Пчелите си отиват, а с тях и храна за един трилион долара

Мистериозно заболяване на медоносните пчели заплашва хранителната индустрия в целия свят

87 от 115-те най-важните култури на планетата се опрашват от пчели и са заплашени от мистериозното измиране на рояците. Снимка: блоглайфтайм

От 3000 години фермерите в китайската провинция Сичуан опрашват плодовите си дръвчета по доста старомоден начин: оставят тази възможност на пчелите. Цветовете произвеждат нектар, който привлича пчелите, които без да искат пренасят лепкавите зрънца полени от един цвят на друг, като така ги опрашват, за да дадат плодове.
Когато през 80-те години Китай разшири крушовите си градини и повиши употребата на пестициди, старомодната система за опрашване започна да се разпада. Сега през пролетта снежнобелите цветове покриват хълмовете, но няма пчели, които да разнесат полените. Вместо това хиляди селяни се катерят по дърветата и ги опрашват на ръка като потапят „пръчки за опрашване” – четки, направени от кокоши пера и филтри за цигари – в пластмасови бутилки, пълни с полени, а след това докосват с тях всяко от милиардите цветчета.
Използването на хора-пчели от Китай е само един от многото тревожни знаци на селскостопанската криза на опрашването. Пчелите по целия свят умират от мистериозен синдром, наречен colony collapse disorder – разпадането на пчелните колонии. През тази зима американските пчелари загубиха 35 процента от рояците си, след като през миналата година загубите бяха в рамките на 30 процента. Подобни, но по-малко разгласени загуби претърпяха и много други държави като Канада, Бразилия, Индия и Китай, както и страни в цяла Европа. Скорошно изследване на популациите диви пчели в Белгия и във Франция показа, че 25 процента от различните видове са изчезнали през последните 30 години. Няколко вида мъхести пчели, които през 90-те години се срещаха в САЩ, вече не съществуват. Британската асоциация на пчеларите предупреди, че медоносните пчели може да изчезнат напълно от острова до 2018 година, заедно с ябълки, круши и други култури, които опрашват.
Опасността е голяма. „Повечето култури – 87 от най-важните 115 на планетата – имат нужда от опрашване, за да раждат плодове, ядки и семена”, казва агроекологът Александра-Мария Клайн от университета в Гьотинген. Тези култури съставляват около един трилион долара от общите годишни продажби на селскостопанска продукция по света, равняващи се на средно три трилиона долара. Освен това те осигуряват 35 процента от калориите, консумирани от хората всяка година и по-голямата част от витамините, минералите и антиоксидантите. Всяка боровинка, череша, ябълка, грейпфрут, авокадо, тиква, краставица и бадем зависят от услугите на пчелите. Дори култури като маруля и броколи имат нужда от опрашване от насекоми, за да създадат семена за реколтата през следващата година.
Разпадането на пчелните рояци се характеризира с внезапно изтощение на до този момент пълноценни рояци в рамките на няколко седмици, като възрастните пчели напускат кошерите и не се връщат обратно, докато кошерът опустее. „Открих рояци, които бяха измрели, казва шведският пчелар Борже Свенсон. Бяха се отказали от живота без никакъв знак за борба.”
Никой не знае каква е причината за това, но пък има много теории. Американските изследователи смятат, че е замесена доскоро не много известна болест, наречена Israeli acute paralysis virus, а испанските учени подозират гъбичката Nosema. Когато през 90-те години Франция загуби една трета от пчелите си, пчеларите обвиниха новия пестицид Imidacloprid, който се използваше при слънчогледите, любими на медоносните пчели. Франция забрани употребата му на слънчогледи през 1999 година, а през 2004 година разшири забраната и до други култури. Въпреки това броят на пчелите не се възстанови. Напук на това съмнително доказателство много пчелари по света продължават да обвиняват Imidacloprid – най-продаваният пестицид в света с годишни продажби от почти 860 млн. долара. Други – без много доказателства – сочат с пръст към виновници, които варират от мобилните телефони до генетично модифицираните култури. Водещата теория е, че рояците измират заради комбинация от вируси, пестициди, паразита parasitic varroa mite, сушата и стреса, причинен от преумората на комерсиалните рояци и недоброто хранене.
