Слънчева централа произвежда в Родопите най-скъпия ток в страната

Панелите на слънчевата централа в Родопите. Снимки: авторката

„Тук сме малко като в цирка, който мине и залепва на оградата“, смее се Григор Гочев, управител на първия комплекс от соларен парк и мини ВЕЦ, които захранват със “зелена енергия” близкото село Средногорци в Родопите.

Оградата на фотоволтаичната централа “Средногорци” опира на самия път и постоянно събира зяпачи. Интересът е предизвикан не само заради космичния вид на съоръжението, но има и финансови измерения. Тук се произвежда най-скъпият ток в страната, който задължително се изкупува от Енергото, в случая ЕВН – Електроснабдяване, към чиято мрежа е присъединен. Слънчевият ток се заплаща на собственика на централата по 718 лв. за Мвтч. (Комисията за енергийно и водно регулиране – ДКЕВР – определи най-високата преференциална цена за ток от волтаици с мощност над 5 киловата, за да стимулира изграждането им) Тази централа е с мощност 42,8 киловата. За сравнение водният ток от малката ВЕЦ, която се намира на същото място, под соларния парк и над бента, преградил реката, се изкупува също задължително по 97,12 лева за мегаватчас. Цената също е преференциална. Токът от ТЕЦ и АЕЦ е по-евтин. Според договора за изграждане на АЕЦ „Белене“, например производствената цена на електроенергията от централата, трябва да бъде не по-висока от 39 евро за мегаватчас, което е под 80 лева. Така се стимулира изграждането на екологични и безопасни източници на ток.

Григор Гочев, управител на първия комплекс от соларен парк и мини ВЕЦ. Снимки: авторката

„Европа вече шеста година направо лудна по волтаиците, всички слагат, слагат, слагат, а в България това е първата работеща слънчева централа“, обяснява Гочев. Той е пристрастен към екологията. Преселил се е със семейството си на чист въздух в Родопите през далечната 1989 година от Русе. Тогава участвал във филма “Дишай”, с прожекцията на който в Дома на киното, започнаха демократичните промени в България. Подгонили го, разпитвали го. Филмът беше протест срещу обгазяването на дунавския град от фабрика на румънския бряг и бездействието на управляващите.

7-те следящи системи на фотоволтаичната централа са разперили модулите си на поляна на брега на река Арда съвсем близко от последните къщи на селото. Слънчевите панели се местят като истински роботи, завъртат се наляво и надясно, обръщат блестящата си повърхност нагоре и надолу под ъгъл според движението на слънчевия диск, така че фотоклетките да произведат най-много енергия. Вечер панелите застават с “лице” на Запад и почти вертикално. При буря заемат хоризонтална позиция, така че да имат най-малко съпротивление спрямо вятъра и заприличват на гъба.

Съоръженията се въртят и следят движението на слънцето. Снимки: авторката

Работят под действието на слънчевата радиация, затова дори да се скрие зад облак дневното светило или да ги навали сняг, пак произвеждат ток. През зимата дори количеството енергия, което се получава е повече, защото охлаждането на повърхността е по-добро. Лятото тя се загрява до 70 градуса. Всяка една от 7-те системи е изградена от 36 поликристални модули и има обща мощност 6 120 вата – общо 42 киловата.
Панелите са производство на японската компания „Шарп“ (Sharp).
613 000 лева е цялата инвестиция в слънчевата централа “Средногорци” в Родопите и ще се изплати за около 10 години. Гаранционният срок на работа на системите е 30 години. Хубавото е, че при проблем с някой от модулите той може да се подмени и съоръжението да продължи да произвежда ток. Собственик на енергийния комплекс от фотоволтаичен парк и мини ВЕЦ е фирмата “Енерджи Инвестмънс” АД. Неин президент е
Димитър Станчев, продуцент на тв играта „Невада“ през 1993-1996 г. и на българската версия на реалити шоуто “Стар Академи”.
„Има и централи, чиито слънчеви системи са стационарни и ориентирани на юг при монтажа им. Те обаче имат с от 30 до 48% по-малка производителност отколкото следящите системи“, каза Гочев.
Фотоволтаичната централа “Средногорци” е изградена само за няколко месеца от юни до края на миналата година, включена е в електроразпределителната мрежа през март 2008 г.

Част от съоръженията на малкия ВЕЦ до слънчевата централа. Снимки: авторката

В Златоград ще има още една стационарна фотоволтаична система, която предстои да се монтира на покрива на Културния дом. Тя е с мощност 17 киловата. За нея вече има договор за присъединяване към мрежата. Започнало е изграждането й и скоро ще бъде включена. За същия район в ЕВН са подадени инвестиционни намерения и за изграждане и на още една слънчева централа с мощност 40 киловата. Направена е заявка за слънчев парк с по-голяма мощност – 5 мегавата, в района на село Давидово, община Баните, Смолянско.
Ние ще направим проучване за условията и начина на присъединяване към разпределителната мрежа, след което при възможност за присъединяване, предлагаме предварителен договор, обясняват от ЕВН. С този договор инвеститорът възлага проектирането и съгласуването на работните проекти до получаване на разрешение за строеж. След това електроразпределителното предприятие изготвя и предлага окончателен договор на инвеститора. Когато се подпише, започва изграждането на централата и на съоръженията за присъединяването й към мрежата.

