от специалисти, които наистина могат да ги научат. Другите узурпират някое свободно място за пиар в дадена компания и вилнеят. Директно започват да заплашват журналистите с лишаване от информация, с лишаване от акредитация, с лишаване на медията им от реклама. След това раздават заповеди – колко прессъобщения да се препишат, кои да се похвалят и кои да се оплюят.

Поради упадъка на журналистиката в България, тези груби манипулации, изглежда, вършат работа. Както се разбра от наш разговор с пиарката на „Вирджиния рекърдс“ – Анелия незнам си коя, някои журналисти дори изпълняват безропотно заповедите й.

„Странно! Как изобщо може да се надявате, че ще ви дадем акредитация за концерта на „Металика“, след като досега не сте написала нито ред за тази група? На нас не ни върши работа това, че искате да пишете след концерта. Ако всички като вас бяха решили да пишат след концерта, никой нямаше да разбере, че ще има такъв концерт. Всички медии, които са акредитирани, вече няколко месеца активно работят за този концерт и имат много публикации. Съжалявам, но няма да ви допуснем. А има и ограничение за броя на медиите, така че само десетте най-големи ще бъдат акредитирани.“
Това е малка част от наглия отговор, който получихме на искането да ни акредитират да снимаме на концерта на „Металика“. Дори не сме искали безплатен билет, казахме, че ще си го купим.
На въпроса – откъде-накъде един пиар ще поставя такова условие на журналист – да пише предварително нещо, за да го акредитират за събитието, тя ни отговори: „Но това е нормалната практика! Винаги, когато има концерт на голяма звезда, журналистът задължително трябва да е написал предварително поне няколко статии за концерта, за да се надява на акредитация.“

След като й обяснихме, че не преписваме сляпо прессъобщения (пък били те и от „Вирджиния рекърдс“), тя ни издаде нова заповед: „Ами тогава проявете креативност и напишете нещо свое за „Металика“ и концерта, но преди събитието!“

Помолихме я да ни съдейства за интервю – преди събитието – с някой от „Металика“ – по телефон или по мейл. В отговор, тя едва не изпадна в истерия: „Вие чувате ли се какво говорите? При 1000 медии в България, които искат интервю с някой от „Металика“, просто е абсурдно да си го помислите! Освен това, вече ви казах – акредитациите за журналисти са ограничени. Така е за концертите на всички големи звезди, които идват в България.“

Уверихме я, че вече сме посещавали концерти на други големи изпълнители в България и досега не сме имали проблем да се акредитираме. В отговор тя, без да знае дори за кои говорим, отсече: „Еми, явно не са били толкова големи звезди!“ (в сайта могат да се видят репортажи за концертите на Джордж Майкъл, „Дийп Пърпъл“, Алис Купър и др.)
Арогантното поведение на тази пиар персона може да се съпостави с основните (елементарни) правила на пиара в общуването с медиите:
– Създаване и поддържане на добри отношения с журналистите.
– Зачитане на основните професионални потребности на журналистите, като им се осигурява лесно достъп до събития, своевременна и достатъчна информация и т.н.
– Еднакво отношение към различните медии без фаворизиране на медии и журналисти.
– Недопустимо е да се заплашват журналисти (напр. че институцията ще оттегли рекламите си от медията им).
– Недопустими са опитите да се “управляват” новините – това е прерогатив на медиите.
– В ПР не се говори “неофициално”. Ако дадено изявление не е подходящо за цитиране, то просто не се прави.

Как се акредитирахме за Мерилин Менсън?

За сравнение, ще опишем и как се акредитирахме за концерта на Мерилин Менсън (дано пиарката на „Вирджиния рекърдс“ да го удостои с признание, че е звезда). Обадихме се на организатора на концерта – „София мюзик ентърпрайсис“ няколко дни преди концерта и попитахме за журналистическа акредитация. Отговориха ни любезно, че срокът за акредитация на журналисти отдавна е изтекъл. Обясниха ни подробно каква е практиката – колко време преди концерта трябва да заявим, че ще присъстваме, за да ни се издадат пропуски и др. След това, тъй като не сме били запознати предварително с процедурата, решиха да направят компромис и ни поканиха да си вземем безплатен пропуск от техния офис. Отидохме, подписаха ни го и ни пожелаха приятен концерт. Нито са ни питали каква музика слушаме, нито какво сме писали, нито дали изобщо ще пишем за Мерилин Менсън. Репортажът ни от концерта не беше особено ласкав. Никой от „София мюзик ентърпрайсис“ не ни направи и най-малък намек, че нещо не е доволен. И до днес получаваме редовно информация, покани и акредитации за всички техни събития, както и съдействие за интервюта. Те не искат от нас да ги рекламираме, камо ли да ни заповядват.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.