Основният обвиняем е преминаването към едрото земеделие. Когато повечето от фермите бяха част от дребния семеен бизнес, опрашването ставаше от разположените в съседство диви местности. Но разрастването на големите индустриални ферми отдалечи голяма част от културите от обсега на дивите насекоми. Така фермерите трябваше да си осигурят неестествено голям брой пчели, за да опрашват полетата им. Европейската медоносна пчела е единствената, която е подходяща за това: адаптирана към живота в кухините на дърветата, тя се настанява в направените от хората дървени кошери. Затова тя е единствената, която може да се види в 50-те хиляди пригодени за целта кутии, които се превозват с камион от реколта на реколта. Дивите насекоми като мъхестата пчела и тропическата муха все още се грижат за 15 процента от опрашванията, включително за посеви като какаото. Но броят на тези диви насекоми намалява в целия свят заради загубата на естествената им среда и засилената употреба на пестициди. Сега фермерите по Земята разчитат почти изцяло на европейската медоносна пчела, която е само един от 20-те хиляди вида пчели. А много пчелари изкарват повече пари от такси за опрашване, отколкото от производството на мед.
Недостигът на пчели достигна критична точка в калифорнийската Централна долина. Бадемите, които от години са най-доходоносните насаждения в щата, увеличиха площта си от 550 000 акра през 2005 година до 615 000 през 2007-ма, а през 2010-та се очаква да достигнат 800 000 акра. Тези гъсто засадени плантации имат нужда от повече от два рояка на акър, което означава, че скоро изобилните насаждения от бадеми ще имат нужда от близо два милиона рояка пчели. Толкова пчели има в момента в целите САЩ, което обаче е едва една трета от пчелите, които съществуваха преди 60 години.
Плащането за тези пчели изсмуква печалбите на тези, които отглеждат бадеми. Джо Трейнър е „брокер по опрашванията” и обслужва земеделците, които имат нужда от пчелари и от пчели и ги вземат под наем в Централната долина. Той има ясен поглед над цената на опрашванията през последните години. „Когато започнах бизнеса през 1960 година, наемът беше три долара за рояк. През 2004 година роякът струваше 60 долара. Тази година стигна 160-180 долара.” Галопиращите цени направиха разходите за опрашване най-съществени за бюджетите на 20 процента от фермерите в Калифорния, отглеждащи бадеми – те са по-високи от торовете, водата и дори от труда. През 2008 година, за пръв път в историята, цената на бадемите падна под стойността на продукцията. „Те наистина са в безизходица, казва Трейнър. А нещата ще стават все по-трудни и по-трудни.”
Тъй като реколтата вече е глобална стока, цената й се определя от световния пазар. Така печалбите на фермерите се стопяват, те излизат от бизнеса или се насочват към по-печеливши култури. За бадемите денят на разплатата може да дойде доста скоро, а това се отнася и за много други зависещи от пчелите насаждения. Според Бернар Васир, специалист по опрашването във Френския институт за селскостопански изследвания, дори няма да разберем, че производството е намаляло заради недостатъчно опрашване, тъй като нямаме база за сравнение. „Доскоро опрашването от насекомите беше напълно пренебрегвано като фактор в земеделието на Европа, казва той. То беше прието за даденост, също като въздуха и светлината. Така че ако има намаляване на добивите, те ще бъдат приписани на всичко друго, но не и на недостатъчното опрашване. В много части на Франция обаче увеличението в таксите за опрашване под наем е факт.” През последните години цените на много от насажденията, опрашвани от насекоми, се повишиха. Фермерите успяват да осигуряват опрашване на насажденията, но на по-висока цена.
Правителствата не правят почти нищо, за да решат проблема. През юни 2007 година американската Камара на представителите проведе спешно заседание за положението с опрашването в Северна Америка, отпусна пет милиона долара за изследване на медоносните пчели, но през следващата година сумата беше отрязана. В началото на юни американското министерство на земеделието осигури четири милиона долара за група университети, които да изследват пчелите. На 22 април, призовавайки британското правителство да отпусне осем милиона паунда за спешни проучвания, президентът на Британската асоциация на пчеларите (British Beekeepers Association) Тим Ловет каза: „Разпадането на пчелните колонии все още не е пресякло Ламанша, но ние настояваме правителството да се подготви за това. Иска ли правителството нацията да мине без мед върху препечените си филийки, да няма домашно отгледани ягоди върху сметаната си и дори да постави на карта собствената си кампания за ядене на пет порции пресни плодове и зеленчуци на ден?” Джеф Рукер, британският министър на селското стопанство и хранителната промишленост, отговори, че правителството не разполага с необходимите средства, за да се справи с проблема.
Това принуждава пчеларите да се борят сами, за да осигурят на света плодове и зеленчуци. „Няма да можем да издържим на още един вирус, микроб или вредител”, каза Марк Брейди, президент на американската Асоциация на производителите на мед (American Honey Producers Association). „Точно сега индустрията ни е като кристал. Точно толкова уязвима. Едно подхлъзване и ще се разпадне.”

По сп. „Нюзуик“ със съкращения

Повече за пчелите и намаляването им виж тук.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.