Средиземноморският съюз – роден в безпаричие и конфликти

Франс прес

Френският президент Никола Саркози (вляво) и египетският му колега Хосни Мубарак на срещата за основаването на Средиземноморския съюз в Париж на 13 юли. Снимка: Ройтерс

Създаването на Средиземноморския съюз беше взето присърце от френския президент Никола Саркози, но той може да се загуби в същия лабиринт, като подетото през 1995 година в Барселона Евросредиземноморско сътрудничество (ЕВРОМЕД). Новият съюз, който ще се гради върху ЕВРОМЕД, се роди официално в неделя. „Виждаме как всички проблеми на Барселонския процес отново ще изплуват на повърхността, като например трудностите на арабските държави да сътрудничат с Израел, или спорът между Мароко и Алжир за Западна Сахара“, отбелязва Клара Марина О’Донъл, анализатор от Центъра за европейски реформи в Лондон. Израелско-палестинският конфликт отрови най-силно Барселонския процес, започнал през 1995 година, за да задълбочи връзките между ЕС и неговите партньори на южния бряг на Средиземно море.

Но Франция и Европейската комисия – която най-накрая се присъедини към тази инициатива с доста ограничени амбиции и се интегрира към настоящия Барселонски процес – се надяват, че „този съюз на проекти“, който предвижда на първо място пречистване на Средиземно море, ще позволи да се преодолеят политическите конфликти. „Качеството на проектите, които страните от региона ще реализират заедно, ще гарантира успеха на инициативата. Тя ще позволи на гражданите да усетят силата на връзките, които обединяват двата бряга на Средиземно море“, каза еврокомисарката за външните отношения Бенита Фереро-Валднер в началото на юни. „Изобщо не вярвам в това, нещата няма да се развият точно така. Тези въпроси са до голяма степен политически“, твърди Дидие Бийон, изследовател в Института за международни и стратегически отношения в Париж.

Но дори и конкретните проекти да са решение на регионалните конфликти, те трябва да бъдат доведени до успешен край с помощта на колосални суми. Най-малко два милиарда евро са необходими за пречистване на 80 процента от водите на Средиземно море. Суми, които Европейската комисия и още повече Германия, са против да се заделят от бюджета на ЕС. „Съмнявам се наистина, че частни предприятия или трети страни ще проявят интерес. А творческата неяснота, поддържана нарочно от Франция, която твърди, че ще се появят частни партньори, е по-скоро присъща за метода Куе (метод на съзнателното самовнушение), отколкото съответства на реалността“, казва Дидие Бийон.

„Като се има предвид, че няма пари за финансиране на проектите, ще мине време, преди да се направи оценка дали похвалните планове за развиване на слънчевата енергетика в Северна Африка наистина могат да променят нещата там и дали е било необходимо да се създава Средиземноморски съюз, за да се осъществи този план“, заяви Роза Балфур от Центъра за европейска политика в Брюксел. „А новият съюз едва ли ще има толкова много време пред себе си.” „Не искам да бъда цинична, но ми се струва, че има опасност, след като приключи френското председателство на ЕС и чехите го поемат, темата за Средиземно море вече да не е сред приоритетите“, допълва Клара Марина О’Донъл.

„Тази година е средиземноморска година, следващата година може да бъде източноевропейска“, предупреди чешкият вицепремиер Александър Вондра, който отговаря за европейските въпроси. Той даде да се разбере, че страната му, която ще бъде ротационен председател на ЕС в началото на 2009 година, ще постави акцента върху полско-шведския проект за укрепване на връзките на ЕС със страните на изток от него.

Въпреки всичко, дори критиците на проекта на Никола Саркози признават заслугата му да изведе темата за Средиземно море на преден план. И успеха му да събере в неделя в Париж почти всички лидери на държавите от Средиземноморския регион, които „блеснаха“ с отсъствието си от срещата на върха за 10-ата годишнина на Барселонската инициатива през 2005 година. „Красивата семейна снимка няма да промени нещата из основи, не трябва да се залъгваме“, предупреди Дидие Бийон.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.