Може ли Русия да реформира Г8?
Първият ден от срещата на върха на „Голямата осморка“ беше успешен за Дмитрий Медведев. Като новобранец в най-големия външнополитически клуб той привлече основното внимание на участниците. Въпреки някои предубеждения и напрежение сред колегите му, Медведев успя да получи добър отзив от Джордж Буш (който похвали руския президент, като го нарече „умно момче“) и почти на равна нога (почти, тъй като видимо беше развълнуван) проведе предварителни преговори с европейски лидери. Основните дебати тепърва предстоят. Наистина форумът на Г-8 не се очертава безинтересен, но без съмнение Буш, Браун, Саркози, Меркел и Медведев имат и други общи теми за разговор освен насъщните проблеми на Африка.
Дебютът на Дмитрий Медведев в „Голямата осморка“ не мина впрочем без съответната лъжица катран. Руските правозащитници Владимир Буковски и Елена Бонер – днес с местожителство далеч от родината – изпратиха до кандидатите за президент на САЩ Джон Маккейн и Барак Обама послания с предложение да проучат възможността Русия да бъде изключена от Г8. Руските власти проявявали според тях „прекомерна и неоправдана агресивност“. Буковски и Бонер споделят мнението, че САЩ би трябвало принципно да преразгледат отношенията си с Москва. Правозащитниците обвиняват Кремъл в редовни нарушения на човешките права, „политически репресии и убийства“, „продължаващ геноцид“ в Северен Кавказ. Според Буковски и Бонер, поведението на Русия днес е не по-малко агресивно, отколкото по време на Студената война. За да аргументират позицията си, те споменават „двойствената“ позиция на Москва спрямо преговорите за ядрената програма на Иран и политическото убийство на британски гражданин на територията на страна от НАТО. Тези доводи според тях са достатъчни за препоръка към бъдещия президент на САЩ да започне работа по изключване на Русия от клуба на демократичните страни.
Въпросните пасажи, призовани да противопоставят „добрата Голяма седморка“ на „лошата Русия“, попадат на благодатна почва – критиките срещу Г8, поместени в един от най-големите американски вестници, „Вашингтон пост“. Изданието разглежда в критичен дух въпроса дали е целесъобразно да се запази Г-8 в днешния й състав. Според наблюдателя на вестника Джим Хоуглънд клубът би трябвало да се ограничи до трима участници – само тогава ще е работоспособен. Така вече няма да изглежда недостижима и основната му цел – външнополитически въпроси да се договарят пряко на най-високо равнище, смята коментаторът.
На днешния етап от дейността на „Голямата осморка“ тъкмо Русия, членка на клуба едва от 1998 година, предлага той да бъде реформиран, като се разшири и прерасне в обединение на най-влиятелните държави в света. Става дума за Индия, Китай, Бразилия, а може би също за Мексико и Южна Африка. В някои от тези държави демокрацията не е на високо равнище. Обективно обаче това е добре дошло за Москва, поне защото Русия няма единствена да слуша упреци, че е „авторитарна“, и ще придобие сигурни съюзници за противодействие срещу американското влияние в „Осморката“.
Интересни са два момента от руските инициативи. Първо, Кремъл приема, че за борба срещу глобалните предизвикателства, пред които е изправено човечеството, са необходими общи усилия. Решенията трябва да се търсят чрез дискусия, в която да се включват възможно повече участници. Многостранните усилия по принцип са по-продуктивни от диктата на една единствена държава – ето основната теза на Русия, чиито представители навсякъде повтарят: „И вие знаете коя е тази държава!“. Междувременно Москва дори не се опитва да скрие, че смята да използва основния си коз – горивните ресурси, за да заздрави собствените си международни позиции и да възстанови влиянието си в света, което да стигне влиянието на Съветския съюз от епохата на разцвета му. Това надали може да се изтълкува като знак на добра воля и добросъседски намерения. Трябва да признаем обаче, че този подход изцяло отговаря на държавните интереси според съвременното световно разбиране за тях. Прагматизмът управлява света.
Втори важен момент от руските предложения Г8 да се трансформира в по-голямо обединение е да бъде следвана тенденцията за реформа във всички международни организации – от ОССЕ и Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) до ООН. Никой вече не спори, че предишните договорености между развитите страни, а също и създадените от тях институции губят сила и авторитет. Дискусията за пътищата, формите и методите за реформиране на международните организации обаче още не се е развила с пълна сила. Ако използваме израза на наблюдателя от „Вашингтон пост“, всяка държава, която претендира, че изразява интересите на някоя група, „тегли чергата към себе си“. Странно би било Русия да остане изключение.
Така че никой няма да предприеме никакви „мерки“ спрямо Русия. Нито днес, нито в обозримо бъдеще. В такъв случай Русия ще разполага с подкрепата на повечето държави от ОНД и от Латинска Америка, а също на Китай и Индия, за чиито интереси лобира. Да си припомним, че съществува и Шанхайската организация за сътрудничество – ШОС. Да си припомним и частните, съответно винаги подчертано користни интереси на всеки от контрагентите на Москва, търговията с които стига достатъчни мащаби, за да се отрази и върху двете икономики.
Г8 може да очаква от Русия не по-малко изгоди, отколкото Русия от Г8. И само ако клубът откаже да се реформира, ако не пожелае да следва конюнктурата на променящия се пазар, включително на политическия, „Голямата осморка“ може да изгуби своя най-голям евроазиатски партньор. За клуб в подобен формат това ще означава начало на края – тъкмо такава е логиката на геополитическите трансформации, които набират темпо.
Днешните критики са добър знак за Русия. Те означават, че авторитетът на Руската федерация е голям, а силата и влиянието й се признават дори от нейните опоненти.
По БТА