Започнало е изграждане на фотоволтаични системи и по Черноморието. В ЕВН вече има заявени доста инвестиционни намерения за изграждането на такива системи на покривите на нови хотели. Мини слънчевите централи ще произвеждат ток за нуждите на хотела, а излишната енергия ще отива в мрежата. В момента има една такава система, която се строи в Слънчев бряг. Друга с мощност 5 киловата е направена край Несебър. Разположена е върху автосервиз Ситроен, който се намира на колелото между Несебър и Слънчев бряг, присъединена е към мрежата и произвежда ток за нуждите на сервиза.

Снимки: авторката

В България се наблюдава бум в интереса към Възобновяемите източници на енергия (ВЕИ), но все още държавата не обръща достатъчно внимание на проблемите, които могат да възникнат с увеличаването на слънчевите и вятърни централи. Те засягат мрежата и за качеството на електроснабдяване, също и цените. В микса от електроенергията, която получават потребителите и ползват в дома или във фирмата, все повече ще се увеличава делът на значително по-скъпата енергия от ВЕИ. На семинар за предизвикателствата при изграждане на възобновяеми енергийни източници, ЕВН България, която снабдява с електроенергия Южна България, постави редица въпроси, в контекста на опита на Австрия и Западна Европа от използването на възобновяема енергия.
Само на територията на ЕВН има общо 14,02 мегавата работещи ВЕИ, сключени са предварителни договори и договори за изграждане на още 149,8 мегавата, от които 7,3 мегавата за волтаици и са направени запитвания за 224,1 мегавата, от които 66,5 мегавата за производство на енергия от слънцето. В Североизточна България, където доставчик е Е.ОН – България пък има над 1000 мегавата строящи се и заявени мощности от вятърни генератори.
Към тенденцията за поскъпване на електроенергията заради ръста на цените на петрола и горивата, ще се прибави и увеличението заради значително по-скъпия ток от слънце, вятър и вода.

И понеже енергийният закон вменява на компанията, към чиято мрежа е присъединен ВЕИ-то да изкупува произведения “зелен” ток на преференциална цена, колкото повече фотоволтаици и перки има на територията на съответното ЕРП, толкова по-висока ще бъде крайната цена на тока за потребителите в региона. Така не всички равностойно споделят ценовата тежест от използването на по-чиста енергия, заяви Гюнтер Брамбьок, председател на УС на ЕВН – България Електроснабдяване АД.

Снимки: авторката

Необходимо е делът на “”зелената енергия” в цената на тока да е еднакъв за цялата страна и да се поеме от всички потребители равномерно, тоест да се направи общ микс на енергията от всички централи в страната.
Той обясни, че единствени България и Германия стимулират инвестициите във възобновяеми източници чрез преференциални по-високи цени на тока от тях. При високи преференциални цени и гаранции за изкупуване на тока за определен период от време е възможно за кратко време да се постигне висок ръст на енергията от слънце, вятър и вода. В същото време потребителите ги очакват високи разходи, които са на практика неуправляеми и клиентите с ниски доходи е невъзможно да ги понесат, смята Брамбьок. Възможно е след като делът на тези мощности нарасне, ДКВЕР да намали цената на изкупуваната енергия от тях.
Другият вид стимулиране е чрез инвестиционни субсидии. При тях се управлява по-добре ефективността на съоръженията и разходите. Голяма част от европейски държави използват комбинация от двата модела.

Ако бурен вятър нахлуе в перките на вятърни паркове с голяма мощност е възможно рязко да се повиши произвежданата енергия и да нахлуе в мрежата. За минути мощността може да скочи от нула до 550 мегавата и след няколко часа отново да падне до нула, показва практиката в Австрия. Необходимо да има балансиращи мощности, които да бъдат изключени веднага, за да не се получи срив, а след това да бъдат включени бързо. Ако балансиращата мощност е ТЕЦ на въглища, в режима на включване и изключване се изхвърля повече въглероден двуокис и ефективността на централата е по-ниска.
Слънчевите централи, малките ВЕЦ обикновено се изграждат в планински райони, далеч от електросъоръженията и понякога е нужно да се инвестират повече средства за изграждане на мрежа и присъединителни съоръжения отколкото са отишли за самата централа, обясни Брамбьок.

Според сегашните разпоредби ЕРП-та поемат финансовата тежест по присъединяването на възобновяемите източници, което също косвено се отразява върху цената на тока за крайния потребител.
Българската държава трябва да определи какви са приоритетите за инвестиции в разширяване на мрежата, изграждане на нови съоръжения с цел да се подобри качеството на тока и се гарантира сигурността на доставките. или разширяване възможността на мрежата с цел присъединяване на ВЕИ. Необходимо е да се изработят ясни технически спецификации за производствените съоръжения от ВЕИ и оразмеряването на мрежата.
Според поетите от България ангажименти и дългосрочната програма на ЕС за насърчаване производството на електроенергия от ВЕИ, до 2010 г. делът на тока от ВЕИ в страната трябва да достигне 11%. През 2006 г. техният дял е бил 10,67%, тоест целта е постигната, но желаещите да произвеждат скъп “зелен” ток растат.
ЕВН също планира да изгради 2 Мвт фотоволтаични инсталации, два вятърни парка, всеки по 20 Мвт и 40 Мвт водни централи. С тази цел компанията регистрира своето зелено дружество „Натуркрафт“ ЕООД.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.