Жул Паскен смути Москва с рисунки от парижките бардаци
В московския културен център „Винзавод“ е открита изложба с палавото заглавие „Интимност да се предлага“. Еротичните рисунки на знаменития художник от България Жул Паскен (1885-1930) са представени заедно с френска еротична фотография от втората половина на XIX век.
Казват, че той взел четката, паднала от ръцете на Тулуз-Лотрек. В Париж от епохата на Гертруда Стайн и Хемингуей нямало по-голям познавач на света на бардаците и неговите доста захабени героини, от киснещия в монпарнаските кафенета български евреин Юлиус Мордехай Пинкас. Или Паскен, Жул Паскен, „принцът на Монпарнас“, гражданинът на света, приятелят на всички, и особено на Амедео Модиляни, Хаим Сутин и Диего Ривера, който смайвал даже видялата всичко парижка бохема с грандиозните си гуляи.
„Паскен беше много добър художник, и беше винаги пиян — целенасочено и привично пиян, но при това запазваше пълна яснота на мисълта“, нахвърля портрета му Хемингуей в „Безкраен празник“. Тази ясна мисъл, острото, неразмътено от литрите коняк око и твърдата, никога не трепереща, въпреки тези обстоятелства, ръка носят на Паскен славата на най-добрия карикатурист сред майсторите от парижката школа – прочутото мюнхенско сатирично списание „Симплицисимус“ не веднъж прибягва до услугите му.
Акварел, молив, туш, леки бързи контури и въздушни цветни петна – този маниер толкова съответства на леките нрави, които той възпява. Тук, в публичните домове, болезнено неувереният в себе си Паскен (той се обесва преди откриването на собствената си изложба, след като прочита няколко отрицателни рецензии) се чувства като риба във вода – точно така преди него го тегли към бардаците и вечния несретник Тулуз-Лотрек. Проститутките с дебели задници и увиснали гърди, които лениво дефилират по „стаите“ както ги е майка родила, се превръщат в шаржовете на Паскен в антични хетери, палуващи под сянката на портика. Сякаш парижанинът от началото на миналия век може да намери своята Аркадия само в заведението на мадам Телие.
Организаторите на изложбата са намерили превъзходна рамка за пикантното и иронично творчество на художника – колекция от френска еротична фотография от 1850 -1870 г. Жриците на любовта са представени като всевъзможни грации, одалиски, къпещи се или нескромни колежанки със запретнати поли, уж потънали в четене. За по-голяма нагледност хубавиците са снимани от два ракурса, за да се гледат снимките през стереоскоп, а на места са оцветени.
По в. Комерсантъ