Война или мир в Грузия и Абхазия?

Руски мироопазващи сили на пропускателния пункт на границата между Грузия и Абхазия. Снимка: Ройтерс

Последното изостряне на обстановката в зоната на грузинско-абхазкия конфликт налага да се замислим как ще се развият нещата. Интензивни събития, разгорещени политици, килограми тротил – всичко сочи, че наближава някаква развръзка. За това като че ли говорят и многобройните визити на високопоставени гости в региона – първо там пристигна Хавиер Солана, който ръководи външната политика на ЕС, а после и Кондълиза Райс, държавният секретар на САЩ.

ria-novosti-logo1.gifТа да очакваме ли скорошна развръзка? Естествено, може да се правят някои изводи въз основа на косвени признаци и съпоставка на силите. Сигурни заключения обаче са възможни, само ако е предсказуемо поведението на онези, от които зависят реалните решения. Формално това са външнополитическите ведомства на страните, въвлечени в конфликта. Прогнозите на повечето политолози от ОНД обаче се базират главно на мислите и на настроенията сред управляващите елити. Дали предишните действия на страните издават ясни намерения, по които да съдим за бъдещото развитие? Май няма такова нещо.

Ако разгледаме грузинско-абхазко-осетинския конфликт, търсейки последователност в действията на страните, бие на очи, че не всичко, предприемано например от Русия, отговаря на заявените цели. Руски политици от най-висок ранг се изказват против влизане на Грузия в НАТО. При това положение е трудно да разберем много от действията на Русия спрямо Грузия.

Не ще и дума, икономическите съображения са твърде важни за ориентацията на бедните държави. В отговор на поредната провокация на Грузия през 2006 година, Русия прекрати транспортните и пощенските връзки. Последваха нашумелите масови арести на грузински мафиоти в Москва – сякаш не се знае, че в постсъветското пространство аферист и бизнесмен невинаги са две различни неща. Ще припомним и забраната за продажба на грузински вина. Всичко това не улеснява икономическата интеграция между Русия и Грузия, напротив, тласка „републиката на розите“ към политически маневри. Колкото до транспортната блокада, правителството в Тбилиси отдавна се стреми да преориентира търговските си потоци към Запада. Спирането на презграничните връзки само го подпомага в това.

Ако става дума за Абхазия и за Южна Осетия, за Русия те представляват един вид лостове – без нея там нищо не може да бъде решено, следователно Москва би могла с решителни действия да преследва всякакви цели в Грузия. Щом е така, защо от толкова години този лост не е задействан, защо от години е в неутрално, „замразено“ положение, ако има решение задкавказката република да не се пуска в НАТО? Защо, най-накрая Русия не подложи на съмнение грузинския референдум за влизане в Северноатлантическия алианс? Резултатът е невалиден, тъй като Южна Осетия и Абхазия не гласуваха. Освен това данните може да са били фалшифицирани дори в грузинските територии, участвали във вота – стига да си припомним президентските избори по-рано.

Реакцията на Русия след референдума беше доста спокойна. Андрей Болшаков, доцент от катедрата по политология в Казанския държавен университет, споделя това недоумение и дава за пример аналогична ситуация в друг регион. „Изобщо не са ми ясни събитията около визитата на Лужков в Крим и изявленията му. Според него е необходимо да скъсаме договора за приятелство с Украйна и Русия да застане на по-твърда позиция. Тъкмо ние обаче трябва да държим на нишките и договорите, които ни свързват с Малорусия, в противен случай рискуваме да изгубим и Севастопол, и останалата част от Украйна“, заявява експертът.

„Изявленията, че Русия ще „натисне“ Украйна или ще й отнеме Севастопол, всъщност са добре дошли за онези, които подкрепят стремежа на Киев към НАТО,” добавя Болшаков. Наистина, защо да декларираме някакви заплахи, щом модерният метод в геополитиката е да задушиш някого в прегръдка без предупреждение? Т.е., както видяхме, самите действия на Русия в Грузия не дават възможност да проучим нейните цели и приоритети. Нека тръгнем от елита.

Дали можем да съзрем сред руските кормчии открити механизми или закономерности, по които да съдим за бъдещата политика на Русия към страните от ОНД, по-специално към Грузия? Ето как коментира въпроса Андрей Болшаков: „Три са клоновете на властта в нашия елит, които могат да градят външната политика. Има външна политика, формирана от президента на Руската федерация; освен това обективно съществува, макар и нерегламентирана от конституцията, външна политика, водена от министър-председателя; своя външнополитическа линия следва естествено и външното министерство, а то е разделено и в собствените си рамки.“ Според политолога визиите на всички тези „клонове“ за бъдещата политика в ОНД се различават, както са различни и мненията на „клоновете“ за отделните държави.

„Не смятам, че тези клонове са се разбрали за нещо веднъж завинаги, следователно надали има и единна стратегия на Русия към повечето страни от ОНД. Ако говорим за конкретни региони, спрямо Грузия няма дългосрочни решения, ако съдим по взаимодействието между групировките от елита“, казва аналитикът.

„В днешната висяща ситуация – нито мир, нито война – ще се води по-скоро балансирана политика. Русия все така ще признава целостта на Грузия, но Москва няма да позволи никой да поставя под съмнение правото й да гради самостоятелна политика към абхазците и южноосетинците“, допълва Болшаков.

Това е мнението на учения. Малко по-другояче гледа на проблема един практик – Владимир Казимиров, бивш дългогодишен дипломат, днес заместник-председател на Асоциацията на руските дипломати. Той смята, или по-скоро интуитивно е убеден, че руският властов елит единодушно приветства сепаратистките тенденции в Грузия, без това да означава готовност да премине към решителни или кървави действия.

Експертите общо взето нямат разногласия по състава на руския елит – включват в него предимно силовиките, висшето чиновничество, ръководителите на суровинните гиганти и олигарсите. Оттук обаче не следва, че Русия със сигурност ще поеме твърд курс към Грузия например. „Тегловите категории“ на групировките в елита, отношенията помежду им, стремежите на всяка една – различните политоложки версии надхвърлят броя на убедителните прогнози за свършека на света. Човек не знае коя версия да избере. Остава да съдим по други фактори – с различна вероятност да сгрешим.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.